За пръв път карах по този маршрут преди шест години (декември 2009 г.), но тогава той изобщо не ми направи силно впечатление. Сега обаче, в края на 2015 г., това е едно изненадващо добро каране в непосредствена близост до столицата.
Ще кажа също, че в този вариант го повторихме и преоткрихме случайно. През 2009 г. водач на четата бе Щуров – оттогава съм запомнил три неща: стръмния черен път при изкачването, студа и лизгавата кал. Първото е характерно за склоновете над Кътина – почти всички пътища, които тръгват към планината, са възстръмнички и предразполагат към обилно потене. Единственото изключение е пътят покрай р. Кътинска, но там пък има друг проблем – поне 10 пъти се пресича реката и поне в половината месеци от годината това означава газене до над глезените. Споменавам всичко това, защото би могло да се мисли за по-леко и обиколно достигане до пътеката по този път, но най-вече през лятото. Затова тук съм заложил на стръмния, но често използван и предимно сух вариант. Студът и калта са характерни за декември, но не са част от редовните характеристики на маршрута. Освен това, дори когато изкачването е кално, можете да разчитате на значително по-добри и сухи почви при спускането.
Та ето ни с Щуров отново по тези места през декември 2015 г. Първоначалната ми цел бе да се изкачим по пътя до т.08 от маршрута, където преди шест години бяхме видяли и отбелязали обещаваща пътека в гората надолу. OFRM, както и сателитните снимки, също показваха, че това е пътека и нямах търпение да я пробвам. Когато обаче след здравословното бъхтене по баира нагоре достигнахме разклона, там ни очакваше възможно най-неприятната изненада – пътеката се бе превърнала в 3 м широк дърварски път! Изводът от тази историйка е: винаги, когато видите обещаваща пътека, не се чудете много, ами я карайте, че не се знае докога ще я има…
Чувствайки се прецакани, решихме поне да видим как изглежда спускането от предишното ни каране, което аз изобщо не си спомнях, с изключение на една кратка финална пътека над самото село. Имах съмнения, че и там ни очаква черен път, но кой знае… а и вече се бяхме качили почти до подножието на вр. Здравчи камък, където започва спускането.
И ето, че в миг, щом поехме надолу, настроението ни се оправи до крайна степен. Вярно е, че в началото спускането беше по черен път, но такъв, който се ползва основно от мотори – гладък, бърз и със страхотни завои, провокиращи „влизане с вратите напред“, ако си позволя да използвам автомобилния жаргон. Но това бе само началото! На една поляна по-долу, където пътят вече се бе стеснил значително, стигнахме разклон – вдясно бяха остатъците от пътя, а вляво примамливо подсичаща хълмчето пътека, която бе нова за нас. Познайте кое избрахме! Няколкостотин метра по-надолу, сияещи от радост, отново излязохме на пътя, но за разлика от преди 6 години, вместо да продължим по него, отново забелязахме новичка и добре утъпкана пътека, която ни изведе директно на последната пътека към с. Кътина, която знаехме отпреди, но която сега, заради моторджиите, е станала по-широка и още по-интересна за каране – с масивни камъни и различни линии през тях, с интересни завои и с изненадващи стеснявания или „спънки“. Истинска радост, след която бирата, изпита в градинката на площада, е особено пивка и утоляваща!
Предполагам, че дотук всичко ви е станало ясно, но ето и малко по-суха информация: маршрутът е кратък, подходящ за сутрешно или следобедно каране, особено за живеещите в кварталите в северната част на София; може да се комбинира и с други карания в района, за да се получи по-дълъг излет; въпреки малката му дължина, баирът е сериозен и натоварващ – дори да ви дойде прекалено стръмен обаче, струва си да го избутате; спускането е изключително забавно, предимно скоростно за напредналите колоездачи, но и напълно достъпно за не толкова уверените. Най-трудна е последната част на пътеката, но дори тя позволява по-бавно каране без поемане на големи рискове.
Снимки от карането ни по маршрута можете да видите тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/gallery/photos/katina
|
|
|
| Изходна точка: с. Кътина, централен площад Дължина: 8.0 км Изкачване: 390 м Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, Т3) Физическо натоварване: средно, КФН=6 Продължителност: 1-3 часа в зависимост от темпото и почивките. Вода: 1 – 1.5 л Храна: не е необходима Терен: – асфалт – 1.0 км – черни пътища – 5.0 км – пътеки – 2.0 км GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): route-2015_katina.zip Описание на маршрута в PDF: route-2015_katina.pdf Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред. Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ. |
|
Тази статия е подготвена със съдействието на:
Описание:
01 (0.0 км) – От площада в Кътина тръгваме по главната улица в посока Нови Искър и София.
02 (0.14 км) – При първия разклон сме надясно по главната улица.
03 (0.29 км) – При следващия разклон оставяме главната улица и продължаваме направо/леко вляво по друга улица.
04 (0.68 км) – Завиваме по улицата наляво и нагоре.
05 (1.0 км) – Завиваме надясно по черен път и излизаме от селото. Тук наблизо са Кътинските пирамиди, макар че те не са особено внушителни.
06 (1.4 км) – Пътят се разделя. Започваме сериозното изкачване по левия път, който навлиза между последните къщи в гората. Ползва се редовно от камиони за дърва, така че след дъжд или в по-влажните месеци може да има големи, но утъпкани коловози. Нагоре следваме само него, пропускайки разни по-малки и занемарени пътища вляво или дясно.
07 (2.9 км) – Пътят се разделя на две, по-късно отново се събират. Левият ръкав е по-обиколен и малко по-лек.
08 (3.6 км) – Вляво надолу има друг голям черен път, който преди години беше пътека. Пропускаме го и продължаваме по основния път нагоре и надясно.
09 (4.2 км) – Пътят отново се разделя и отново сме по левия. След няколкостотин метра се събират.
10 (4.8 км) – Достигаме кръстопът на няколко пътища. Напред е вр. Здравчи камък, надясно има път по билото над с. Владо Тричков, а ние трябва да хванем пътя наляво и нагоре, който след 30-40 м стръмно изкачване започва да се спуска. Ако носите защитна екипировка, тук е мястото да я сложите.
11 (5.9 км) – Пътят, който вече е доста тесен, се разделя на две пътеки. Дясната е широка, защото е била път, но ние поемаме по тази вляво, която е тясна и влиза в гората, подсичайки малкото възвишение пред нас.
12 (6.8 км) – Отново се включваме в остатъците от черния път, като точно оттук надолу той става по-ясен.
13 (6.9 км) – Пред нас отново има възвишение и черният път завива рязко вдясно, за да го заобиколи. Ние обаче продължаваме с подсичане отляво по тънка горска пътечка.
14 (7.3 км) – Пътеката пресича черния път и продължава стремглаво през гората към Кътина. Следват най-техничните участъци – със стабилни камъни, позволяващи различни линии.
15 (7.8 км) – Пътеката свършва при малка черква. Жадуващите за още офроуд могат да приключат по едва забележима пътека зад черквата – ако не, има и асфалтов път. Не би трябвало да имате проблем да стигнете до площада, при положение, че се вижда от тук.
