Не знам, въпреки загубения километраж и карайки в последствие на състезанието по пулс на усет, въпреки задната капла на 8ца при лошо влизане в един улей по средата на спускането (в стил като за мекица, явно трябва още да поработя над техниката си за твърдак добре, че не ми изпили рамката)
и въпреки загубването и късането на верига втория ден, в момента съм с бруталната усмивка. В този ред на мисли искам да благодаря на всички допринесли за страхотното мероприятие. На момчетата от велоклуб Скала - Белоградчик, начело със Ради (
radizala) Евтим и всички останали и не на последно място Иван (ride_the_mountain), без който нещата нямаше как да се случат, както каза Евтим! Големи благодарности и на Ради от хан "Мадона" за сърцатото гостоприемство, на това чудесно място.
Като цяло, като изключим Паралелна вселена 2 - 2005г., където бях юноша бледен, прохождащ в колоезденето и Черни Връх 2010, където ми гръмна шока, на други състезания не съм ходил и нямам опит, това ми беше първото по-сериозно участие в състезание. Много хора ме караха да ходя, ама аз все им обяснявам, как предпочитам организирано да си карам перпендикулярно, не състезателно.
Та реших в крайна сметка да пробвам, що е то състезание.
Оказа се доста забавно изживяване, особено с подходящите съотборници.
По отношение на състезанието:
Специални благодарности за съотборника ми Александър (Машината) за извеждането като по учебник и на двата етапа (въпреки, че преди няколко дни му бяха извадили пироните от ръката, което за съжаление му попречи да вземе пълноценното участие в цялото състезание).
За първия ден държа да подчертая, че Иван около 3 пъти спомена, че отбивката за трасето за Елит тръгва
150 метра веднага след старта. Ако не беше суматохата на старта за търсене на позиция, ами малко повече внимавахме сигурно щяхме да видим стрелката на асфалта (Сашо спомена, че в последния момент я забелязал, ама всичкото елит вече се беше втурнало да притега и ние просто продължихме с тях). Тука е момента за едно голямо евала и поклон за съотборника ми Миро (is0s7ar), който а първи път се качва на байк, както и Оги (
KUM4o), който също няма много голям опит в организираното каране на колело, които на табелата на село Мартиново, вместо да притегат, напред са спрели и са обърнали назад към отбивката за елит. Браво за мъжката постъпка!
И така при нас, с темпово каране в стил отговор на атака от Кристофър Фрум, някъде след средата на село Мартиново Сашо изръси повечето от бясно втурналите в началото състезателе. Останахме само Той, аз и някакъв наточен Американец с 10,5 килограмова XC мекица Santa Cruz
. Карахме си така в пакет, може би около километър след като започна черното. Темпото не беше много натоварващо, но Сашо вече усещаше проблеми с ръката, а и не беше закопчан, карайки колело под наем и ми каза, да продължавам с американеца, а той леко намали. Понеже си имаше сериозно колело и телосложение, реших да не предприемам нищо прибързано и се залепих зад него. Покарахме така известно време и наклона стана малко по-стръмен вече, а темпото все още ми беше удобно. Така някак си бързо преполовихме изкачването, което нито ми се стори много дълго, нито много стръмно, като изключим края точно преди връх Горно Язово. Може би малко след средата на изкачването, докато точех лиги по класния монтаж на Santa Cruz-a, пътя пресичаше серпентината със по-остро изкачване за момент. Аз завих по него и атакувах, с риск да не мога да изкарам цялата подсечка и да сляза бутайки, което да ме забави няколко секунди. Той продължи малко по-напред по завоя на серпентината, аз изкарах стръмнината и се озовах пред него. Възползвайки се от момента увеличих леко темпото, той изглежда нямаше отговор, което доста ме изненада и изостана. Огледах се и след като установих липса на визуален контакт, поне до предишната серпентина, намалих малко темпото с цел да възстановя.
