Понеже темата беше за "Лежерно К-Е", а почнаха едни екстраполации, едни обобщения...Та въпреки че, обикновено се въздържам да се меся на `ората в рахата, рекох да взема да хвърля и моите "пет с`тинки" по темата.
Значи:
Маршрута - е утъпкан от хиляди нозе. Както се вижда от няколко разказа публикувани тук, дори при сравнително посредствена планинарска подготовка, хората се оправят криво-ляво с намирането на пътя. Нито е толкоз зор, нито е страшно, особено, ако не се гони строг график. При наличието на GPS и съответните умения за боравене с него - съвсем не би следвало да има изненади. Носенето на подходяща лека храна за ден-два, съвсем опростява нещата откъм замръкване между две хижи. Сега, билото на Балкана е известно с капризното си време, но с редки изключения, преход от сорта на 20 - 30 км. всякакъв терен (като изключим стенни алпийски изкачвания
) лятно време не би трябвало да е проблем за колоездач, тръгнал в планина, иначе изобщо не е му мястото там...Та в светлината на горните редове, от към терен не виждам проблем в "мързеливото" преминаване по тоя маршрут, щом на някой туй му харесва.
Относно екипировки и тегла на раници и прочее: Азбучна истина е, че ако искаш да ти е леко, трябва да си готов да се изръсиш доста пари, или да дебнеш яко за "далавери" по обяви и магазини за дрехи на килограм. Сигурно е обаче, че лятно време, абсолютната автономност до
пет дни, тежи между 12 и 15-16 кг. Естествено, ако човек мисли и за немислимото, то може да успее да навре в раницата си невероятни неща, но след няколко опита (обикновено повече или по-малко болезнени) разумният човек се сеща какво му е необходимо и какво - не. Отделно всеки преход си има някои специфични особености, с които човек е хубаво да се съобразява, ако държи да му е удобно. Ако обаче, е болен от Детска командосия - няма спасение! До края на живота си е осъден да носи консерви Русенско в мешка...
Повече от моят опит по тая тема може, който му е интересно да прочете
ТУКИ най-накрая: Всеки човек сам определя какво каране или ходене намира за "лежерно". Не мисля, че е редно тука да даваме наклон на който и да било как и за колко време да се затрива по горите. Най-доброто според мен, което всички имащи някакъв опит (а твърде тщеславно е да си мисли който и да е от нас, че неговата истина е единствена
) можем да направим, е правдиво и без излишен патос да споделяме похожденията си, а като ни поискат съвет - да го даваме добронамерено. Който има акъл - способен ще да е да отсее полезното за себе си. Който нЕма - да мре!
Така че, за мен специално, няма абсолютно никакъв проблем, човек да скитори колкото време иска (стига да го има) където си пожелае. "Ком - Емине" не е някакъв невероятен, изключителен и ужасяващ маршрут...Такова нещо, строго погледнато, изобщо няма в милата ни Татковина. Но, че всеки в живота си изкачва различни (за него си) върхове - Да, така е! И всеки, който е постигнал нещо и по този начин е сбъднал една своя мечта, е направил нещо много, много хубаво!
Както Морис Ерцог сполучливо беше казал - "В живота на хората има и други Анапурни..."