Привет и от мен след 23 часовото приключение
На 6 септември, за мен бе 6-то поредно участие в това велико мероприятие и все в категория соло. На Мътеница за 3-та поредна година.
Определено това издание бе епично и предизвикателно за всички.
Беше ми приятно, че отново бях на това място, сред хубави хора, събрани с една идея, реализирана с желание и силен дух на група юнаци от неслучаен велоклуб
Да се превърне едно събитие в традиция, да бъде винаги актуално и интересно, се изисква всеотдайност, постоянство, страст и други качества, които се изграждат с години. И всичко това е за хората обичащи този спорт и предизвикателствата. Всички преборили себе си, са победители
И след цялото преживяване, за всички остават спомените и колкото и да е трудно, винаги може да се "откраднат" запомнящи се мигове от деня и нощта
Ще споделя, какво аз успях да си открадна от 23 часовото препускане
Както стана ясно, старта бе отложен за 15:00, поради приливането на язовира, поради което се наложиха промени в трасето.
Реката близо до старта, постоянно напомняше за излятия дъжд през изминалата нощ. Тя очакваше юнаците, дръзнали да стартират в това състезание и им гарантираше едно, че сухи те няма да останат
Старта бе даден. Трасето бе влажно и мокро! Температурата бе приятна. Караше се по летен екип. Обиколка след обиколка. До стъмване ги въртях за по-малко от час.
Трасето в първата си част, бе като цяло същото, като предната година. Този път едно от стръмните спускания бе заменено от спускане в страни през горичка. Интересно беше.
Втората част бе от горната контрола до старт финала. Спускане което винаги те държи нащтрек . Започващо със черен път, преминаващо в стръмна пътека с виражи и скалички. Леки изкачвания, спускания, преминаване през рекички и горички. Поле с хубави изгледи. Трасето си беше идилия. Колкото и да се пише не може да се опише цялостно.
Стъмваше се! бях сложил фаровете! Малко преди това заваля
Времето не беше фактор, който може да ме спре или да ми влоши и развали настроението. Карах с кеф, на първата нива гледах как стената от дъжд идва от Стара Планина. Тъкмо трасето ме отведе в разнообразното и приятно изкачване към първа контрола и заваля. Бях в прегръдките на гората и по скоро чувах как вали отколкото да го усещам.
На следващата обиколка нощта бе факт! Фаровете вече светиха. Започнах 7-ма обиколка. Трасето се напояваше, калта се увеличаваше, локвите увеличаваха своя размер и заемаха целият път на места. Дори сега се сещам за една, точно след правите отсечки до нивата и преди песъкливото спускане. Карам си аз и си знам че локвата се заобикаля от ляво и точно пред нея виждам, че това място вече е залято....
На път към горната контрола, на равните места между изкачванията, вече се караше трудно, хубава смесеца между кал и вода затрудняваха движението.
Тук някъде паднах за първи път! Скоростта бе малка и падането бе от типа "полегнала е Тодора"
Стигане на горна контрола, заверяване и потегляне на долу. Отново локви заели целият път. Първо стръмно спускане и десен завои. На самият завой имаше малки коловози образувани от отичащата се вода. Тук нещо занесе колелото и падането бе леко болезнено. Станах наместих каската и продължих! Следващото падане в същата обиколка бе на скаличките, след преминаването със салто на една от тях, видях само как ми хлътва предната вилка и как колелото е над мен аз под него и това някъде между земята и небето
Имаше откършени парчета от каската! Станах пораздвижих се и отново на колелото. Следващото падане отново в тази обиколка, бе на спускането преди реката с двете мостчета, направени от няколко дървета, където се пазеше трудно баланс. Та тук в гъстата горичка, усетих удар в главата и се озовах на земята. Причината бе нисък клон
бях забравил колко е нагъл
фаровете ми светиха предимно надолу, и така не съм видял клона. Челника на каската и той хвръкна. Нещо му стана и отказа! Този път малко ме заболя главата, въпреки, че бях с каска
Казах си " е добре, ясно, обиколките по тъмно ще ги карам без грам риск, яко за удоволствие. И така продължих до старт финала.
Някъде към 22:00 мисля, че затворих тази 7-ма обиколка. Спрях за вечеря!