Така неусетно започнах да излизам на билото и разбрах, че на изкачването му се виждаше края. Малко преди върха започна да става туфесто и по-стръмно. През главата ми минаха идеи да се пробвам да го карам, но се радвам, че от някъде с появи малко здрав разум осъзнавайки, че така ще изгубя повече енергия, а накрая нямам 10 минути за възстановяване и си го избуах като пич. Малко преди върха наклона намаля аз се качих на колелото, обърнах се и видях американеца на 60-70 метра зад мен. Подкарах си колелото ухилвайки се на контролата на върха все още не осъзнаващ, ясно че до финала ме очаква само спускане. То не беше нищо особено. Стандартен черен път, но пък с приказни гледки. Пресякох пръв финала осъзнавайки, че в крайна сметка нещата са се объркали и след кратък телефонен разговор разбрах, че само 4 човека са минали по правилното трасе елит. След 10-15 минути се появи американеца, карайки по капла със спукана задна гума оказа се, че я е спукал около 1км преди финала.
Втория ден беше тактически по-сложен с липса на отчетливо изкачване и спускане и наличие на така нареченото родопско равно
. Тъй като Сашо не можеше да кара с мен на спусканията заради ръката, се наложи да направи по експлозивно извеждане в началото, от центъра на Белоградчик до крепостта, малко след която имаше остро спускане. То беше успешно прихванато от доста хора, включително Марто. Бяха се появили и нови участници с пресни сили. Сашо спря в началото на черния път след крепостта и ми извика да давам. Аз се изстрелях по черното, малко след което след мен бяха останали един младеж от шосейния клуб "Стрела" Видин и юношата на Авител. Последва остро спускане, на което юношата на "Авител" леко изостана. Със младежа от "Стрела" залепен зад мене преминахме през първата контрола. Последваха няколко кратки изкачвания и спускания, с равно помежду им. На едно по-остро и леко по-дълго изкачване младежа от Стрела изостана, аз пордължавах напред и не след дълго стигнах голямата ЛОКВА
Малко преди този момент мислено хвалех
radizala за чудесната маркировка, на много места с възможност за объркване беше преграждано яката с лента. Всъщност при локвата, верния път беше леко на ляво а грешния по който хванах, най-вероятно е бил преграден с лента, но в последствие скъсана, най-вероятно хора преминаващи по пътя каквито видях в последствие и без никакви лоши помисли, просто са искали да минат от там сигурно. И така видях двете парчета лента в двата края на грешния път, а не видях лентата на пътя от ляво по който трябваше да тръгна, която просто беше леко по-ниско от другите иначе после я видях без проблем на връщане. Продължих да карам по тоя път и вместо да ми светне червено, поради липсата на маркировка и да се върна, аз достигнах място където пътя имаше разклон на ляво и нямаше маркировка в припряността да карам напред и в бързината, вместо да се върна реших, че след като няма маркировка на ляво трябва да карам на право и се засилих да спускам, докато не излязох на някакъв асфалт без никаква марировка. Доста тъпо от моя страна. Зад мен дойдоха младежа от "Стрела" и юношата на "Авител". Усетих колко лошо се бях замотал и тръгнахме да катерим обратно нагоре. При разклона спрях и се огледах, маркировка не видях и продължих да се връщам, уж карах по-бавно да сме тримата в пакет и по лесно да намерим маркировката, ама двамата младежа нещо леко изостанаха. По пътя видях и други хора, които се бяха объркали и ги върнах. Стигнах отново до локвата видях маркировката и подадох газ
Лека полека започнах да застигам някакви хора, стигнах обратно до кръстовището, където беше първата контрола там някакви пичове се чудиха накъде, сега аз спрях при тях ходихме обратно нагоре, звъннах на Иван и той ме упъти, а всъщност там маркировката беше така променена, че си оказваше ясно на къде трябва да се иде, за жалост и там загубих още малко овреме. Стигнах до мястото където елит и хоби се разделяха и ме насочиха по посока елит. Последва доста приятен single track, за изкачване и малко преди предпоследната контрола която беше и финал в последствие забелязах някой пред мен и на излизането от гората имаше много кратко и остро изкачване, което здравия ми разум крещеше да избутам аз взех, че станах на педал напънах и веригата се скъса. Олигофрен
Избутах до контролата, и докато си оправях веригата, а те ми пълнеха меха с вода ми казаха, че този пред мен бил 3-ти или 4ти. Вече и психически и физически не бях толкова свеж, последва още малко каране по готините Single Track-ове и започна бутането, където доста трудно можех да го стигна. След бутането последва подсичаща пътека, малко спускане и финал.
Май доста се поувлякох с разказа...