винаги, когато не е имало смисъл да седя в часовете съм "бягал" /интересна дума
/ - дали за някакво каране /рядко/ ли нещо друго - както в гимназията, така и в университета. Просто половината часове не си заслужават. Това не ми е пречело да съм отличник, много зависи и от мотивацията. Притеснявали са ме за много отсъствия до степен сутрин да получавам егаси стреса ако закъснея 10 сек /в 7.30/ - гонили са ме за това, дори са ми писали отсъствия.
Имаше един интересен момент в АЕГ - Не се извиняваше отсъствие от само 1 час /при нас бяха блокове - 80мин/ в рамките на един ден по никаква причина. Ако си бил болен, неможеш да идваш само за най-важния според теб час. Или отсъстваш целия ден или идваш за целия ден. Съответно заради едно закъснение от 10сек /при оная шантавелка Стоева, тук може и да я познават, тя сега не е същата
/
съм пропускал цял ден, та чак дори и 3 , за да изглежда болеста ми по-достоверна.
Гимназията си беше време изпълнено с простотии...