На мен ми беше първо участие във Витоша 100 и да споделя и аз какво усетих.
На старта става малко грозно, но не знам, вас може да ви кефи. Един огромен мъж, сякаш отскоро каращ с автомати, щеше да се пребие до мен като още потегляхме. Танцуваше "Лебедово езеро" с велосипеда и ми влезе грубо с "токчетата" в спиците ми на предното колело, подпирайки се на мен, но май нямам щети, само трябва да ходя на сервиз да ги постегнат.
Първата половина от състезанието ми хареса много! Просто перфектна! Хубави и разнообразни пътеки до Кладница. До Чуйпетлово може малко да ти омръзне асфалтът, но няма как, ако се направи изцяло планинско, през "Меча чешма" и "Дивият бик", ще стане много трудно. При втората половина обаче ми идваше да се разрева и да си тръгна, но тъй като финалът беше най-близо, продължих напред.
От Ярлово натам е ужасно за каране! Неокосено, разбито, неподдържано. Но още след средата, след високото над Чуйпетлово, аз крампирах много гадно, през 10 минути и на всяко изкачване крампа, та може би затова да не успях да се изкефя на тази част от трасето. Но за смърдящата на гуцки кал мога с две ръце и два крака да се подпиша, че не ми хареса и това си е! Планинско колоездене без кал не може, но твърде често имаше участъци с кал до ушите и без възможност да заобиколиш. И не, че съм градско чедо, ама тая гняс наистина смърдеше на свинарници.
Пътеката в последните 10-20 километра преди финала ми беше много скучна и еднообразна, а също и на колегата покрай мен, с който се сдушихме. Изкефих се на дървените мостчета, които си бяха в един момент, като постоянно упражнение за отскоци, защото се искаше техника и добро владеене на велосипеда за бързото им преминаване.
После имах яка мускулна в кръста и гърба, предполагам от това. От софийската страна и в близост до финала, ми липсваше маркировка на два пъти и малко се залутвах, две стрелкички щяха да свършат чудна работа! Обаче като цяло маркировката беше отлична! Беше ми смешно, че метри преди финала трябва да слеза и да бутам колелото, под твърде зоркия поглед на няколко полицая, един от които ми се развика по шуробаджанашки, защото слязох да бутам точно в последния момент в началото на зебрата, а не още когато негово превъзходителство ми нареди да слезна и да бутам, пет метра преди нея.
С удебелени букви трябва да се спомене, че
хората по подкрепителните пунктове бяха супер готини, позитивни и съпричастни! Благодарим Ви, хорица! Бяхте повече от Супер! Самите пък подкрепителни пунктове бяха заредени прекрасно! Като изключим Кока-Кола-та, но който е улав да си я пие!
Също така участниците в състезанието покрай мен, завършвайки около първата стотица, бяха все интелигентни и готини хора, които дори вместо да ми се сърдят, че получавах често крампи и спирах, те ме окуражаваха! За контраст ще дам едно про от състезанието в Белоградчик, което 10 минути кара зад мен, при достатъчно място за изпреварване, и накрая ми се размрънка, че ми поднесе задната гума на едно катерене и спрях за секунда, след което 5 метра по-напред той поведе, аз закарах след него, и пичагата ми изкопира 1 към 1 едно спирането с поднасянето!
За първи път, без да познавам трасето и с изморени от преди това крака, които съвсем логично крампираха(магнезият не помогна), смятам, че се представих достойно, 110-то място. От вълнение дори не можах да мигна цяла нощ преди състезанието и се въртях, като пумпал. Догодина по-добре!
П.П. 402-ри номер.