Рудопия 4 - 6.09.2011

[Zuk]

Смятам да използвам трите почивни дни за да мина по част от споменатия маршрут. Мисля в събота вечер да съм във Велинград и на сутринта рано тръгвам. Ако има други желаещи да покараме - да пишат тук или ЛС.
Между другото нещо не мога да си дръпна тракове на отделните отсечки, а това може да се окаже сериозен проблем! Ако някой може да помогне, нека сподели.

[sailman]

Разгледай внимателно ТЕЗИ маршрути. Ще намериш отделните етапи на Рудопията, макар и да не са именувани като част от цял маршрут.
Успех!

[TheAnimal]

Това звучи доста добре.
Става въпрос за айляшко каране или ще си даваш зор?

[Zuk]

Разгледай внимателно ТЕЗИ маршрути. Ще намериш отделните етапи на Рудопията, макар и да не са именувани като част от цял маршрут.
Успех!

Ето ги отсечките: http://bikearea.org/gps.html

http://www.gps-tour.info/en/tracks/detail.27600.html
http://www.gps-tour.info/en/tracks/detail.27602.html
... и т.н.
Но като натисна Download иска регистрация. Аз искам не просто да ги гледам, а да ги запиша на GPS-а.

Това звучи доста добре.
Става въпрос за айляшко каране или ще си даваш зор?

Ами мислех, ако силите позволят първите два дни да взема Велинград - Мугла, а на третия и последен - до Пампорово и да търся транспорт за връщане. Но, ако имам компания ще се съобразя с темпото разбира се.

[dob111]

Здравейте в темата и от мен!
Тези дни и аз имах щастието да видя морето от тъмни зелени гори и стотиците километри ослепяващи бели пясъчни пътища на Родопа планина.
Ето и маршрута:
1-ви полу-ден: Велинград-Абланица-Цветино-Биркова
2-ри ден: Биркова-Горна биркова-Бозьова-Медени поляни-Вищерица-Ковачевица
3-ти ден: Ковачевица-Рибново-Осеново-Медени поляни
4-ти ден: Медени поляни-Елешница-Добринище (+ добавка за мен Банско-Предела-Симитли-Благоевград)

Пътуването стана възможно, защото имах за спътник @Сашо- несъмнено човек с много сериозен опит в маунтин байка из Родопа планина(и не само там)...та пиша всичко това, защото може да му пишеш и той едва ли ще ти откаже да ти даде GPS следа. Ето и неговия профил: memberlist.php?mode=viewprofile&u=9588

[Zuk]

Aми аз си направих регистрация в http://bikearea.org/ и си записах следите, които ми трябват. Само при качването на GPS-а някои от тях малко бяха посъкратени, но се надявам това да не е фатално. Все пак очаквам да има и някаква маркировка.
Утре мисля да пътувам за Велинград. Само трябва да си намеря място за спане. Ако някой може да даде съвет...
Пожелайте ми хубаво време.

[Zuk]

И така, една седмица по-късно може би е време да разкажа накратко как премина разходката. В съботния (работен) ден, след работа побързах към Централна гара, където взех експрес за Ямбол в 16:30. Бях щастлив, че колелото не е проблем да се вози с мен и то само срещу 2 лв. Качих се на последния вагон и сложих колелото на последната врата за преминаване между вагоните, която всъщност не се ползва. Влакът потегли и аз бях първият проверен от кондукторката. И тъй като бях в приповдигнато настроение, реших да й кажа някоя хубава дума, то ясно, че заплатата сигурно й е малка и не стига, ама викам си поне един доволен клиент да види и казвам: "БДЖ е най-хубавия транспорт!" А тя ми отговаря - "Да за велосипеди и мангали."
На Септември, като се качих в теснолинейката, разбрах какво е имала предвид. В целия вагон аз и и още един мъж не бяхме от "малцинствата". Колелото беше разположено по същия начин - последния вагон, вързано за последната врата. До него имаше една чанта. По едно време, вероятно собственика на чантата, отиде нещо да рови в нея. След малко се връща и носи едни клещи (керпедени) резачки. И отиват трима смугли пътници да пушат заедно.
Без да се бавя нито миг, отвързах колелото и си го взех вътре при мен. Викам си тоя влак както върви с 20-30 км/ч, тия като нищо ще хвърлят колелото, а може и те да скочат. Но аз не им казвам нищо, а те - "Еее, той се уплашИ да не му земеме колелото."
Но ... парен каша духа.

