24 часа на Le'мътеница, 5-6 септември 2015 г.

[Alpina]

Не знам какво е било трасето през миналите години - участвал съм само през 2012-а и тази и макар и доста близки мога да кажа само едно - страшно яко!!!
Съжалявам единствено, че тази година карах доста малко и на някои места трябваше да се боря с мои си, глупави страхове, които малко ме демотивираха, но като цяло не мога да си представя по-яко такова за обиколки - спусканията и изкачванията бяха разпределени просто идеално!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Между другото - по едно време карах с Денис и ни се роди една идея за категория, която лично на мен много ми допада. Разбира се - има не малко минуси, но плюсовете в нея ми се струват повече.
Та тя е за категория "соло отбор" - в които отново са 2-ма до 4-ма участника, но не карат в щафета, ами "трупат обиколки" за общия резултат на отбора.

Плюсове (които виждам от моята гледна точка)
• Много по-забавно и приятно е когато въртиш обиколки в компания (с някой или някои с твоето темпо)
• В същото време не си "вързан" като в сегашната Отбор - може да се групират както искат - да карат всички заедно, някой сам, 2х2 3х1...
• Трупането на обиколки за "общия резултат" пък ще е стимулиращ за всеки от отбора
• По-малко щафети -> повече каращи по трасето
- все пак моментът с трудността при повече изпреварвания и неволното задържане на невъзможните за изпреварване/отстъпване на място места са си част от "късмета" при стратегиите.
- Щафетите ще са за бързите - гонещи време, докато "соло отборите" ще са за по-бавните, които обаче с постоянство могат да се борят за класиране (след като няма да има професионалисти ще е по-изравнено като възможности за класация)

Минуси
• При участие на професионалисти в отбор - разликата с непрофесионалните участници ще стане драматична и ще убие желанието на мнозина, които все пак искат да гонят класиране. Това обаче може да се реши, като този вариант е отворен само за непрофесионални участници. Може да има и минимално време за обиколка - да кажем 1 час и дори да си я направил за 48 минути - ти се зачита 1 час - което няма да е привлекателно за дадена група участници.
• Големи струпвания при контролите на моменти и наличие на повече карти
• Възможно е да "затрудняват" гонещите време от Соло и най-вече Щафети, но тук всичко е до проява на малко съобразителност по трасето и с няколко основни инструкции могат да се избегнат много от тези проблеми
• Възможно е да "дръпне" част от каращите в категория Соло, но поради същността си - те отново ще могат да докажат издържливостта си.

[Боян Бановски]

Здравейте! Чудесно мероприятие! 24 часа удоволствие и мазохизъм в най-чист вид! Пожелавам на всички каращи в планината поне веднъж да изпитат нещо подобно. Няма как да го опиша, толкова е силно, но е лично и трябва да се изживее! През годините, на всички състезания в които съм участвал на финала винаги е било пълно с щастливи нахилени физиономии, боготворящи трасето по което до преди малко са се гърчили. Тук те бяха в изобилие. По моите вкусове за планинско каране трасето наистина беше много добро. Възможността час след час, денем и нощем да въртя обиколки, да опознавам всяка линия и завой, дори и почти всички камъни е нещо което ще помня винаги! Благодаря на организаторите за което! И на всички участвали! Благодаря за свежата ежеобиколна подкрепа на хората от междинната контрола! Много силно личи , когато нещо такова се прави от хора с опит и рутина! Браво на Крива спица!

[bio]

евала на организаторите и тази година много псувах, значи всичко е било 6.

@Alpina формати много ... има вариант щафета 2 спускачи и 2 катерачи, ама въпросът е "за чий ...". предложения от теб вариант може да си направите "неофициално", както "Щур Кур" се бяха обзаложили с мистичния "Корояд".

[PtD]

Чак пък мистичен

[kibikoff]

"С"-то е за благозвучие ....

[outfaced]

Бе хубаво, че се омазахме ние ... щяхте да видите инак кой мистичен и кой легендараен

[Admin]

Абе не е хубаво, следващия път да не се повтаря!

