Лакатник

Изходна точка: с.Гара Лакатник
Дължина: 12,00км
Денивелация (изкачване): 450м
Продължителност: 2ч (с почивки и по-бавно темпо)
Вода: Около 0,5 – 1л, в топли дни може и повече. В края на изкачването има чешма.
Храна: Маршрутът е кратък, така че може и да не носите храна.
Терен:
– асфалт – 9,0км
– черни пътища – 0,7км
– пътеки – 2,3км

Таблица на маршрута
GPS следа във формат gpx
Легенда и упътване за използване на машрут

Село Гара Лакатник се намира в Искърското дефиле, на около 60км от София. Начините да стигнете дотам са два – с автомобил или с влак. Началната точка на маршрута е автомобилния паркинг на главния път за Мездра, намиращ се точно под надвесените над пътя скали преди моста над реката и отбивката към самото село, което се намира вдясно от пътя. Това ще рече, че когато идвате откъм София с кола, няма нужда да влизате в селото, а ако сте с влак, ще трябва от гарата да минете през него, по моста над реката и да се върнете 500м назад по пътя до споменатия паркинг, който е достатъчно голям, за да го разпознаете.


Картата е базирана върху Topomaps.info
Кликнете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.


В скалите над Гара Лакатник има популярни обекти за пещерняците и катерачите, но се оказа, че има и много технични пътеки, които не бива да останат незнайни за любителите на трудни терени. Затова и настоящият маршрут е насочен към една точно определена група колоездачи, които биха намерили не само смисъл да „бият“ 120км път за 12км каране, но и известно опиянение от това кратко кръгче сред скалите.

Нека ви предупредя от самото начало: пътеката е трудна! Теренът е разнообразен, предимно каменист и скалист, а техничните участъци са много и различни – каменни стъпала с различна височина, както единични, така и групирани в цели „стълбища“, трудни серпентини, тесни участъци с пропаст от едната страна – това излиза извън представите за обикновено ХС каране. Посоченото по-горе ниво на техничност не е случайно, но на практика то се отнася за случаите, когато се опитвате да минете абсолютно всички препятствия по пътеката. Ако си спестите  3-4 от тях, може да дръпнете „плъзгача“ някъде около границата между червения и черния цвят, но във всички случаи се пригответе за предизвикателно спускане, вземете по-стабилна защитна екипировка, поне наколенки, и моля ви, не поемайте излишни рискове, за да стигнете до долу живи и здрави!

Пътеката започва от един паметник, издигнат на върха на скалите, до който има асфалтиран път. Изкачването дотам е все по него в продължение на почти 8км (до една махала на с.Миланово), следват още около 2км спускане до паметника и 2км неподправено удоволствие по пътеката. От същото място започва и още една пътека, която все още не съм проучил, но вероятно и тя би предложила подобни емоции. От казаното дотук някои от вас може би вече са успели да направят две бързи сметки: 1) ако не ви мързи да карате нагоре, можете да направите две качвания до паметника и да осмислите още по-добре пътя до Лакатник и обратно; 2) ако успеете да си намерите превозно средсто и шофьор, който да е съгласен да го кара нагоре-надолу, можете да си устроите същинско „пиршество“ от технични спускания… Ех, размечтах се!

Маршрутът е достъпен за каране  през почти всички месеци, тъй като по-голямата част от него е по асфалт, а по пътеката има много малко участъци, които биха могли да се разкалят. Дори след поредица от дъждовни дни е достатъчно съвсем малко време, за да поизсъхнат скалите и готово! Сняг също не се задържа дълго.


Снимки: Любомир Ботушаров, Петър Савов

{gallery}trails_routes/route052_pics{/gallery}

Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>