Начало Пътеки По пътеките Трещеник
Трещеник
Написано от Любомир Ботушаров    Събота, 12 Януари 2002 20:35    Печат

В студените зимни дни, когато всичко е сковано и заледено и човек не смее да си покаже носа навън, винаги ме нападат спомени за отминалото лято с неговите топли дни и за чудесните места за каране. Едно такова място, където вече съм бил четири поредни години, е малкото курортче Трещеник, в което има отлични условия за различни видове каране.

Повечето от вас сигурно веднага ще се запитат къде пък се намира това нещо? Преди да грабнете картите, ще ви дам малко напътствия. Трещеник е в Рила планина, под хижа Грънчар и над град Якоруда. До него има асфалтиран път от Якоруда, който е сравнително хубав. До Якоруда може да се стигне по няколко начина. Най-краткият и лесен начин е от София през гр. Костенец до гр. Белово, оттам до курорта Юндола и оттам до Якоруда. По-дългият маршрут е от София по пътя за Кулата през градовете Дупница и Благоевград, оттам през Банско и от Банско до Якоруда. Всяка пътна карта ще ви помогне, но за отбивките в населените места сигурно ще се наложи и да попитате. Като стигнете в Якоруда, най-добре е просто да попитате за отбивката, защото не е от най-лесно забележимите. Като я намерите, следва голямо изкачване и сте в курортчето. Както сами разбирате, най-добре е да се иде с кола. Иначе до Якоруда има и автобус, и теснолинейка, но оттам нагоре с колелата е трудничко - дължината на пътя е около 14 км, а денивелацията около 800 м.

Курортът е съвсем малък и почти целият е съсредоточен на едно място. Състои се от три хотела/хижи (в единият достъпът е само с покана, а другия преди е бил хижа, но вече е обновен и достроен), две-три ведомствени станции (някои от тях работят и като хотели за външни лица) и няколко групи бунгала, които също са ведомствени. Това е. Останалото са много пътеки и черни пътища, по които минава основната част от времето ми, когато съм там.

За хотелите и другите условия в курорта ще кажа по-нататък, защото първо ще наблегна на местата за каране.

И така, районът около Трещеник е най-подходящ за крос-кънтри. Това е така най-вече защото няма лифт и за да се спуснете отнякъде, трябва да се изкачите дотам сами. А това си е 100% крос-кънтри. Може да се направят както кратки и леки маршрути около курорта, които не са с голяма денивелация, така и дълги карания, които са си цяло предизвикателство. По-голямата част от възможните маршрути са по черни пътища, но това се отнася предимно за по-дългите карания. По-кратките, които са в близост до курорта, могат да се направят почти изцяло по пътеки, които са доста хубави. Именно тези пътеки сме заснели и на повечето от снимките. Такива пътеки има много, макар че са доста късички, но като се свържат в малък маршрут се получава съвсем прилично и много приятно каране.

Макар че повечето маршрути са предимно по черни пътища, най-голямо удоволствие доставят малките пътечки, които са пръснати навсякъде около комплекса.

От маршрутите, които са средно тежки като натоварване, мога да спомена следните:

От Трещеник до Якорудските езера и обратно - дължина около 14 км, денивелация около 300 м, първо се кара по асфалтиран път, после по един много лош път до езерата и после обратно. Маршрутът е средно тежък в техническо отношение.

От Трещеник до х. Грънчар и обратно - дължина около 16 км, денивелация около 400 м. Пътят се използва често, но е доста каменист и на връщане ще ви раздруса прилично, но все пак не като до Якорудските езера.

От Трещеник до Сухото езеро и обратно - около 24 км, денивелация 350 м - много приятен маршрут, целият е по черен път, който е правен за едни хидросъоръжения, но много трудно се намира пътеката, която води до самото езеро.

За всички тези маршрути е най-добре да питате хората от курорта, които ще ви упътят. Ако срещнете туристи или берачи на боровинки, те също могат да ви помогнат. Има и още един такъв не много тежък маршрут, но него няма как да ви го опиша, а и опасността да се изгубите е голяма.

Възможни са и няколко по-трудни (физически) маршрута. Два от тях са до курорта Семково и обратно. Аз ги наричам горен и долен. Дължината им е около 30 км, денивелацията 700-800 м. Горният минава през Сухото езеро и спускането към Семково е много технично. Във всички случаи трябва да сте доста добре с ориентацията. По долния маршрут има маркировка, но не е най-добрата, която съм виждал. Има и други възможности да се стигне до Семково (те отчасти се покриват с долния маршрут), но още не съм карал по тези маршрути и не мога да гарантирам в какво състояние са.