[мляко с ориз]

Здравейте 24-часови неуморни юнаци! Поднасям моите поздравления към всички дръзнали да стартират и да се изправят пред предизвикателствата на този маратон. За които колкото и да си подготвен и опитен, винаги могат да ти скрият шапката и каквото друго им хрумне. Тук предизвикателствата; кефа; случките; усмивките; километрите и крайната умора могат само да те подтикнат да повториш, потретиш… участие в 24 часовият ускорител, където ускореният пулс; изпитата вода и потта са неразривно свързани.

Черпейки спомени и познания от предишните ми шест поредни участия, бях решен да се запиша и за 7-ми път в групата на соло на участниците.

Режимът на живот през последните две седмици преди състезанието, не бе по вкусът ми, за да бъда максимално подготвен и свеж. Но какво от това, след прекарана една седмица със нощни смени на работа, последвана от седмица с заспиване около 01:00 часа, в Събота денят на старта, рано сутринта всичко бе натоварено в колата и посоката бе ясна, ясна още от преди година, право към епицентъра на планинското маратонско колоездене Мътеницааа.

След три часа с колата ето ме и мен на село, не при баба, но пак е много хубаво. След няколко минутки ето ме и в горичката с двете поляни разположени на леки възвишения, свързвани от северния край с 50-100 метрова пътечка. А от южния край разделени от сенчеста дълбочинка, събираща падналите листа през годините.

На свободните места се разпъваха палатки шатри, хамаци, някои юнаци бяха на епицентъра още от предната вечер. Тук беше и моят добър приятел Пламен Андонов с който имаме много задружни спомени и емоции със спорта сред природата. Усмихнати лица, приятели и познати запълваха природната среда.

Организатори и съдии изглаждаха и най-малките подробности за да бъди всичко по конец за старта, та чак до финала.

Слънцето достигна най-високата точка на небосвода за днес. Вероятно всички вече бяха хапнали, починали малко, защото оставаха 15-20 минути до старта.

Участници в различните три групи а именно: щафети, отбори и соло, всички в пълно бойно, емоционално и духовно снаряжение, изпълниха сенчестият черен път. От тук беше старта. След приветствени слова от организаторите и разясненията на ключовите ситуации по трасето последваха аплодисменти към организаторите, състезателите, спонсорите, публиката, към всички присъстващи тук.
Моментът настъпи и 3, 2, 1…. Старт!
Всички бегом към наредените байкове по поляната, след което последваха първите метри в състезанието. А те именно бяха спускане към покритата с листа долчинка, разделяща двете поляни. И от там пушилка от въртящи се педали към живият шедьовър: трасето на трасетата, творение и откритие на юнаците от Крива Спица. Колкото и да се разказва за този маршрут, само този който го е карал, ще оцени правилно цветовете и палитрите, непрекъснато променящи се, цели 24 часа. Пулсиращи сърца, търсене на правилното темпо, дишане, устремени състезатели започнаха да задвижват сърцето на маратона. Съдии, помагачи, приятели, роднини, публика, след първите няколко обиколки, те всички бяха неразривна частица от тази картина, от този „жив организъм”.

Какво се случи при мен. Нормално започнах с ускорено темпо, дали е правилно вече е друг въпрос, явно адреналина и нетърпението си казваха думата. Но това бе до средата на първата обиколка, после се сетих, че ще карам до същото време на другият ден и всичко си дойде на мястото. С хубаво темпо, нито бързо нито бавно, опознавах на ново, малките подробности, които бях позабравил от трасето от предходните години.
Слънцето грееше. Къде съзнателно, къде не, ние отброявахме минутите и километрите зад гърбовете си. Маршрута се изкачваше и спускаше. Изкарваше ни на припека, леко почервенявахме от жегата, след което последваше сенчест участък, после отново на припек но малко по-различно, тук за щастие на места имаше и ветрец.

За който не е участвал в този маратон, да поясня, че в средата на обиколката, която се пада на най-високата точка има контрола, където всички се чекираме с карти. На тази контрола винаги има готини хора от организаторите, участниците и техни приятели, имаше и подкрепителни нещица, като вафли, диня, сини сливи, бисквитки, абе тук си мечтахме да стигнем всички, след като преминехме през също толкова хубавото място само, че на самият старт-финал, където отново всеки трябва да се чекира при преминаване.

