Ето и моите впечатления от Хисариадата.Нибуру ще качи надявам се нашите снимки,които не са много,защото и той и всички останали от нас умряхме по първия баир.А по-късно и прегряхме от жегата.
Започвам със сутринта - събрахме се обичайните желаещи - аз,Жеко,Миро и Стамбето.Като сега и Божидар (на 14 години) от шосейния отбор на Казанлък,който кара много добре и ХС и едвам го следвахме по баирите,а и ДХ до някъде.Така че голям талант.
Пристигнахме в Хисаря този път навреме едни от първите.Само бат Весо и сънът му Марин бяха там и ни посрещнаха топло както винаги.Какво стана с вас по трасето?Марин(нали така се казваше малкия?) е много корав.Браво за желанието.Отделно имаше един още по-малък герой с баща си,мисля че беше на 12 и караше най-отпред в началото.Браво момчета и само така.
Та,ние като започна първия стръмен баир,който продължава така с кратки заравнявания чак до хижа Фенера(тоест едно 20км) тръгнахме по-бързо(аз и Божко),после страдах много заради бързото си каране в началото.
Жеко,Миро и Стамбето бяха зад нас,а останалите останаха.Беше многооооооооо горещо,потта се лееше от всякъде и ние решихме да не чакаме групата и да си караме в собствено темпо.Изкачването ми беше познато от едно състезание "Паралелна Вселена Хисар 2006" и знаех колко е тежък и техничен баира и продължихме нагоре с леки почивки,но тъй като никой не ни настигна,освен едни мотористи си продължихме нагоре.Едвам се добрахме до билото повечето с изключение на Жеко от клуб "Green Way" ,който като се качихме останалите вече беше качил и самия връх Фенера и ни чакаше долу.Данчо и Мария ако четете - браво на вашия човек,днес ни засрами и особено мен като аз се мъчих през цялото време поради различни причини.
Ние продължихме напред по маршрута като се чудихме как другите се справят с изкачването,защото нас ни озори много + жегата и в Старосел бяхме вече на ръба на силите си,добре че Божко спука 2 пъти гума и направихме 2 по-големи почивки.Но сега разбирам,че с по-бавно темпо,почивки,пиене редовно на вода да не се обезводниш и т.н. са се справили успешно повечето.Браво момчета и момичета!
По-нататък на спускането аз паднах на коляното си от глупост и прекалено бързо каране,но съм добре като цяло.
Ние пропуснахме Бялокамъне и решихме да спускаме към Старосел,че вече жегата ни надвиваше и стигнахме Язовира.Красиво място,но никой нямаше вода и газ надолу.Стигнахме паркинга на Тракийския паметник(така и не разбрах какво точно е - храм ???).Тук помнех,че сме карали пък "Паралелна Вселена Хисар 2005" година и че има малко чисто нов асфалт до Старосел.Казвам на останаите - стигнахме момчета, не се бойте.Миро вече се беше изнервил много ,че няма вода и ми риташе колелото.
Решихме все пак да се качим до паметника като 400-500 метра як баир вече съвсем умряхме.Горе,обаче пак нямаше вода и някаква такса 2-3 лева да влезнеш вътре.На нас не ни беше до това и газ надолу към Старосел.С много мъка и търсене открихме магазин отворен в селото и си купихме вода,кола и ядене.Тук психиката вече ни беше леко разклатена от преживяното досега и мозъкът на човек в частност и като цяло съзнанието му е много интересна тема за размисъл(всъщност според мен най-важната за всеки човек,който иска да разбере себе си и да се усъвършенства).Тук вече тялата ни се мъчиха и бяха подложени на голям стрес и мозъкът пращаше импулси да спираме да караме и да свършва по-бързо самото каране.Но като стигнахме успешно в Хисаря всичко си заслужаваше както е със всяко нещо в живота.Колкото и трудно да ти се вижда нещо винаги ако издържиш докрай постигаш много и си вътрешно удовлетворен от постигнатото.
Малко се пооправихме и тръгнахме да се прибираме.Аз,а и другите не бяхме гледали описанието на маршрута в интернет оставено от Сергей със сними и т.н.(което ако запомниш добре ключовите места и никога да не си карал този маршрут трудно ще се изгубиш).Ама ние дойдохме не подготвени напълно за всичко и си патихме за това.
Аз знаех един маршрут през лозята след Старосел от състезанието преди 6 години в Хисар и реших да ги водя оттам останалите.Те изкаха по асфалта да се прибираме вече,ама хайде по черно съгласиха се.Само,че там имаше толкова много разклони и отбивки,че се изгубихме няколко пъти и ни писна.На Сергей маршрута сега виждам,че минава малко над нашето каране,но ние бяхме в по-ниското и не открихме път нагоре.И така 15-18 км по асфалта до Хисар,където вече съвсем умряхме повечето от бързото темпо на Миро и Жеко.
С много мъка пристигнахме в Хисаря мало преди 16.00 часа като имахме общо 75-77км за малко под 5 часа каране.Стамбето така беше изгорял,че дъщеря му се шегуваше,че е изгорял на трибагреника на България.
Като цяло - много интересно преживяване в компанията на моите приятели,които са също много корави и енергията която се създава е неописуема.Просто красота;телата ни понесоха доста,но поне ще свикнат и ще се адаптират за следващото подобно каране в такива условия и се надявам да сме по-добри тогава.А по мое мнение ние сме луди,но ни харесва така.
Поздрави на всички участници,на Сергей специално за организацията и до скоро виждане!
Наздраве!