Сънят почна безобидно. 10-20 човека се бяхме събрали на нещо като купон в някакъв апартамент. Маси, хора по столовете,леглата и на земята. Светлината беше общото във всички сцени. Една такава, като през опушено стъкло. Мисля че бяхме в някакъв апартамент от общежитие, където наскоро бяха ни настанили. Хехе, мисля че в предна сцена на тоя сън настанявах в новата й стая някаква девойка новобранка.
Та на купона присъстваха, но без да досаждат и някакви наши госпожи- преподавателки. По едно време вратата на апартамента се отвори и влезе бившата ми с някакъв неин сегашен и се настаниха на маса срещу нас, като не обръщаха на никого внимание и си се занимаваха само с тях. Целите бяха облечени в черни готически дрехи а лицата им покрити с черен полупрозрачен плат, който се ронеше на прах като сажди, падаше и пак се възстановяваше. Аз реших да си тръгвам, но моите хора ме върнаха от коридора на апартамента. Влизам, но вече не сме в апартамент- на нещо като поляна, от чиято дясна страна има висока сграда от единия до другия край на поляната. Няма прозорци или врати. Ние сме в единия край на поляната, правим си пикник. Светлината отново е една никаква, но купона си върви. По едно време стана суматоха- оказва се, че не можем да излезем от поляната и в двата й края светът свършва и сме ограничени в придвижването!Госпожите нещо въдворяват ред. Почнаха едни кулинарни истории- скари на жар, сандвичи, бутилки...
Аз се изнесох при част от компанията в другия край на поляната. По едно време на няколко метра от нас избухна гейзер! Няколко метра вода и пара изригна нагоре. Наши пичове като се успокои гейзера почнаха да плуват вътре. Дупката в земята беше с диаметър само метър и те се гмуркаха и излизаха. По едно верме докладваха, че има шанс да намерим изход от тая затворена поляна, но някой трябва да рискува и да се гмурне под вода доста метри в основите на сградата, там където може през подземията да излезем в основите на друга сграда и от там на белия свят. Обърнаха се към мен (мен компанията нещо ме харчеше). Казвам им “нямам бански, чакайте да видя поне с какъв цвят са ми слиповете”. Оказа се неподходящ- бели.
Отивам до палатките и бъркам в раницата си да търся резервни слипове намирам черни и само по тях се засилвам и скачам право в дупката с вода.
Оказа се че отдолу под поляната е изцяло нещо като аквариум. Под кората от пръст има 2-3 метра дълбока зеленикава вода пълна с водни растения. Излизам и разказвам на другите. Пак се гмуркам и намирам път към основата на високата стара сграда- може да се влезе в основите й, а вероятно от там и към свободата. Радостни сме, но не всеки може да плува толкова дълго под вода. Докато се чудим какво да правим изведнъж от горната част на поляната идват 2-3 коли и некви пичове почват да разтоварват музикално оборудване- китари, барабани и други.
Разказват ни че това е поляната където се отбивали отвреме навреме да свирят. Питаме ги дали са намерили път към белия свят. Показват ни откъде е входа и изхода за тази поляна, но той води към друго ограничено място и въобще тукашният свят се състои от свързани един с друг малки парцели. Изход и те не знаели. Разказваме им за гейзера, а те се споглеждат и си казват- “аа, те са намерили водният пад”. Не знам какво значи това, но обяснявам, че от мазата на сградата има вероятност да се измъкнем. Те обаче казват, че при някакъв строеж на нова сграда във София основите на сградата вероятно са блокирани с бетон. Ще пробвам през основите на съседна сграда, като поплувам повече. Те ми казват, че не могат толкова много да плуват като мене. Госпожите решават да се преместим на другото ниво, в съседния малък парцел и вдигаме бивака. Аз си оправям багажа. Почвам да прибирам продуктите- кашкавал, наденички, шунка на слайсове, но не ми харесват и ги изхвърлям един по един. Идва един от пеканите колоездачи от нашия велоклуб и вика – “ее това няма ли да го ядеш" и отмъкна бая ядене. Пък той та ядене не набляга уж, а по- скоро на пиене. Но него аз съм си го изпил
Обличам се и отивам при другите. Сядам да си обувам кубинките. На два метра са пак бившата ми и нейния. Почвам вътрешно да се набирам обмисляйки едно скандалче+бой (селски истории). Но си казвам “не се излагай, бъди голям човек” и се отказвам. Гледам бившата, не мога да видя добре лицето й.Даже не се разбира тя ли е или не Насилвам се да я разгледам, понеже отдавна не съм я виждал,казвам си вместо да вдигам скандали, поне да използвам случая да я погледна пак. Кофти плата облепил лицето й почва да изчезва и се показва прекрасното й бяло лице. Става ми и приятно и тъжно, лошите мисли изчезват. Време е всички да преминем извън тая поляна към следващия свят и светът свършва. В полусънно състояние сутринта си казвам да го запомня тоя странен сън, но почвам да се укорявам, че продължавам да сънувам стари истории, а уж гледам да не мисля напред. Казвам си, че сънищата трудно се контролират. Хе полусъбуден се сещам за предшестващия сън- нали настанявах някаква девойка в стаята й. Мога да ви я нарисувам и помня усмивката й. Станах и нахвърлях съня си на компютъра, но е трудно да се пресъздаде тоя странен свят.