Та самото последно изкачване към горната контрола бе по едни скалист терен. На моменти заприличващ ми направо на бетон. Наклона бе стабилен, а изложението южно, заобиколено от борова гора. Тук бе пълен завет и през тези следобедни часове си беше сауна, истинска мечта за ценителите и. Та тук лично аз, а вярвам и доста други юнаци са се чувствали жежко.

След горната контрола следваше технично спускане. Преминаваше се през рекички и други хубавинки.

На тази първа обиколка ми беше тегаво, явно организмът ми се приспособяваше, но не ми харесваше, как дишах. Прецених, че проблема е в дрехите, нещо ми беше некомфортно с тях. Затова в края на първата обиколка се преоблякох и тръгнах за втора обиколка, в средата на която вече усетих някакво облекчение и комфорт.

През първите обиколки се изпи много вода. На четвъртата обиколка краката се развъртяха и започнах да карам с темпо. Тук някъде реших да опитам енергийното пакетче дадено на всеки, от един от спонсорите на състезанието. Последва пета обиколка, дишането беше супер, тялото бе в отлично състояние. Слънцето отслабваше позиции. Последва и шеста обиколка, но тук някъде по трасето усетих как започна да се схваща десният бедрен мускул, май на това му казваха крампа. Не ми се беше случвало от много време. Преди като прохождах в колоезденето отново имах такива схващания, но от години не съм имал. Явно беше, че с такова темпо с което бях започнал да карам, няма да стигна до същината на приключението. Слязох от колелото за почивка и усетих как схващането се засилва и започва леко да слиза на долу към прасеца. Казах си това не е добре, я по-добре да се качвам на колелото и ще карам на леки предавки и колкото и да по-наболява, като не съм претенциозен към тях, би трябвало да отшуми болката след време.

Тръгнах, на изкачванията нямах проблем с мускула, но като се заравняваше там отново се обаждаше новата придобивка. Дори май си беше намерила компания –левият прасец. Ама, че се наредих. Започнах да поливам мускулите с вода докато карам, така си мислех, че ще им помогна. Лека полека започнаха да отшумяват симптомите. Но за мое щастие, колелото също реши, че и то душа носи. По него пък започнаха разни бъзици в задните забчатки. На изкачванията задължително вече, трябваше да притискам с пръст лостчето на командата за скоростите, за да мога да ползвам най-леката предавка. На равното и на по леките изкачвания трябваше на усет да уцелвам някаква предавка, за да не превключва само, и то винаги в неудобен момент и то винаги на по тежка предавка.

Уж преди състезанието колелото премина две профилактики, но както и да е, сега долу горе с него си отговаряхме по техническо и физическо състояние, едно към едно.

Все още течаха първите часове от маратона и въпреки, че имах наболявания по мускулите и проблем с колелото, не им придавах толкова голямо значение. Просто сега трябваше да внимавам малко повече. Започнах да се наслаждавам повечко на самата атмосфера, гората, усмихнатите хора по трасето и по контролите. Спрях да мисля и започнах да се наслаждавам на настоящето. Премахнах състезателният елемент и бях решен до край да държа на маратонския принцип.

Слънцето залязваше. Направих мисля 8 обиколки, преди да падне тъмнотията. Не исках да прекъсвам за основно хапване поне до 00:00 часа, белким до тогава, мускулите вече щяха да разберат, че съм отдал нужните грижи за тях и да не ме закачат повече.
Запалени фарове, челници, стопове и светлоотразители замеждукаха в средногорието. Прохлада приветстваше състезателите. Сенки от дървета и крави се въртяха покрай трасето. Тези кравички бяха там и през деня, та бяхме подготвени за тяхното присъствие и през нощта.
Обиколка след обиколка, ха това спускане, ха това изкачване и нещата се нареждаха точно по-начина по-който предполагах. Мускулите се оправиха. Последва основното хапване към 00:00 часа с бобец и доматки и други хубави неща. Бях решил да продължа без никакъв сън, все пак щях да държа на маратонския принцип.
Вече бе един, два след полунощ. Идеалното време, човек да оцени всичко което има в живота, защото все пак живота е един дар и от трудностите, винаги човек може да черпи сили.През тези часове срещата с колоездачи по трасето бе по-рядка от тази през деня и много по-често и за по-дълго оставах сам. Поизморен и прозяващ се продължавах напред. На спусканията се радвах много, само където не извиквах Хайларипииии. По трасето имаше юнаци които си почиваха встрани от пътеките.