Във Велинград се настаних във Върламовата къща. Никъде няма табелка, че така се казва къщата, но така се рекламира в мрежата. Стаята беше повече от прилична, като за 10 лв, хазяйката я нямаше и ме посрещна и настани една жена, която също беше от гостите в къщата. На нея и платих. Това ми напомни, че съм чувал за хижи (май в скандинавските страни), в които няма хижар. Камината е заредена, хладилника също. Нощуваш, консумираш и накрая зареждаш отново камината и оставяш парите за нощувката и каквото си ползвал от хладилника. Колелото си прибрах в стаята, за да не пречина останалите, а и да спя спокойно.

Излязох да се поразходя и да видя къде е началото на трака (до Белмекен), който имах записан. Началото му беше една приятно осветена пешеходна улица. Към края на улицата вниманието ми бе привлечено от маси с шарени покривки, където пих една салата.

Малко преди това видях един човек със самоделна вело-мото-рикша. Мъчеше да закачи една жица за да си пусне фаровете. Помогнах му, че беше без дясна ръка. И реших да го увековеча с една снимка във форума. Иначе машината беше яка - дискови спирачки задействани с педали по разбираеми причини, акумулатор за фаровете, който се зарежда от динамото, малък багажник- кутия отпред и не малък (спешъл дизайн) отзад. И ДВГ, за което твърдеше, че е 50 куб.


На сутринта излязох в 6ч. Беше тъмно, но с челник и в града - става. Реших да нулирам броячите на ГПС-а и тук стана фал-старта. Записания уж трак до ГС Белмекен изчезна безкрайно.
Ами сега? На къде? Тръгнах по посоката, която установих вечерта - по продължението на пешеходната улица с надеждата да видя накъде маркировка. След известни колебания и разговор с един таксиметров шофьор, излязох от града по пътя за Сърница. Ако си бях разпечатал някакво описание на маршрута, нямаше да е проблем ,но нали имам ГПС, викам си няма нужда. Таксито беше почти сигурен, че няма как да мина от там за Белмекен и трябва да се върна и през Ракитово - нагоре. Но след може би 2-3 км от ляво има разклон за пещера Лепеница, където видях първата маркировка. Кеф! Иначе за една бройка експедицията пропадаше.

Важно е да се отбележи, че на маркировката има букви "БР", защото от същия разклон, по асфалта за Сърница има подобна (байк) маркировка, но с буква "В" !

[Zuk]

Изкачването беше приятно. Почти навсякъде се кара.

От ГС Беглика вече имах следващия трак до яз. Широка поляна и нямаше проблем или колебания. Меж ду другото маркировката е рехава и аз лично дори след като вече съм минал по част от маршрута Рудопия, не бих тръгнал без ГПС със зареден трак. Между другото доста се чудих какво е ГС Беглика и стигнах до извода, че е горско стопанство.
По-натам се минава покрай яз. Тошков чарк.

И по обяд стигнах до яз. Широка поляна.

Прекрасно място, за съжаление "докоснато" от човека. Не мога да сдържа възмущението си от тези боклуци! Едва ли тези чували с кутии и бутилки от бира са докарани до тук с колело, но това вече няма значение. Бих участвал в някакво мероприятие за почистване на района.


Направих доста снимки тук.


Продължих по посока с. Змейца. Направих тази снимка за тези които не знаят от къде идва чипса.

Влизам в с.Змейца,


и продължавам по трака натам.

Минавам покрай това място, означено на картата като застава.

Спускам се към с.Буйново


Излизам от с. Буйново, посока към с. Кожари.


Тук вече краката сериозно започнаха да ме наболяват. Мислех, че съм си ударил някъде десния глезен, но после разбрах, че просто се е подул от претоварване. Добре, че от с.Буйново към с.Кожари е равно.


