Така, ще се опитам да разкажа за това неворятно пътуване. По принцип писането не ми се отдава и не ми е много любимо занимание, но предвид преживяното си струва да разкажа. Не за друго, а туко виж някой се заразил с ентусиазъм и поеме по същото пътуване. Та пътуването ми започна в петък, 22.04.2011, след като се успах с половин час, станах и шибнах приготвената вчера чаша кафе на екс и си направих още едно-две за отскок. Блъсках всичко в раницита и настоих предния дерайорьор да сменя като хората. Погледнах карата за последно и поех по пътя .. без карта .. че къде може да го сбъркам този път !? На един дъх Стигнах до края на София:
чао чао голямо село ... минах директно покрай ченгетата в началото на магистрала и без никакъв проблем се запътих към първата отбивка. Мисля че тук някъде ме задмина една кола с три байка отзад и ми подсвирна окуражаващо
Сигурно са онези от С.К.А., писна ми от тях, появяват се където и да ида. Имах чувството, че и на край света да ида, ще се пръкне някой с байк и джърси на С.К.А. Да след като проспах първата отбивка и повъртях още малко, реших да спра да почина и да заредя батериите с някой сандвич:
Продължавам да въртя педалите и на първата отбивка преди Ихтиман слязох от магистралата. Километража ми показваше 30 км/ч средна скорост
Добре е, викам си аз, с това темпо, ей сега съм в Пловдив. Мисля, че малко преди отбивката се случи това от, което ме беше страх: изпреварване през аварийната лента на магистралата. За мое щастие, през цялото време карах много плътно прибран, буквално на 20 сантиметра от десния край на аварийната лента. Този ми стил на каране ме спаси да не бъда отнесен от BMW X5. На стария път нямаше такива BMW-та:
Имаше друга опасност, един ... да го наречем "шофьор", както си се движеше съвсем нормално, без да има никой друг, освен мен, в радиус от половин километър, влезе в насрещното и се опита да ме прегази, БУКВАЛНО. Поне така ми изглеждаше на мен, после видях, че има голяма дупка в неговото платно, но все пак се наложи да аз изляза извън пътя... поуката е да внимавате, като карате. След като го напсувах и се поуспокоих, иначе веселото ми настроение, не само се върна, но премина в още по-весело. Птички, тревички, миризми на пролет и т.н. "Това е най-якото пътуване EVER" си мислех аз
Стария път е супер за пътуване с велосипед. На следващия ден в Пловдив, се запознах с един англичанин, който от е дошъл в България, за да кара от София - Пловдив - Търново - Варна. Пича е ходил и в Индия на подобно пътуване. Еми, Индийците имали по-хубави пътища от нашия E80. Та продължавам си аз с усмивка на уста, опиянен от пролетта, до село Мирово. По средата на незавидно западащото село се появи:
Човека на снимката ми обясни, че рисунката била вдъхновена от "Извора на белоногата". Копнеех за красиви места и пред мен се появи тъмно кафява табела "Траянови врата 10 км". Чувствах се супер свеж и си викам, е какво са 10 км ... баири ! Мамка им мръсна, да бяха написали, че ще се катерим на билото ... направо си заприлича на планинско, а на този баир:
Не само, че включих на най-малкия венец отпред, ами даже и бутах. Планината ме тегли да поема по тази пътека:
Но за днес имам друга цел, Пловдив и бонус "Траянови врата"
Който иска може да разгледа другите снимки от
албума, а най-добре да иде до там. А там започва, като че ли, девствено тресе:
Кой знае, някой ден може да се върна да го изследвам. Върнах се по асфалта, но не от където съм дошъл. Излязох на магистрата в насрещното, после по един тунел минах до плътното за Пловдив.
Имаше и слизане от магистралата, която отиваше на някакъв път, който се виеше като змия под магистралата. Реших да тръгна по него, без да знам какъв е и на къде точно отива. Беше адски красиво, но забравих да снимам. Тук вдигнах 59.2 км/ч, изпреварвайки една Лада "Нива"
Пътя там е страхотен и с удоволствие бих се върнал, пак, и пак, и пак .... та води до магистралата. По точно до първия от двата големи моста. Реших отново да се върна на магистралата, за да избегна слизането и после изкачването обратно. Минах по двата моста и въртях .. скука, няма птички, само фучащи коли. Копнеех да сляза. Спрях на бензиностанцията до която магистралата беше единствен вход и изход. Зверски ми се пиеше кафе. Изпих си кафето, събрах всички погледи и хорското любопитство и поех пак по своя път. Ако имах карта в мен може би щях да избера по хубав маршрут, но вече не бях така свеж, а до Пловдив имаше 50 км по магистралата.
Еми на магистралата нямаше какво интересно да се види, освен тази триколка:
Така, стигнах и до Пазарджик, който винаги ми е бил много интересен град. Града на гейовете в България, защо най-голямото открито гей общество се намира в град, като Пазарджик, а не в София, Варна или Бургас? Имам си теория, но това друг път
Планувах тук да почивам, но града беше пълен с много тъмни балкански субекти, който бързо са хванали тен от многото работа на полето ... и виждат в моето колело избавител на някой техни дребни проблеми ... реших да почивам извън града. А там .. точно след края на града, видях един ресторант, пред който бяха паркирани разни джипове, скъпи коли и един мотор. Викам си, на тия пари да им даваш няма да се качат на колелото ми. Та влязох с мисълта за топла супа, но уви ресторанта работи само за частните си клиенти, които си правеха малко пиршество. Все пак ме попитаха какво искам, а аз веднага: "една бира". Е дадоха ми една бира, почнаха да ме разпитва какъв съм и за какво се боря
Разказвах им разни неща докато си пиех бирата, общо взето им разнообразих деня. След това поех по пътя си.
Оставаха ми последните 20-30 км до вкъщи ... беше ми много зор, слънцето печеше, бях жаден, а вода нямаше ... спрях се само на това място
Поредния намерил смъртта на пътя, просто близките са били по-заможни ... и аз ще умра един ден, но не днес. Днес ще стигна до Пловдив:
Голяма радост ме обзе, направо бях окрилен ... беше толкова готино ... Пловдив
15 минути по късно, вече бях на вратата на бащината къща , което е края на най-хубавото ми пътуване, от София до Пловдив, за сега.
Нямам шосейно, затова ще си ползвам планинското, като му сложа сликове. Деня на пътуването се очертава да е разпети петък (каква символика) 22.04.2011, прогнозата за времето за момента е да е слънчево. Ще се радвам да си намеря компания 
Весело посрещане на великденските празници. 
, 
и без това забелязах че при мен ако спра за повече от 2 -3 мин се разкисвам и после се едно ме карат насила да карам.. ще взема и фото апарата ама на магистралата .... не вярвам нещо интересно да изскочи