Реших, че е време да пусна тайното оръжие в действие а именно MP4 плеъра. Музиката си подрънкваше а километрите продължаваха да се нижат на 24 часовата тояжка.
Към 3-4 през нощта луната изгря. Звездите приветстваха очакваният космически приятел. Щурчетата не спираха да пеят. Тук там някой крава измучаваше в далечината, друга пък беше полегнала край пътеките, трета пък се правеше на нощно камикадзе и се изпречваше на пътя.
На местата с изглед, се виждаха светлините на уличните лампи на село Мътеница. От други места пък се виждаха светлините на юг около Пловдив.

Лека полека небесните светлини се изместваха по нощният небосвод, на горната контрола беше останал само един юнак да подкрепя и отбелязва преминаването на състезателите, другите със сигурност бяха наоколо, но почиваха, за да могат сигурно евентуално да вземат смяна на този отговорен пост.
Обиколка след обиколка, благодарение и на силните фарове с които карах, по спусканията нямах проблеми през нощта. Продължавах да следвам най-безопасните линии по трасето, като използвах минимум усилия.
Така към 5 сутринта се зарадвах, че след обиколка или две, вече ще е светло. Желанието се поосвежи и така по-неусетно мина времето до зазоряването.

И ето нощта продължаваше своят дълъг път, непроменян от милиарди години. Зазоряването вкара нов мотив по трасето. На по откритите места се виждаше синкавото небе, видимостта по самото трасе вече бе голяма. Докато по същото време в по гористите части продължаваше да се кара все още на фарове.
Не след дълго се усмихна и Райко. Трасето започна да се оживява. Щафетите с много яко темпо, както през цялата нощ, така и сега продължаваха да карат в същият стил. Те не просто караха своите велосипеди, направо си прелитаха скоростно по пътечките. Имаше състезатели, които ми се струваше, че са от друга планета, с голям стил и стремглавост преодоляваха всичко що им се изпречи.
Трябва да спомена и дамското присъствие, което като слънцето, вкарваше светлина и предаваше свежест и красота на състезанието през цялото време.
За първи път погледнах класирането преди да се стъмни. Бях някъде четвърти. Към 00:00 часа преди вечеря бях станал втори. После след полунощ станах трети.
До края си казах, че трябва да гледам да задържа това място.
Така към 08:00 часа позакусих. Хвърлих вечерните дрехи и ето ни отново по летни екипи по трасето. Обиколка след обиколка, часовете до финала се топяха. Като всяка обиколка ми ставаше все по-трудна. Към 09:00 -10:00 часа видях че водех четвъртият юнак с две обиколки, казах си, че ако всичко е наред, така трябва да си останат нещата до края. Вторият юнак пред мен също бе на 2 обиколки пред мен.
Така към 11:30 след завъртането на последната си обиколка, която твърдя, че ми беше най-трудна, реших да спра с карането. На тази обиколка за първи път започнах да бутам по баирите. Толкова се увлякох, че бутах къде ли не, беше ми писнало вече да си играя със разбазиканите скорости.Така, чак като спрях, забелязах че дясната ми ръка около дланта си е увеличила обема спрямо лявата, малко се бе подула, от бутането на лостчето по баирите и държането на кормилото, но иначе бях добре, само където умората се бе настанила в мен, но това бе нормално в следствие на преживяното.