Голям е и маршрутът от Трещеник през х. Грънчар до х. Заврачица и обратно. Дължината му е 40 км, а денивелацията може би е над 1000 м, но не съм сигурен. По него съм ходил само пеша, защото последната година нещо се развали времето, а и нямаше много мераклии да се морят с мен. Познавам обаче хора, които са карали по него и са много доволни. Гледките са направо смайващи, пътеката (Кайзеровия път) на места е по-трудна за колоездене, но като цяло си е хубава. Тук няма начин да объркате пътя, има и много туристи.

Има и няколко големи маршрута, за които обаче ще ви е необходим човек с кола, който да ви чака в Якоруда и да ви качи до курорта. Или пък много здрави крака, за да се изкачите сами и то в края на карането! Например има няколко варианта за дълги и предимно нанадолни карания през Семково към Белица. Друг вариант е едно епическо каране от Трещеник до яз. Белмекен, оттам до с. Черна места и оттам до Якоруда. Това каране е описано в една от статиите на сайта (вж. тук). От този маршрут са възможни много отклонения надолу, от които могат да се получат по-кратки и предимно нанадолни карания.

Както виждате, освен за крос-кънтри, има и условия за предимно нанадолни карания, стига да има кола, която да ви върне от Якоруда в Трещеник. От самия Трещеник до Якоруда има черни пътища и пътеки, но не съм ги пробвал, защото нямаше кой да ме върне обратно. Има и възможности за спускане, но без лифт. Ние с брат ми си измислихме "трасе за спускане", което се състои от няколко пътечки и един черен път. По него практикуваме "спускане по английски". Сигурно се питате що за чудо е това. Чисто и просто, това е спускане, при което после не се качвате с лифт нагоре, ами трябва да си избутате колелото (а и себе си) до старта. Бутането не е най-приятното нещо, но любовта към спорта изисква жертви. Нарича се "по английски", защото горките британци имат само няколко лифта в Шотландия и на спускачите им често се налага да бутат байковете си по склоновете.

А "трасето за спускане" си е лудница! Като цяло е много бързо, особено в рамките на самия курорт, където се кара по един чудесен черен път между бунгалата. В този участък кротките курортисти обикновено ни гледат с искрено учудване, но след второто спускане свикват и бягат надалече. В горната част на "трасето" има и малко по-технични участъци, които обаче не мога да нарека трудни в никой случай. Трасето си има дори един скок. Е, не е много голям, но пък усещането определено е "летящо". В района има и други скокчета за любителите на въздушните пространства. Последната година си измислихме още едно "трасе", половината от което минава по едни полянки без помен от път или пътека.


Един от по-техничните участъци от "трасето за спускане".

Ако от описанието на района и местата за каране ви се е приискало да посетите това приказно място, ето и малко информация за условията за спане. Най-луксозният от хотелите се държи от известен софийски гражданин (като идете там, ще разберете кой точно) и този хотел в началото бе нещо като негов частен клуб, където можете да влезете само с покана, но сега вече си е нормален хотел. Бунгалата са ведомствени и едва ли ще ви свършат работа. Остават две хижи и някои ведомствени станции, които работят и на хотелски начала. Най-добре е да потърсите информация чрез интернет, защото нещата се менят постоянно. Така например най-голямата хижа в курорта за известно време беше хотел, но сега отново е хижа.


В заключение ще си призная чистосърдечно, че аз съм пристрастен към това хубаво кътче от Рила. Възнамерявам и през 2002г. да отида за пети пореден път и да разходя байка си по баирите наоколо. Сигурен съм, че ако някой от вас има възможност да го посети, ще остане не просто доволен, но ще иска и да се върне отново. Моите приятели в Трещеник са ми разказвали и за други тежки случаи на пристрастяване - един турист бил ходил там на почивка общо 20 пъти в различни години.  

Още много снимки от каранията ни в района на Трещеник можете да видите в галериите на сайта, а тепърва ще качваме и нови. От тях ще можете да добиете още по-точна представа за това по какви терени се кара и през какви красиви местности се минава.

Пожелавам ви приятно изкарване!

Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Вторник, 10 Февруари 2009 00:17 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори