Реших да дам отчет за вчерашното приключение
Пристигнахме в Говедарци доста късно (според мен) - около 11:00 ч. – След обичайните приготовления, около 11:20 ч. яхнахме конете.
Тръгнахме по обичайния маршрут описан и в сайта – от Говедарци посока УЦ Мальовица и от там трябваше през х.Вада да спуснем надолу обратно към Говедарци.
На разклона за Овнарско седнахме на беседката и се размислихме. Понякога прекалено много мислене не е на добро
Решихме, че маршрутът е прекалено лек и трябва да го разнообразим.
Това „разнообразяване” по-късно ни излезе през носа
Бяхме общо петима – Павел и Оги, отскоро в мтб попрището, решиха да продължат по обичайният маршрут и ние им обещахме, че до 18:00-19:00 ще сме в Говедарци. Момчетата зависеха от нас с транспорта и трябваше така или иначе да ни чакат. Та, ние поехме към Йончевото езеро без да сме наясно точно какво искаме да направим докрая. Последва много бутане и малко носене през борова гора с много паднали дървета. Около 15:30 достигнахме езерото и бяхме запленени от красотата и величието на гледката. След като се разхладихме в езерото, заредихме с вода и хапнахме прилично – дойдоха ни силите и с това и ентусиазмът! Отново решихме да продължим нагоре!
Заобиколихме езерото от източната му страна и по зелена маркировка се отправихме стръмно нагоре към билото. Последва около 1,5 ч. носене, но и спиращи дъха гледки. Жега на такава височина не се усеща, знаете, но слънцето си е силно и като нищо може да прегрееш. Надявахме се, че като се качим на билото положението ще е караемо. Уви, това не е Стара планина, и като се качихме на билото видяхме отсрещния Лопушки връх (2695м.н.в.), който на картата изглеждаше толкова „лесен” и „10 мин.до там” а в действителност....
От тук нататък (на изток) по жълта маркировка с колове. Около 19:00 ч. бяхме на върха вече доста изморени, а аз, въпреки че тъпчех много сладко и изостар, вече усещах лек световъртеж. Не толкова от умора, вероятно от обезводняване – реших да пия по много малко вода, за да я раделя на малки порции и да ми стигне до края. На билото и южните склонове в тази част на Рила няма никаква вода! Гледките тук бяха главозамайващи! Надеждата ни крепеше, че след Лопушки връх нещата „ще се пооправят”. След него имаше обаче малко спускане, където можеше да покараме за около 100 м.
после пак бутане и носене
Следваше Малък Лопушки връх.... След него се оказа, че трябва да спуснем около 200 м. денивелкация по скали (само носене) и чак долу в ниското подкарахме полека (пак за 100м само). Скоро излязохме на стар римски друм (жълто-зелена маркировка) и хванахме нагоре-първо североизток и после само на север. Пътят е много добре очертан и на повечето места е с масивен бордюр от плоски камъни от страната на склона – плавно се изкачва нагоре по серпентини и подсича върховете Малък и Голям Мечит. Някъде около Малък Мечит минахме покрай една огромна канара – сякаш захвърлена там от Крали Марко – на нея имаше интересна паметна плоча, че 1898 г от там е минал Фердинанд, заедно с братовчед си – нам си кой граф фон ... и военен полк. Какво са правили там – не мога да ви кажа
Междувременно Христо беше дръпнал поне 15 мин преди мен и Марто и реших, че е избързал да стигне преди нас в Говедарци, за да тръгнат по Рано с Павел и Оги, които вече повече от 4 часа ни чакаха в Говедарци.
Не след дълго започна спускането - закачихме наколенките и налакътници и юруш. Надеждите ни отново бяха попарени – в моите представи стоеше скоростно спускане по почти гладък горски път. Уви, пътят беше изцяло с камънак и високите скорости, особено за моя твърдак, бяха невъзможни. Спускането ми се стори безкрайно... Вече бях много изморен и спирах на всеки 6-7 мин да ми почиват ръцете – вилката ми е TORA и не е най-доброто за такива спускания
Вече нямахме грам вода-още от билото и усетих как силите ми вече напълно ме напускат. Видях как слънцето се скрива зад хоризонта и осъзнах, че скоро ще се стъмни, а аз нямах никакви светлини
Напрегнах волята си и си представих къде по-тежки изпитания са понасяли хора в планината и си казах, че съм глезльо. Това наистина подейства и получих нови сили, за да продължа спускането. Слава богу, малко след това, вече почти на тъмно, стигнахме до х.Мечит. Бяхме спасени – ВОДА! Слава богу, оказа се, че Марто носеше и челник и фар. Монтирахме на моя байк фара, той закачи челника и веднага продължихме надолу към Говедарци. Вече беше почти напълно тъмно - часът беше 21:50. След 10-15 мин.пристигнахме благополучно в Говедарци – зарадвах се много, защото Ицо, Павел и Оги още бяха там-досега закачили колелата на колата, Ицо изпил една бира и решили да се видим преди да тръгнат. Разменихме по няколко впечатления от приключението и скоро те отпътуваха.
Понеже с Марто нямахме бърза работа, решихме да пробваме някоя местна кръчма. Кръвта ми се беше разредила и душата ми крещеше: БИРААААААА!
Наядохме се като прасюги и слушахме чалга и тъпите лафове на местните бабаити- паркирали пред кръчмата една тунингована Голф Тройка и БМВ – пак тройка – модел 98
Идеше ми да си паркирам колата и аз там и да издъня на уредбата ми някой NIghtwish- струваше ми се подходящо за тази прохладна вечер
но вероятно щяхме да си тръгнем набити
Е, все пак си тръгнахме към полунощ, за радост живи и зрави, само много уморени и безкрайно щастливи
Равносметката е: по велокомпюрърче: 34 км. като не се брои носенето / 11 ч. преход и сумарна денивелация със сигурност над 2000 м.
Надявам се Ицо скоро да качи трака, за да видим истината
Важно! Това НЕ Е маршрут за планинско колоездене! Нашето си беше чист мазохизъм. Маршрутът е подходящ да се мине пеша, но само от добре подготвени хора и с опит в планините.
Поука: винаги носете в раницата си поне челник или фар, когато отивате по-високо в планината – никога не се знае как и къде ще завърши деня.
Аз рядко пиша във форума, но този път се надявам, че разказът ви е харесал и всеки може да разпознае себе си в тази история и да си направи каквито иска поуки.
Ето малко снимки за онагледяване:
https://picasaweb.google.com/116663921017968394608/20120714_Rila_PlaninskiVelomazohizam?authkey=Gv1sRgCJ2-yPKE0_792wEПоздрави и бъдете здрави!
Любо