Така през последните час и половина на състезанието, с моят приятел Пламен Андонов, който също някъде по него време спря да прави обиколки, се наслаждавахме на атмосферата от старт-финала. А тук до край продължаваха да се борят юнаци за по-предни позиции. Приятели ги насърчаваха. Гости и приятели следяха развръзките в групите. Други юнаци се забавляваха около палатките, весели деца мятаха опадали листа над главите си. Слънцето отново достигаше най-високата точка от небосвода… Ето, че 24-тият час след старта настъпи. Всички се отдадоха на грижи към колелата, и телата си. Раздумки и усмивки за преживяното и предстоящото.
Така настъпи ред и на награждаването.
Искам да поздравя всички юнаци участвали в купона: състезатели, организатори, приятели, роднините и всички съмишленици. Тук на това място имаше за всекиго по нещо. Това е 24 часовият маратон, той е за всички…, човек може да покара; да се поизмори; да се поизмори много; да се повесели; да се посмее; да се зарадва искрено на шеги и закачки; да се запознае с приятни хора; да кара маратон…
Надявам се да е нямало контузии и сериозни наранявания по време на мероприятието. По време на награждаването, наградиха едно момче, за това, че е оказал помощ на юнак, който е паднал по трасето, като го е придружи от трасето до старта финала. Каски долу за това момче. Това са истинските примери, които трябва да се следват и аплодират. Чест прави на крива спица че отдадоха заслуженото на този юнак, помогнал в нужда.
Моят приятел Пламен Андонов, който само преди седмица завъртя супер маратон с разстояние 600км с 11000 метра положителна денивелация в България, а седмица преди него завъртя супер маратон от 1200 км във Франция, сега тук на това мероприятие, което му е 3-то участие и 4-то по присъствие, получи награда за най-възрастен участник. Браво приятелю, жив и здрав да си и дълги години да ни подсещаш, че силният дух не е цел, а е начин на живот.
Браво на всички! Аз все пак удържах третото място и си заех мястото на подиума. От сърце се радвам на юнаците които бяха на първо и второ място, те караха много здраво и напълно заслужено са на тези места, уважения и поздравления за тях. Поздравления и за юнаците класирали се след първите три места, сред тях има юнаци, които през годините са показвали и продължават да показват, в това и в други състезания че са много силни спортисти, но в състезанията факторите са различни, поради които може да се заеме определено място. Да са живи и здрави и пак да се срещнем с усмивка и да покараме, ако можем и да поспорим по време на състезанието за определено място, а след това да си стиснем ръцете и от сърце да се поздравим.

Не на последно място искам да поздравя всички юнаци градящи името Крива Спица. Браво юнаци, момчета и момичета. В моите очи, вие организирахте едно поредно прекрасно мероприятие, за което ще се разказва дълго и с усмивка. Перфектна организация по всички фронтове на трасето. Сърдечни и усмихнати както винаги. Как да не участва отново човек рамо до рамо с тях в такива мероприятия.

Преди няколко години, когато Пламен участваше за първи път, на финала го бях попитал: Пламене как се чувстваш, а той ми отговаря с опита на маратонец в различи маратони, „ не съм се чувствал така, откакто бях войник и копаехме окопи за танковете” хахаах. Тази година отново го попитах: Пламене как се чувстваш след това издание на 24 часовият маратон по планинско колоездене, сега отговора е от човек с още повече опит в маратоните: „ Чувствам се така все едно са ме били с метални пръчки” ахахах. Така сме ние, чувстваме умората и я оценяваме, внимаваме и не прекаляваме с възможностите си. Спортните състояния са относително нещо, не винаги човек може да бъде във форма. В такива случаи отново трябва да сме позитивни и усмихнати и да се радваме и на това което имаме в момента като сили и да не търсим повече. Така с Пламен отпътувахме след награждаването към Сливен. Наспахме се, а той на другият ден продължи на ход към Брестак (Варненско).

Бъдете всички живи и здрави. Пожелавам ви успехи там където искате да ги постигнете. Само напред спортисти и добри хора. Ние всички градим нещо хубаво!
И знайте никога не може да се разкаже всичко, от едно хубаво мероприятие, винаги излизат нови спомени и поводи за усмивки. До нови срещи и само напред!

[kibikoff]

... щяхте да видите инак кой мистичен и кой легендараен

Догодина паркирай една каса бира под съдийската маса и митът ще възкръсне ....

[Da Nail]

Здравейте 24-часови неуморни юнаци!

