Шуменското плато наистина дава невероятни възможности за каране. Днес с със zappa решихме да направим 100 км на платото и щяхме да успеем ако времето не ни притисна и трябваше да взема най-малкия колоездач от семейството ни от градина. Освен това се изсипа голям дъжд баш накрая на 80-те ни километра и отново събрахме погледите на случайните минувачи на 4 колела или 2 крака покрай нас.
Ще се опитам да опиша маршрута ни. Другия път се надявам да имаме gps, ще направя снимки и ще стане чудно маршрутче за сайта и всеки, който пожелае да покара повечко. Защото по платото има толкова много пътища, пътчета, пътечки и пътечици...
Накратко маршрутът: тръгване от Боян Българанов и качване през вилната зона до пътечката през боровата гора и шишарките, която ни отвежда на ТВ кула. Тя е супер за спускане, но днес я направихме обратно. Първото ми падане беше там, не знаех кое да виня пъро: баирът, себе си или автоматите дет не успях да откопчея
От ТВ кула покарахме по т.нар. от нас "жълта" пътечка, която открихме едва наскоро, но си е цяло богатство, даващо алтернатива на асфалтовия път между ТВ кула и пътя за Новосел до пресечката, която води до недостроената резиденция на Тодор Живков. Вместо обаче да продължим до резиденцията и да минем през Дяволското проходче, както правим със специалните гости или новобранците в платското колоездене, ние свърваме покрай една полусрутена къща вдясно и със спускане и после леко качване се озоваваме на пещерата Суломара. От там тръгва шуменската река Поройна (която всички шуменци знаят като Боклуджата). Опресняваме водата и тръгваме нагоре покрай един ров, където пренасяме колелетата и нагоре към асфалта. Но нали не сме шосейки, само пресичаме асфалта и навлизаме в резерват Букака. Там вече е тера инкогнита за нас и се въртим из множеството пътечки. Най-накрая издрапваме някакси до мястото, което zappa нарича пистата, аз пък обяснявам по каква весела пътечка с удивителен знак съм минала. Оказва се, че говорим за едно и също място. Пътечката спуска към хижа Букаците със забавни спускания и завои. Ние обаче пазим Букаците за по-късен етап и се връщаме по съседен баир нагоре. Баирът не е много стръмен и може да се катери с колело. Отиваме към заслон Детелина. Той в момента е в ужасно състояние. Разпиляни са безброй боклуци и торбички
. От Детелина тръгваме към Ченгел гьол и месността Кортулука. Това е доста отдалечена и малко посещавана от туристите месност и пътят до там е доста обрасъл. За сметка на това има приказно спускане по една пътечка, която е цялата обградена от ниски дървета и храсти и се получва като тунел. По земята се стелят ситни листенца от дърветата, които прикриват камъни. Спускането би трябвало да си го спомнят daf4ov и nikitoMTB от миналата година. Имат и много хубави снимки там. Не слизаме обаче целия път към Троица. Както спускаме, свърваме рязко надясно и нагоре и поемаме към Букаците. По баира нагоре, аз отново се изръсвам по стандартния вече за мен начин: искам да кача баир, има камъни, не мога да откопчея автоматите навреме и се гътвам на една страна. Букаците е хижата на Шуменското плато, но ако някой иска да нощува там, си трябват предварителни резервации. През седемицата няма жива душа в тази посока. От Букаците тръгваме по една доста стръмна пътека вдясно, която е караема по принцип, но не рискувам вече с автоматите и избутваме нагоре към Костадиновския манастир. Има и по-полегат път, но той е открит, слънчев и дълъг. Следва хубава пътечка, отново през боровете. Маркирана е с бяло, тъмно-зелено, бяло. По нея стигаме Римския път и моя е идеята да направим дългото спускане по посока с. Кочово. Е, спускаме го и се озоваваме в селото. Лоша идея, защото ни очакват малко километри по асфалт, а слънцето се е изпружило в 13 часа наобяд. На мен ми става лошо от топлината, а zappa ме нарича буре с барут, защото се разпсувах и наистина всеки момент щях да избухна. За щастие дойде сянката на Капаклия чешма. Там редовно пладнят овце, но този път нямаше никой. Обикновено винаги хващам кърлеж от там. Този път реших да си спестя кърлежите и набързо подминахме чешмата и започнахме да качваме отново Римския път, но този път от самото му начало. След много изтощителното слънце ми трябваше почивка на сянка и се озовахме под едно дърво. Какво да видя, кърлеж пие от безценната ми кръвчица от глезена ми. Набързо го извадих и захвърлих с погнуса. След освежаване на сянка, ни очакваше дълго качване по Римския път. Отново се изръсвам по познатия начин на една страна и вече тотално взе да ми писва от автоматите. Наритах ги и продължих нагоре през най-високата точка на Шуменското плато – Търновтабия (502 м н.