Ей, голям съм шемет - колко го търсих тоя кръст - викам си, сигурно някъде по зидарията на долната част, замазката на фугите образува някак си кръст. Горе долу както черпака от звезди, правел мечка и то голяма
Та мижах, зверих се и накрая реших, че съм непросветен и затуй не ги виждам. Всъщност както винаги аз съм мислел сложно - истината е била далче по-проста - трябвало е само да увелича снимката и да гледам за издраскан в дървото кръст.
А той за цветовете....ба ли го - сигурно съм голяма консерва, ама най си ми харесва хижите в планините да са направени от камък и дърво, което не изключва модерни изолации. Това оранжево миналата година го нямаше май, но определено не ми навява мисли за божия любов. Тя там божията любов си струи от самата природа, няма да чака някой да боядиса хижата в оранжево я.....
И много ме е яд, че не дойдох и че не можахме да си пиеме биричките на сладки приказки и простотии, но този път ми се наложи да се съобразя с житейските реалности. Нещо напоследък трудно се сбираме заедно повече от 3-4ма.
Иначе мен миналата година хижаря ми направи кофти впечатление - беше нелюбезен. Първо ни беше предупредил по телефона, че щял да ни пази местата до 5 часа и ако не сме дойдели дотогава давал стаята на други. Както и да е. После Жорката беше уловил една реплика, която ми се стори малко просташка. Значи като попитахме за душ, каза че няма и да ходим да се къпем в реката ако искаме. Нас това не ни смущава, просто попитахме, че да не се минем да ходим направо на реката пък то да се окаже в има топла вода после. Та тогава Кроко май каза - Айде да ходим да се къпем в реката и тръгнахме. На което хижарчето отговорило мърморейки в гръб - Не че не ви требе, да ви е*а мамата....
Е то че след цял ден бъхтане ни е трябвало, трябвало ни е, но кво се оказа накрая - че май от цялата хижа, само СКА ходи да се къпе в реката на дъжда, докато другите си смърдяха.
Всъщност май информацията за къпането на реката първа ни я подаде една девойка палава, която комай беше гадже хижарско някакво. Та обясняваше ни тя за реката, пък ние викаме - Чудно, ако искаш ела и ти с нас. Пък тя каза - Е, ами аз вече се изкъпах днес...Брей...как пропуснахме момента пък ние.
Туй гадже освен това беше много спортно - горе на винтчето една възрастна дама, позната няква на хижарите, ни беше помолила, когато стигнем до хижата да кажем на хижарите, че тя ги чака горе, да дойде някой да я доведе, защото я било страх сама да ходи. Всъщност тя се опита да се присламчи към нас, но аз и обясних, че няма как да подържаме нейната скорост. Както и да е - очевидно си имаше уговорка с тях по тоя въпрос. Та когато споменахме за нея, онова младото веднага обу едни гуменки и рипна - Аз ще ида - ей сега ще го изтичам за 30 мин дотам!....Ба ма...май не ни трябва да се къпем заедно на реката.