Човече, четох с най-широката си усмивка. Досега, някак си, бях на 95% навит и аз да участвам догодина, но ти спомогна процентите да стигнат 100%!

[Джанджев]

Догодина паркирай една каса бира под съдийската маса и митът ще възкръсне ....

Да, да, паркирайте повече! Нали знаеш кой ще ги изпие всичките накрая?

[HepBeH_XaMcTep]

Ето я и моята галерийка:
https://www.facebook.com/media/set/?set ... loaded=345

[Admin]

24-часов маратон по планинско колоездене 2015 - искрено и лично
http://www.mtb-bg.com/index.php/events/ ... ace-report

[kibikoff]

малко снимки

[outfaced]

24-часов маратон по планинско колоездене 2015 - искрено и лично
http://www.mtb-bg.com/index.php/events/ ... ace-report

Само да ви кажа, че зад вас "старчетата" от Банско бяха 3ма и това са им последните обиколки ...
00:44
00:50
00:47
00:44
00:47
00:47



Жалко че ги виждаме за последно тия машини. Казаха че си заминават за UK.
Иначе преди старта ми казаха, че се борели за 4то място, понеже все ставали 4ти

[HepBeH_XaMcTep]

24-часов маратон по планинско колоездене 2015 - искрено и лично
http://www.mtb-bg.com/index.php/events/ ... ace-report

Само да ви кажа, че зад вас "старчетата" от Банско бяха 3ма и това са им последните обиколки ...
00:44
00:50
00:47
00:44
00:47
00:47



Жалко че ги виждаме за последно тия машини. Казаха че си заминават за UK.
Иначе преди старта ми казаха, че се борели за 4то място, понеже все ставали 4ти

Те са машини!!!!

[vess_csm]

24-часов маратон по планинско колоездене 2015 - искрено и лично
http://www.mtb-bg.com/index.php/events/ ... ace-report

Само да ви кажа, че зад вас "старчетата" от Банско бяха 3ма и това са им последните обиколки ...
00:44
00:50
00:47
00:44
00:47
00:47



Жалко че ги виждаме за последно тия машини. Казаха че си заминават за UK.
Иначе преди старта ми казаха, че се борели за 4то място, понеже все ставали 4ти

къде можем да си видим времената за обиколките?

[outfaced]

Е всички времена на всички е голям чаршаф
Но ще посъбера малко статистика ...

Да започнем с най бърза обиколка ... много оспорвано ...
Часовника казва 9тата на teletubbies 35:40, 4тата на avitel 35:47 ... но според мен е на Николай Георгиев, въпреки че часовника казва 36:06 на него това му е първата обиколка където със сигурност е загубил над 20 сек. в льоман старта и при това я е завъртял в най смазващата жега и при това е соло па макар и само с 9 обиколки (по толкова имат отделните състезатели и в топ щафетите). Евала