в.). Движим се по границата на резерват Букака и пресичаме панорамния асфалтов път, свързващ Паметник Създатели на Българската държава и Шуменската крепост. Отиваме към заслон Теменуга. Кратка почивака и се запътваме към известното за всички колоездачи спускане „Мечката”. Това е една красива местност, започва със скокчета и вираж, после има доста каманаци. В началото звучи плашещо и си припомних времето, когато не исках под никакъв предлог да се спускам от там, а сега е имало дни, през които съм я пускала по 4 пъти. Слизаме „Мечката” и маршрутът на zappa е да качваме „късия” баир към паметника. „Късият” баир е наистина къс, взима се за 20-на минути, но това са 20 мъчителни минути. Ако нямате поне 4 бели дроба, недейте да тръгвате нагоре. В началото не е много трудно, но стигне ли се до паветата, работата става мъчителна, още повече ако си карал 50 км до този момент. Стигаме източния старт на парапланеристите, който гледа към язовира и „Информацията” на паметника. Следва малка, тясна, виеща пътечка, която ни спестява военната вила и южния старт на парапланеристите (от там пък се вижда кв. Дивдядово). Тази тясна виеща пътечка вдясно ни отвежда на един популярен за туристите път, защото е близо до паметника. Него го наричам „пътят с бабунките”, защото малко прилича на трасе за 4х. Отново пресичаме асфалтовия път и се отправяме отново към заслон теменуга, но от друга страна. Продължаваме вдясно от заслона по също доста популярен за туристите и особено за хората, обичащи джогинга път, но свърваме вдясно до червената точка (май е за мотоциклетисти) и падналото дърво. Тази пътека я открихме също наскоро и тя ни пуска към дерето. Zappa кара, аз се суркам по изпопадалите листа, даунхилът е добър. Стигаме до мястото, където се провеждат състезанията за ендуро за мотористите и продължаваме надолу в посока пещерите. Пътят е успореден на асфалтовия път от пожарната към паметника. Преди да стигнем до долу, решаваме да минем по билото на Шуменско плато и го правим. Дотук добре, но следва бутане в Чурчур дере. Това нещо е ужасно и без да е валял дъжд и надолу. А сега сменихме посоката нагоре и зелените обрасли с мъх камъни може и да са много красиви, но и много хлъзгави. Там ни отне много усилия да избутаме колелетата, но все пак стигнахме вилата на Стройко, туристическите фургони и пресякохме пътя към двата заслона срещу Шуменската крепост, откъдето пак се движихме по долната граница на Букака и стигнахме до асфалтовия път след военната вила. Малко покарахме по асфалт до Климатичното училище, където влезохме пак по черно, успореден път на асфалтовия, но важното беше да се движим максимално „по черно”. И така пак до ТВ кула и пътят към Лозево. Там има също безброй пътечки, но аз пак не улучих любимата ми, която спуска през борова горичка (ddevil ми е я показвал). Спуснахме по някаква друга, с дълбоки коловози и се озовахме доста след с. Лозево, а не в него, както бях предвидила. Както и да е, достигнахме едно място по асфалтовия път Лозево-Шумен, което е маркирано с бяло-червена лента, може би пак моторджийте са се състезавали нещо. Започва стремглаво спускане по камъни, а после и по трева. Тревата вече не е свежа като през пролетта, а изсъхнала. Миризмата е кофти. Стигаме до сметище и някаква фабрика (вероятно за животински фуражи), и двете са близо до язовир Лозево. Смрадта е ужасна, тревата суха и няма дървета. Хубавото е, че се извисяват облаци и няма слънце, което би ни убило по тревната пътека нагоре, която ни отвежда до някакви скални тераси. Те винаги са били красиви, а и миризмата вече я няма. Облаците не са само облаци. Запръсква дъжд и вече мирише на намокрени сухи билки. Блаженство след предната воня. Излизаме с бутане до Йелдъз табия, откъдето гледката към града е страхотна. Този път обаче гледката е мъгла от дъжд. Вече вали и над нас. Време е за прибиране. Започваме да караме по чудесното спускане в боровата горичка вдясно в посока вилната зона над кв. Боян Българанов. Всичко е добре, но накрая идва мека лепкава и бяла кал. На финалната права сме мокри и кални. Решаваме да поизмием колелетата на дъжда като се спуснем по асфалт по пътя от вилната зона към кв. Боян Българанов. Двама души на ATV сега излизат да се кефят на времето и ни се радват. Крещят ни нещо и свиркат. При асфалтовото ни спускане дъждовната вода има солен вкус. Измиваме колелетата, дрехите си и лицата на чешмите във вилната зона. Аз се прибирам мокра, но сравнително чиста. Zappa го очакват още няколко км градско каране, както и нощна смяна.
Равносметката: 80 км по платото, един изморителен ден, 3 падания, 1 кърлеж, няколко двойни сандвича, и разбира се най-важното: Шуменското плато е най-хубавото плато!