Следва изкачване към самата граница. Може и да се кара, но аз вече не можех
Тези камъни оцапани с бяла боя отбелязват границата с Гърция.


Още малко и съм на билото! От тук към Триград е спускане. Поглед назад:


Влизам в с.Триград. На тази снимка се виждат хотел и заведение, но не се чува чалгата.


Веднага се насочих към къщата на Бинка, където съм бил и преди. Възрастните хазаи бяха много любезни и ме настаниха, 3 мин. по-късно имаше и други желаещи, но вече нямаше никакво място.Въобще селото беше доста населено, явно заради трите поивни дни.
Взех трудно решение - прекратявам експедицията. Иначе планирах през Мугла и Пампорово да продължа по маршрура и като наближа Асеновград да се се спусна натам. И така вместо три дни, карах само един.
Вече няма да правя така.
Не го правете и вие!
На сутринта отново тръгнах в 6ч. И както се оказа много правилно. Спуснах се до Девин (27км) и 8:15 хванах рейс за Пловдив. Рейса беше микробус и добре, че шофьора беше разбран и ми разреши да прередя багажа така, че и за колелото да има място. В Пловдив вече лесно - БДЖ има покритие!

[Zuk]

Ето и моя трак от Велинград до Триград.
Файла е за Мapsource ,т.е. разширението трябва да се смени на "gdb".

[taurus13]

А защо прекрати експедицията?

[Zuk]

Колената и глезените ме боляха и се бяха подули. Прекратих за да не премине временната нетрудоспособност в трайна инвалидност. Една седмица по-късно единия глезен още не се е възстановил напълно, при това не карам дори в града.

В бъдеще ще правя по-кратки дистанции - около 50-60 км.

[taurus13]

А...тая информация съм я пропуснал между снимките. Ами то ако си минал на раз 107 км, колкото е трака и терена е все планински, пък макар и черен път и не караш твърде редовно, наистина е доста.
Обаче да ти кажа, много си ми интересен - как се хващаш ей така, взимаш си някъв маршрут отнякъде и бам...тръгваш, без да му мислиш много много или поне така изглежда отстрани. Повечето хора, поначало не смеят да карат сами и особено като са новаци в мтб-то, все гледат да се закачат към някоя групичка, да наберат малко опит, смелост и може би след време биха карали и сами. Ти обаче май не си от тях.....
Всъщност вероятно си прав....така няма кой да ти разваля карането и сам си си господар на времето и пространството.

[Zuk]

Ами горе-долу правилно ме разбираш. Знам, че не е добре да съм сам от гледна точка, че при инцидент или технически проблем (например спукана гума ) мога да разчитам само на себе си. Освен това може да си поприказваме, вместо само да пишем тук във форума. От друга страна като си сам ти не се съобразяваш с никой и никой не се налага да се съобразява с тебе.
Все пак наистина бих предпочел да имам компания. Затова и пуснах тази тема. Но като не успях да се организирам в група, това не значи, че трябва да изпусна хубавото време през почивните дни, нали?
Между другото този маршрут може да се каже, че е почти в цивилизацията. Неотдавна (в периода когато нямах колело) направих пешеходен преход, отново сам, х.Мальовица - х. Рибни езера - х.Грънчар (нощувка) и на следващия ден през Мусала слязох в Боровец. Та там през повечето време бях доста по-отдалечен от всякакви населени места. И хора много не срещнах, като изключа учатъка Мусала-Боровец, където има народ, като в Южния парк.
Иначе като искам да мина някакъв маршрут, не виждам какво толкова има да го мисля. Прочитам, ако има информация от хора, които са го минавали и така. Всъщност из Родопите съм обиколил доста, но предимно пеша. А следващата отсечка от маршрута Триград-Мугла съм я минавал с джипката.

[taurus13]

Понякога е трудно да намериш съмишленици, но както казваш, това не е причина и ти да се минаваш и да си стоиш вкъщи. Важното тук е, че имаш дух и желание да го осъществиш.