място Nr обиколкa/обиколки min.
. . . . .
1 116 teletubbies 9 / 33 00:35:40
2 107 Avitel 4 / 33 00:35:47
3 2 Николай Георгиев 1 / 9 00:36:06
4 104 BT Revolution 3 / 35 00:36:31
5 115 Mud and Beer 9 / 15 00:37:15
6 108 Корояд 3 / 32 00:37:51
7 23 Александър Александров 1 / 9 00:38:39
8 24 Станимир Статев 1 / 26 00:39:10
9 5 Боян Бановски 1 / 27 00:39:23
10 66 В. Гюров / Б. Йорданов 1 / 20 00:39:29
11 119 Крива Спица - ***отрошачи 6 / 21 00:39:37
12 12 Николай Коев 2 / 11 00:39:52
13 111 Shturkur - Цоцкари 7 / 15 00:40:15
14 110 Shturkur - Кривояд 9 / 27 00:41:40
15 112 Banski Starets 9 / 29 00:41:59
16 62 Д. Карабахчиев / К. Веждаров 1 / 19 00:42:31
17 19 Галин Кръстев 3 / 15 00:42:36
18 8 Васил Рачев 8 / 22 00:43:32
19 114 НЕ!Крива Спица 8 / 24 00:44:04
20 117 Крива Спица - legends 3 / 15 00:44:06
21 102 Виваком 24 / 26 00:44:18
22 109 ТигÓ 22 / 24 00:44:21
23 103 Обичам пичата киселина 24 / 26 00:45:41
24 118 Хаус Груп 8 / 24 00:46:03
25 63 В. Василев / И. Стоянова 15 / 16 00:47:21
26 22 Павел Матеев 1 / 6 00:47:37
27 101 Спиди 4 / 20 00:48:36
28 13 Светослав Димитров 1 / 17 00:48:38
29 65 К. Пенев / С. Панчев 2 / 8 00:48:38
30 105 Кючук cycling 6 / 17 00:48:44
31 7 Христо Смилков 1 / 20 00:48:54
32 14 Филип Николов 2 / 13 00:49:49
33 18 Цветан Илиев 2 / 9 00:50:09
34 67 И. Стоянов / Д. Димитров 1 / 7 00:50:41
35 113 Страшни боклуци 12 / 16 00:51:02
36 9 Данаил Иванов 15 / 17 00:51:34
37 61 Д. Дончев / А. Начевски 1 / 12 00:51:37
38 3 Александър Василев 1 / 9 00:54:13
39 6 Петър Велков 1 / 7 00:55:02
40 17 Николай Сурчев 5 / 18 00:56:41
41 68 В. Котoв / Ц. Кременски 1 / 3 01:00:55
42 10 иван ненков 7 / 8 01:02:17
43 1 Мартин Манов 1 / 6 01:02:33
44 43 Мария Баева-Петрунова 1 / 8 01:14:16
45 44 Савина Гецова 1 / 7 01:24:17
46 11 Ангел Коилов 1 / 8 01:25:20
47 15 Пламен Андонов 9 / 10 01:26:12
48 20 Александър Найденов 7 / 7 01:36:15

[vess_csm]

Е всички времена на всички е голям чаршаф
Но ще посъбера малко статистика ...

много ти благодаря за инфото )

[Alpina]

Еееее, сега вече ме зарадвахте! Все пак има нещо, в което да съм първи!

[bio]

Русев, вади статистиката и за най-бавна обиколка !!!!

[did]

Русев, вади статистиката и за най-бавна обиколка !!!!

Беше над 13 часа

[Петър Велков]

За най-бавната аз съм кандидат!!!! Реших да си почина за малко някъде към 22:00. Забравих да си навия будилника и се ококорих в 8 сутринта

[jd]

Еееее, сега вече ме зарадвахте! Все пак има нещо, в което да съм първи!

Саше, догодина ще взема и аз да участвам, та ще имаш конкуренция за най-бавната обиколка (респективно последното място)

[Alpina]

Това не е просто най-бавната, ами най-бавната най-бърза обиколка.
Инак исках и другия приз да грабна, но се оказа че ще е трудно да го подобря.

[outfaced]

Да продължим със статистиката ...

Най бързо изкачване:
соло/отбори - Николай Георгиев 23:47
щафети - teletubbies 22:53 (7ма) и на 20 сек след тях са и другите две щафети в 3ката
Никой не е направил най бързото си качване в началото при щафетите. На всички им е 3-4..8ма обиколка. Явно жегата си казва думата.

Най бързо спускане:
соло/отбори - Николай Георгиев 12:11
щафети - Avitel 11:55 (4та) и след тях BT Revolution с 12:07 (6та)
Ендуро гилдията с мекиците по 14+ кг не е успяла да падне под 12:30. Впечатляващо все пак, но мисля тука може мъдро да се заключи, че за който може да си с спуска си цепи мрака и с твърдак и на това състезание с меките колела дори и на спускането не е по бързо Май като че ли и 29"-ките имаха отчетливо предимство по точно тоя терен и скорости.

Тия резултати с известна условност понеже все пак зависи дали се е тръгвало веднага след чекването. Макар че при най бързите не мисля, че е имало някакво забавяне/почиване.

[outfaced]

Да добавим и най бързо нощно спускане ...

соло - Боян Бановски 14:17
щафети - avitel 12:59

[outfaced]

Те ги на и пълните резултати след 100% обработка на протоколите
http://kriva.org/userfiles/htmleditor/f ... %20all.pdf