Железница – Кокаляне

Това е един много лек и приятен маршрут, с много повече спускания отколкото изкачвания, с малко неприятно (поне за мен) прибиране до София (но и това може да се поправи). При него липсва асфалтова част надолу (освен в самото Кокаляне) и има една уникална пътечка, широка около 20см (на местата където се вижда, защото на други се кара по интуиция), която хем е технична, хем е лесна, хем минава близо до ръба на една пропаст, но без опасност да паднете в нея (обаче гледката и чувството в този участък са страхотни). Останалата част е по черни пътища (някои от тях представляват улици във вилната зона над Кокаляне), които са доста разнообразни (чакълести, почвени и затревени) и предразполагат към бързи скорости.

 

Изходна точка: Железница, предпоследната спирка на автобус №98 от София към Железница

Дължина: около 13,2км

Денивелация: 180м

Препоръчвам ви да опитате маршрута или през пролетта, или в по-късна есен, поради две причини: 1) немалка част от него минава по затревени черни пътища, които през лятото може да са обрасли с трева и да не си личат. 2) карането почти изцяло е по открити места, което значи, че през горещите месеци рискувате да си докарате прегряване (нищо, че повечето е надолу).

Маршрутът е идеален да поканите със себе си някой приятел(ка), все още незапален(а) в планинското колоездене. Дори и най-големите „бараки“ на две колела ще понесат добре терена, а освен това другарчето ви ще добие една „розова“ представа за дисциплината крос-кънтри, която по-късно може и да се разсее 🙂

Що се отнася до запалените планински колоездачи, това каране може да се използва или като почивка между други, по-тежки, или при липса на време за по-дълго, или като начин за връщане от Железница по пресечен терен (друг такъв начин е Обиколната алея например).

Изходната точка на маршрута е първата спирка на автобусите от София към Железница, веднага след влизане в селото. Спирката се намира на един паркинг с чешма. Едва ли ще отидете до Железница с кола, освен ако няма кой да я върне в София. Ако идвате с автобус, номерата са 98 от Хладилника (това е предпоследната му спирка) и 69 и 70 от Дървеница.

Маршрутът не е описан чрез скици, но следващите указания би трябвало да ви свършат добра работа:

Застанете при чешмата и нулирайте километражите си. Тръгнете по шосето наляво, в посока към София. Точно след последната къща надясно има черен път – завийте по него. Първо е равен и наляво, после става нанадолен. При следващия равен участък (около 1км от началото) има кръстовище – тръгнете по най-левия път надолу. След около 200м има разклон – тръгнете наляво, след още 150м друг разклон – този път карайте надясно. Скоро има един невзрачен черен път наляво, който трябва да пропуснете, а след още половин километър ще стигнете разклон, при който сте наляво. Пак половин километър каране и разклон – следвайте десния път, макар че и левият води на същото място, което е една поляна 200м по-нататък. От тази поляна започва изкачването (между другото оттам има страхотен изглед към Витоша). След нанагорнището (логично) следва спускане, което ви отвежда до един тесен асфалтов път. Това се случва някъде около 4,30км. Освен асфалта има и един черен път, който продължава нагоре по поляните – тръгнете смело по него и след няколко завъртания на педалите ще сте на своеобразен „връх“. От него имате над 2км спускане – все по черния път. Ако мернете отклонения, пропускайте ги. В последната си част теренът става по-чакълест и друсав, като при 6,70км има пресичане на река. Ако при самия брод водата е дълбока, на 50-100м по течението има два-три камъка в коритото, които позволяват да се пренесат колелата. След реката пътят се съединява с друг подобен – продължете надясно. След около половин километър стигате още по-широк черен път – по него надолу и надясно. Скоро той става прав и равен и ви отвежда до един тесен асфалтов път в подножието на Бистрица. Тръгнете по асфалта надясно и след 100-тина метра, веднага щом минете над една рекичка, се отбийте нагоре по един черен път вляво. Тук има доста стръмно изкачване, което можете да преодолеете и с бутане. Така е около 400м, после пътят се разделя – тръгнете по десния, той е и по-полегат. Върви по края на склона и огражда нивите, но на някои места е силно обрасъл и едва забележим. Карайки все по него, ще стигнете друга връхна точка (вдясно има малка иглолистна горичка), откъдето надолу е въпросната пътека. Както споменах, ще трябва на места да напрегнете зрението си, за да я различите. Пътеката излиза на една „черна улица“ – продължете по нея надолу. Ха наляво, ха надясно, и все надолу между къщите. Следва разклон – давайте направо и надолу и така чак до Кокаляне, т.е. все надолу. Ще стигнете до асфалтираните улици и скоро след това до езерото и пътя покрай него. Там моят километраж показваше 13,2км от началото, вашият може да е на друго мнение. От Кокаляне до София изберете удобен за вас път – по главното шосе, през Камбаните, или пък с автобус 🙂

Ако излетът ви хареса, препоръчайте го и на други колоездачи. Приятно каране!

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>