Както писах, в неделя врътнах маршрута с две основни цели - да видя какво е положението и да направя пълен трак и снимки на разклоните, за да напиша подробно указание, защото няма да мога да огрея навсякъде - групата 100 на 100 ще се разтегли. Положението го видях, и трак направих, но го свалих на компютъра в Хисаря и забравих да го кача в сайта, където да направя описанието на маршрута с автоматично позициониране на снимките по него. GPS-а и той остана там. И това прецака половината от идеята. Описание със снимки ще има, но сега ще кача трак от миналогодишното ми каране (от което липсва една лека отбивка до Бяло камъне - към 1 км. и началото около Хисаря е малко променено).
Вчерашният трак, с разположението на снимките по него, ще кача късно в петък (след 22:00, когато отида в Хисаря), така че заинтересуваните да погледнат темата тогава.
По-важното е, че след като минах маршрута вчера, в главата ми останаха да висят два ключови въпроса:
1. Че ги ручаме ли жабетата? И естественото следствие от него - ще има ли после питане:
2. Е па оти ги ручахме жабетата??Миналата година през лятото това беше приятен маршрут, макар и малко натоварващ с 60-те си километра. Всъщност най-тежката част е качването до Фенера, което сме го правили и повечето от вас имат идея за какво става дума. Оттам надолу си беше приятно спускане, возене по шосето до Старосел (12-13 км.) и ненатоварващо полупланинско прибиране до Хисаря. Макар че изкачванията си имаха своите особености - най-стръмните и гадни завои са облещени срещу слънцето, за да е като в сауна, но пък когато езикът ти има опасност да се заплете в педалите, се появява неочаквано леко надолнище - за поемане на въздух. Тези мои спомени бяха в основата на предложението ми.
Екваториалният последен месец с непрекъснати дъждове, обаче, леко е променил ситуацията - всички сухи деренца сега крият изненади във вид на по-тесни или широки рекички, песъчливите и сухи иначе склонове са се изхитрили на много места да задържат големи локви с прилежащата им кал и т. н.
Общо взето се минава, дори аз се надявах до края да остана със сухи маратонки, но последното голямо дере в равното на връщане ми скрои номер и цопнах в реката. Като се има предвид, че съм средна ръка карач, по всички класификации попадащ в категорията "ветеран" (макар, че имам 3 г. "стаж" като планински колоездач) и го минах без големи проблеми за 11 часа (срещу 9 през миналата година) - положението не е толкова отчайващо.
Ще спомена изрично в началото, защото писах като варианти оставането на Фенера или Бяло камъне - хижата изглежда не работи сега, а на Бяло камъне, където имат капацитет за настаняване от 140 души имат планирана група от 100 човека. Ако обмисляте варианти за оставане, обадете се предварително - дал съм линкове по-нагоре в темата.
Но да караме по ред. Ето го описанието на маршрута (макар и познат в голяма част за много от вас от предни Хисариади), заедно със съответните впечатления от конкретни места и часовете, според вчерашното ми каране.
Моля, всички да го прочетат и разгледат внимателно и да преценят кара ли им се при тези условия и ще се справят ли.9:06 След протоколната снимка в началото (закъснелите този път ще се наказват с една допълнителна обиколка) минаваме през града в посока стария сборен пункт и първата цел, слез загряващо леко изкачване, е този процеп в боровата горичка на хълма (под всяка снимка, където има смисъл, слагам линк и към по-голяма, ако искате да разгледате с подробности, защото форумът има ограничение):
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441588-big.jpg?r=09:16 Отблизо, това изглежда така:
http://cepreu.snimka.bg/sports/x6.676817.27441589http://media.snimka.bg/s1/0599/027441590-big.jpg?r=0Причината да избера този, от няколкото възможни варианта, за начало е сянката по това пътче покрай гората:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441591-big.jpg?r=09:28 Караме покрай гората и нивата, преодоляваме първата по-голяма локва за деня и стигаме до този остатък от колова маркировка (вдясно на снимката):
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441592-big.jpg?r=09:43 Следва равен полски участък с идеален път, който ни отвежда след леко спускане към полянка, в края на която е първото деренце.
ВНИМАНИЕ! На снимката не личи добре, но пътят преди реката е с много кал и дълбоки коловози. Методът със засилване по нанадолнището и минаването на реката не върви! Моята практика и съвет е за всички дерета и рекички по пътя: още при спускане предварително включете на най-лека предавка и с умерена скорост и въртене на педалите прецапайте локлата/калта/реката по най-плиткото възможно място. За мен това работеше в 95% от случаите - ако не положите достатъчно усилия, като загубите скорост ще цопнете във водата/калта
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441593-big.jpg?r=0След успешното преодоляване на първото водно препятствие, следва тази полянка - тук е мястото за заключване/сваляне (които имат такава опция) на вилките - през следващите 3-4 часа не ви трябва мека вилка.
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441594-big.jpg?r=0Тук видях до пътя и гъби, подобни на манатарки, за които Вальо по-горе писа, че били минирали района. Като знам какво ни чака, хич не ви препоръчвам да губите време с гъбарство:
10:00 Всички разклони, подобни на този, които не са всъщност разклони, а заобиколни пътища за някой по-стръмен участък, сливащи се пак с основния път, както и преки "моторджийски" пътеки, сечащи завоите, не са отразени по-нататък:
Стрелки като тази на снимката, както и бели найлонови ленти са остатъци от маркировка на моторджиите - не се ръководете по тях:
10:06 Първият истински разклон е познат на много от вас от
Хисариада: По хълмовете на времето, когато завихме наляво. За съжаление, сега правилният път е надясно и нагоре (като знам какви локви има по левия път дори през лятото, представям си сега какво е, така че не съжалявайте):
12:15 По-нататък няма разклони, но за сметка на това има много баир и гърч! Заветната цел, край на първото от двете големи изкачвания, е местността "Коритата", която визуално изглежда така (чешмичката има тънка струйка вода):
12:38 Като награда за упоритостта и положените усилия от "Коритата" до следващата чешмичка пътят е приятен, с доста леки надолнища, където човек с удоволствие се "вози". Бялата точка на средния хълм е една от целите за деня - х. Фенера.
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441602-big.jpg?r=012:45 Ето я и въпросната чешмичка, срамежливо църцорейки на фона на потоците от вода наоколо. Все пак, ако има умиращи от жажда, могат да се спасят:
13:33 Не съм снимал подробности от пътя, но едно момче ме пита дали може да кара със сликове - макар че снимката не дава пълна представа - не, не е препоръчително
След много бъхтене (второто голямо изкачване е от последната чешмичка до хижата) ще видите тази гледка - може да си отдъхнете и да викате "Ура" - най-трудното мина:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441610-big.jpg?r=0Хижата май не се вижда от горния разклон, но по това пътче, след 100 м. ще стигнете до затворената порта.
14:29 Досега не съм идвал тук и да няма никой, но вчера хижата не приличаше на работеща, най-вероятно дъждовете и изровения път са попречили на хората, стопанисващи обекта да се качат с МПС:
При внимателно взиране на уголемената снимка ще видите пътя, от който идваме:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441609-big.jpg?r=0На завойчето преди хижата има тучна зелена полянка - ако няма работа човек, може да си прави идеални слънчеви бани:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441609-big.jpg?r=014:45 На 300-400 м. от разклона за хижата се отделя пътеката за Бяло камъне:
Поглед към равнината долу:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441615-big.jpg?r=0От тук започна най-голямото разочарование за мен - приятното спускане, което помня от предното ми минаване, се е превърнало в нещо доста по-различно. След началото на пътеката надолу, тя влиза в гора - снимка от нея има в примерната програма. Сега тази приятна пътечка се е превърнала в коварна кална пързалка - на повърхността всичко изглежда нормално - влажна горска почва. Тя обаче е подгизнала от вода. Мотористите, които обичат да минават по това трасе, са направили невидими коловози и всякакъв опит човек да кривне от тях, го качват на хлъзгавите му страни - доста е нестабилно.
Много моля за внимание в този участък от 300-400 м. За да бъде "удоволствието" пълно, на 2-3 места пътеката се пресича от огромни оплетени корени - най-добре не правете експерименти да ги минавате - мокри и плъзгави са. Всичкото това удоволствие завършва в едно подгизнало дере, от всички склонове на което се стича вода - ако до сега не сте се намокрили, тук шансът да го направите е доста голям. По-нататък следва по-нормална пътека, тук там зашумена и каменлива, но нищо особено - и най-важното, надолу. После преминава в път с обичайните деренца, локви и т. н.
15:44 Заслужава да се отбележи този участък в края на спускането - подобието на сграда, което се вижда е пусия на ловците. Макар че не се вижда добре от снимката, пътят тук е доста гаден, крив и каменлив и влизането на скорост не е добра идея. Най-добре като видите сградата, слезте и се разходете 30-40 м.:
След това пътят става доста по-хоризонтален и се движи покрай рекичка, която се пени в дерето, и не прави изключение от общата картина - деренца, поточета, локви, калчица.
16:02 Накрая ни отвежда до асфалта, водещ към Бяло камъне. Нищо и никакъв наклон по шосе около 1 км, но ми се стори гаден след натрупаната умора (който не държи да види Бяло камъне и да почине и хапне там, спокойно може да кривне надолу към Старосел):
16:23 Мислех си, че едва ли са напълнили басейна толкова рано, но сгреших (макар че водата беше доста мътна и приличаше на дъждовна):
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441621-big.jpg?r=0Като съберете достатъчно сили и си починете, се мятате на коня и запрашвате към Старосел по пътя, от който дойдохме. 9 км. возене, само на едно място има към 500 м. леко баирче. Макар че няма много движение по него (той половината е доста лош за МПС-та) трябва да се внимава, защото е тесен, надолу се развива прилична скорост и вятъра свири в ушите, което пречи да се чуе идващо МПС, което може да изненада някой от завоя.
17:04 Към края на макадама не пропускайте този разклон:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441622-big.jpg?r=0защото ще минете, без да забележите, покрай този приятен за отмора язовир:
17:09 Като се качите на асфалта, вдясно ще видите долния паркинг на Тракийския храм:
Движението тук е вече като по нормален път, но той е доста тесен, затова карайте плътно вдясно и с повишено внимание следващите 2-3 км. до селото. След влизането в него карате по пътя докато пресечете мостче, на 100 м. от което е този Стоп.
ВНИМАНИЕ! Тук се пресича път с интензивно движение и няма много добра видимост, затова се огледайте добре!Продължавате в указаната на снимката посока и малко преди края на селото гледате за тази табела:
На това площадче се отклоняваме от пътя (лесно се забелязва бялата сграда - Дом за стари хора):
17:26 Накрая на селото тръгвате по дълъг прав път през лозята (внимавайте да не завиете 10-тина метра преди показания на снимката път, защото има пак разклон):
17:32 След около 1 км завивате надясно по
първия възможен път в тази посока:
17:39 Като излезете от лозята внимавайте да не продължите направо на това място (ориентир - дълбок порой пресичащ пътя):
След това в общи линии следвате пътя, като междинната цел е този трансформатор в началото на Мътеница:
Спускате се по улицата покрай трансформатора, докато пресечете шосето и продължите по уличката от другата му страна.
ВНИМАНИЕ! Намалена видимост и пресичане на път!Уличката ще ви отведе до къща с джавкащи кучета, където завивате наляво към поредното дере с рекичка:
След пресичането на рекичката (изглежда доста широка, но не е дълбока и ако имате правилна тактика се минава по брода), пътят тръгва през гората и внимавате да не изпуснете този първи разклон наляво - на снимката изглежда лесно забележим, защото е сниман от противоположната посока, но не се вижда лесно, защото пътят завива на 180 градуса:
Когато излезете от гората, завивате наляво и карате 100-200 м. покрай лозята до следващия разклон:
който изглежда така:
Не след дълго стигате до тази внушителна локва (обикаля се отляво където има нещо като микроязовирче):
Така пътят ще ви отведе до моето "лобно" място - на този разклон и двата пътя водят в дерето на едно и също място. Отбелязаният на снимката има стръмно спускане накрая към рекичката с много дълбок пясък:
На пръв поглед тя не е дълбока, но фронталната атака, която предприех, доведе до затъване на предната ми гума до главината в пясъка и цопване в реката с единия крак. Още при подхода към нея гумите доста затъват и това трябва да ви заостри вниманието. За да я мина жертвах намокрения крак и стъпих отново с него в реката пред чувалите с пясък, за да прескоча - там беше най-тясно.
Като издрапате от поредното дере, трябва да завиете наляво:
След това ще стигнете до живописна нива с рапица:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441646-big.jpg?r=0Карате покрай нея до този разклон, водещ към поредното дере:
По някое време ще стигнете до този разклон (често в предишни карания хората тръгват наляво - грешка). По това време на денонощието водещата идея е, че сянката ви може да ви служи като компас - карайте накъдето сочи
Най-накрая някъде в далечината се появява отново процепът в боровата горичка, с който започна всичко:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441650-big.jpg?r=0Радост за очите като компенсация за геройството на миналите прехода:
http://media.snimka.bg/s1/0599/027441651-big.jpg?r=0Някой общи изводи:
1. Така както видях маршрута вчера, за минаването му се иска малко повече мазохизъм, отколкото е присъщо за всеки планински колоездач. На снимките и пред компютъра всичко изглежда "по-розово", отколкото е всъщност.
2. Не забравяйте да си вземете очилата - вече са се появили гадните мушички (макар и не на цели рояци), които са решили, че зеницата ви е дупка, в която искат да влязат. Освен това по пътя надолу след Бяло камъне се развива прилична скорост.
3. Заради същата скорост - едно леко якенце не е излишно - аз лекомислено тръгнах само с един дъждобран в раницата (нали е лято почти), но ми беше леко хладно, возейки се надолу, без да загрявам с въртене.
4. Обувките - вземете подходящи обувки, защото аз почти бях тръгнал по сандали (както практикувам през лятото) - голяма грешка щеше да бъде.
5. Шансът да стигнете сухи и не изкаляни до края, клони към нула - ако се плашите от мокри крака, размислете дали да се включите.
6. Маршрутът е за хора с поне средно ниво на подготовка. Останалите тръгват на собствен риск и своя отговорност.И така стигаме до основните въпроси, които поставих в началото. Малко вероятно е някой да има убедителен отговор, аз също се чудя. Дали пък да не отидем само до Фенера и от там да се спуснем директно към Старосел (не знам обаче в какво състояние е пътят сега)? И после пак да се каляме по деретата в ниското? Или пък да направим Хисаря - Фенера - Хисаря - това поне е почти сух вариант? Или пък да тръгнем по пътя на априлската Хисариада, но там, където ни заваля сняг, да не се спускаме по downhill-пътеката, а да продължим по пътя до една местност, наречена Еледжика (обширни поляни на някакво връхче), откъдето ми показаха моторджийска пътека към Коритата (вероятно ще има бутане) - вчера на Коритата чух бръмчене от тази посока, но не съм я проучвал? От Коритата може да се пуснем обратно към Хисаря.
Засега остава първоначалната идея, пък ще мислим до събота.