Здравейте!
Преди няколко дена се опитах да направя обратния варянт на този маршрут - от Пловдив до София.
Отдавна се канех да го мина, но мързелът все ми прошепваше "недей". Накрая се реших да тръгна.
Нямам истинска шосейка, за това използвах
обикновен велосипед - чист твърдак , сравнително лек и със сликове 26х1,50.
Ето на кратко какво се случи:
Приготвих си вечерта партакешите (инструменти за гума, верига и спирачки, 2л. вода, енергийна напитка,
телефон и др.) в една раница. На сутринта станах преди изгрев слънце, заредих с гориво (3 пържени яйца)
и тръгнах още по тъмното. Беше приятно прохладно предвид юлските жеги, колелото се движеше леко и
безшумно по празните пловдивски булеварди. Тамън взе да се зазорява и аз излязох от града.
Въртях си аз педалите по главния път Е80, километрите се трупаха и след час и нещо вече бях в Пазарджик. Там имаше леко
лутане по улиците на града, но с Божията помощ (по-точно с помощта на една карта) намерих правилния път и
продължих. Тамън се бях зарадвал на прогнозата за времето с Емо Чолаков, който обещаваше източен
(в случая попътен) вятър, но уви - вятъра беше срещу мен. Та както и да е, яваш-яваш продължих да се движа.
Пресякох жп линията на теснолинейката и от тук започнаха мъките с катеренето на нанагорнище.
Бързо превключих
предавките от 48/14 на 48/22 и продължих нататък.
След малко преминах транзит през Белово. Вече беше към
10 часа и слънцето започна да напича. От тук започна и фаталният ми проблем в това пътуване. Постепенно
звукът от въртенето на педалите започна да наподобява тротинетка.. а в последствие и 300 кубиков кросов мотор.
Проверих веригата, дерейльора и венците, но всичко си беше ток и жица. Реших, че средното движение ми прави
сакатлъци и си викам "само да пристигна в София и ще ти ... " .. абе мислех си да го сменя. Продължих пътуването
си и преминах през Костенец.
Вече бях минал повече от половината път и нямаше как да се върна. По едно време
веригата излезе от задните венци. Поставих я на мястото си и след като старателно се опитах да си почистя
ръцете от машинното масло ги замазах още повече. Вече минавах през кв. Момин Проход сред смаяните погледи
на миновачите, които така и не проумяваха защо аджаба колело издава такива промишлени звуци. Само след 1-2
километра изведнъж започнах да въртя на празен ход. Задния венец се въртеше свободно и в двете посоки, и
беше неспособен да задвижва колелото.
След като изрекох около 20 нецензурни изречения по адрес на роднините
на това колело се осъзнах, че няма как да продължа движението си при тези обстоятелства. Алтернативите бяха:
1. да го бутам пеша точно 94 км. до Пловдив
2. да го бутам пеша около 75 км. до София
3. да хвана някой влак и да се прибера
След като изпих една енергийна напитка разумът се всели в мен и ме подтикна към третото.
Качих се на колелото и понеже имаше наклон без проблем стигнах до гара Костенец без въртене.
Изчаках търпеливо бързия влак за Пловдив и се качих в него без билет. Неисках да разнасям тая таратайка
до софия за това риших да се върна в Пловдив. Не след дълго минаха кондукторите от които възнамерявах
да си купя билет. След като ми казаха цената /близо 20лева/ се споразумяхме да слеза на следващата гара
и да си купя билети за пътническия влак.
Така и стана. Всичко ми излезе 3.95лв. Прибрах се с влака в Пловдив.
Бях минал 94км + 7км бутане напразно.
Единственото за което съжалявах е, че неуспях да се видя с гаджето ми, която ме чакаше във София.
Сега след като сменя задните венци с малко по-качествени съм твърдо решен да мина разтоянието от
Пловдив до София, както и обратното.
от mover » Съб Окт 01, 2011 12:08 am 
А за следващия път искам с вас,да разчитам ли да не ме забравите?
SL375003.JPG