След почивката тръгнах отново. Чорапи дрехи сменени, естествено краката постоянно бяха мокри. Защото се преминаваше през няколко реки, които за по весело сега и бяха придошли! Карах си, кал, вода, беше ми добре. Дори приятно! За някои необяснимо, но така е
мисля, че завъртях една обиколка и на следващата накъде до нивата, на равното, задният оптигач отказа. Започна да се сучи и вие. Искаше да влиза в спиците, правеше йога пози и си мислеше, че е бодър
Не можеше да се кара. Бях минал няколко километра. Казах си: продължавам бутайки, тикайки, по бутвайки с един крак на педала с друг си помагах по земята, газех в кал, ловки, вече го приемах за съвсем нормално. Стигнах горната контрола, дори минах един участник с бутане. на горната контрола не можаха да ми помогнат и така продължих напред. През спусканията, горите, локвите, скалите.. бутайки, носейки, возейки се. Сигурно съм изгубил доста време. На приятното спускане преди язовира с гледка към равнината на Пловдив.... си се возя като Лудий Финес и си наблюдавам някакви светлинки от нея посока.... яко беше, трасето ми вдигаше духа
Стигнах старт-финала. Понеже много не разбирам от оптигачи, веднага попитах организаторите, някой може ли да помогне, че така не ми се продължаваше. Оказа се, че някакъв щифт бих фръкнал и поради това оптигача се сучеше. Няколко юнака гледаха, някои казаха, че не можеше да се оправи на този етап, други предлагаха идеи, малко остана да му ковним и един перон с теслата
Бях си взел градския байк и мислех да го ползвам за резервно колело, ако нещо стане със състезателното. Не ми се тръгваше с него, нямаше амортисьори, гумите бяха за сфалт, трагедия.Тъкмо взех да прехвърлям фаровете на него и един юнак съдия от Крива Спица, предложи да свали своя от колелото и да ми го даде
Така и направихме. След сигурно час в бокса бях готов и тръгнах по трасето. Направих една обиколка, вече не валеше, беше към 03:00 часа. Дори имаше и звезди
Кеф
И така, кал, вода, големи реки. Пред някои от тях спирах за да търся алтернатива по-горе или по-долу по течението, да но нямаше. Единственият начин бе засилка и каквото такова. някои ги преминавах, на други засядах вътре и си цопвах
В обиколката след ремонта, отново някъде покрай нивата ми отказа силния фар... челникa по рано го бях строшил от удара с клона, остана ми един елементарен фар... който издаде багажа на спускането след горната контрола
Екселент, следващото предизвикателство е на лице, без фарове по това трасе. Пробвах се да пусна отново фаровете. Силният тръгна на икономичен режим, светва за няма и секунда и 5-6 не свети.. така с това премигване продължих през калта и локвите, побутвайки. Докато светваше и показваше престоящото и спираше, така продължавах напред. След време отказа и силният фар. За светлина ползвах светлината на луната, която беше закрита от облаци, но въпреки това ми осигуряваше някаква светлина за да виждам контурите на дърветата, на места дори покарвах. Атмосферата беше странна и приятна.... Интересно бе преминаването на опасните мостчета, на които се пази трудно баланс без фарове
а сега и водата бе придошла и замалко не ги заливаше. След време пуснах отново фаровете, този път тръгна елементарния и така успях да се добера до старт финала.
Смених батериите и взех други фарове от юнака Пламен Андонов, колоездач, планинар, турист, човек отдаден на спорта и природата ( през предните две години участва в Мътеница, но сега нямаше подходящо колело), юнака беше дошъл през късният следобед, малко след старта. Дъжд се сипи, застоиш ли се, започваш да замръзваш. Слагам фаровете и сменям накладките за 3-ти пореден път, много бързо се износваха.
Така тръгнах за още една обиколка в режим стандартна процедура. За моя беда, някъде 3км след старта, смененият заден оптигач започна да се усуква. Спирах и на ръка, колкото можех закърпвах положението. Най леката предавка отказа. Завъртях и тази обиколка. На старт-финала реших да закуся, оправихме оптигача колкото можахме, след което тръгнах за още една обиколка. След няколко километра се извади жилото на задния оптигач, не можеше да се кара. Нямах гайчен ключ или лула, за да затегна гайката, която притиска жилото. Добре, че след време един юнак ми помогна с инструмент, нито аз разбирах, нито той, но закърпихме положението. Сега карах на равното и на спусканията, като внимавах много, трудно превключваше, позлвах само тежките скорости, леките отказваха. Така на места бутах, газех. За разнообразие си правех и кални бани. Пътеките бяха повече от всякога напоени с вода. Плъзгаща, занасяща, затъваща Кал. На места самите гуми занасяха и се озовавах по учи в калта
Завъртях и тази обиколка. На старт-финала, един човек предложи да направи каквото може за да оправи положението. В този момент бях 3-ти... След близо час, колелото беше готово, но 4-тият юнак вече беше 3-ти и ми беше направил близо 40 минути разлика. Изчисленията ми показваха, че ако тръгна ще направя равен брой обиколки на неговите, но той щеше да затвори обиколката по рано. Така реших да не тръгвам. И във 11:00 се отказах. Бяха изминали 19 състезателни часа, едно 5 часа от които отидоха във проблеми.
Мътеница, балнолечение и физиотерапия за ценители
! Радвам се, че участвах в купона.Във всяко и от всяко нещо можеше да се открадне нещо хубаво и запомнящо се
Поздравявам всички замесени в Мътеницата! Поздравявам участниците, които се изправиха и победиха себе си!
Благодаря на всички, които ми помагаха с каквото можаха
Преди състезанието, имаше анкета и един от въпросите беше, дали искаме да се смени трасето за следващите издания... аз писах да и то какво се получи, съвсем непланувано се наложи организаторите да променят трасето, за да осигурят сигурността на участниците. В този си вид трасето ми хареса. Имаше позната част и съвсем нова
та това беше добър вариант
Радвам се, че бях част от това мероприятие! Поздравявам юнаците качили се на подиума
Поздравявам щафетите и най вече Илчов Баир, със своите 4 човека, 3-ма от които бяха под 18 години, сред които и едно момиче, водени от Васко
Поздравявам Христо Смилков за първото място
с който имах честта да се състезавам не само тази година а и през изминалите
Благодаря на родителите си, че ми помагаха и развеселяваха
те сами изявиха желание да дойдат и ме питаха: какво става тази година ще ходиш ли пак
23 часова идилия в Мътеница
Това успях да си открадна от Мътеница
като превъртам лентата в главата си, изкачат още и още любопитки, не само от това издание а и от другите
но спирам до тук.
Организатори и участници обединени от духа на маратона, пожелавам ви да бъдете Живи и Здрави,
Само Напред!
П.П Клипчето е чудесно
някой знае ли как се казва песента в него
(я какъв цвят са бутилките...)
Браво на участниците!!! 
Още веднъж поздрави и само напред 
