Важно! За съжаление основната пътека в този маршрут от години е непроходима, така че той е оставен като публикация само за да се знае това и да се избягва.
Макар, че този маршрут е един от най-достъпните и често се преминава от пловдивските туристи, всички опити да получа ясен отговор на въпроса „А става ли за велосипед?“ досега срещаха или усмивка, или категорично отрицание – бил много стръмен. Въпреки това, на 6.12.2003 г., реших да проверя това лично. И с още един велосипедист от Пловдив изпитахме истинското удоволствие, каквото може да ви донесе само перфектната комбинация от отлично време, добра компания, безаварийно каране и една прекрасна пътека!
Целият маршрут, включващ изкачване от Пловдив до х. „Руен“ и следващо връщане в града през с. „Куклен“, дори по най-обходния си вариант, е не повече от 60 км и отнема най-много 5-6 часа. Ние предпочетохме качването до хижата по асфалт, през Асеновград, Асенова крепост, с. Лясково и с. Яворово. Причината – прекрасен панорамен път по най-северното било на Родопите. На север се вижда цялата Тракийска низина, та даже и средна Стара Планина със заснежения връх Ботев, а на юг – билото между Бяла Черква и Бачково. Това било, което и отдалече изглежда прекрасно, задължително събужда само добри спомени у всеки, който някога го е минавал с велосипед. Съществуват поне още два варианта за изкачване до х. „Руен“, освен избрания от нас: през с. Куклен, с. Руен и оттам нагоре по черния път към с. Яворово или през х. „Здравец“, откъдето на изток по билото върви черен път през местността Копривките до х. „Руен“. Имайте предвид обаче, че денивелацията между Пловдив и х.“Руен“ е над 1000 м, така че най-късият маршрут в километри съвсем не е задължително и да е най-кратък като време!
Пътят с. Яворово – х. „Руен“
За разлика от многото вили в района, самата х. „Руен“ е силно занемарена, даже не предлагаха чай. Когато минавах оттам за първи път, съм бил на 30 м от хижата, но въобще не разбрах, че съм пристигнал и си мислех, че съм се изгубил. Следването само на маркираните пътеки в целия район обаче, безпроблемно ви отвежда на правилното място. Пред хижата има табела, посочваща началото на маркирана със зелено пътека към с. Куклен през Римски мост. Всъщност, както се вижда и от скицата на района, ако идвате от Яворово или от х.“Здравец“, въобще не е задължително да търсите х. „Руен“, която се намира на юг от билото и слизането до там естествено означава следващо катерене обратно нагоре! По-добре просто продължете напред по черния път по билото. На няколко места ще видите разклонения на пътя и малки пътеки с табели, насочващи към вила „Горски кът“ или х. „Руен“ , които може да подминете с пренебрежение, докато достигнете до обширна поляна, пресичаща се от тясна пътека със стара зелена маркировка.
Изглед от х. „Руен“ към Белочерковския рид
В началото на изкачването от х. „Руен“ към билото
От тук, през поляната на север започва спускането към с. Куклен, като маркировката в началото на места се губи, но колкото по-надолу слизате, толкова по-често се появяват указателни табелки и знаци. (Явно групата, която е маркирала пътеката е вървяла отдолу нагоре и към края май боята им е свършила). Всъщност, всяка възможност да се объркате изчезва напълно, след като скоро след началото на спускането достигнете до малка полянка, където маркировката изчезва, а пътеката изглежда, че върви надолу към едно дере. Е, не върви надолу! Трябва да продължите по горната част на полянката на запад, да пресечете малка рекичка и ще видите как пътеката прави остър завой от запад на североизток. От там започва удоволствието! До долу ви предстои спускане по ясно очертан улей, който (ако я нямаше тая проклета шума, паднали дървета, счупени големи клони и тук-там големи камъни) би позволил безопасно развиване на доста висока скорост!
Римският мост
След около 3 км се достига до стария Римски мост, дал официално името на тази пътека. Спускането продължава по източния склон по билото, като тук бъдете готови на няколко места да слезете от колелото и да изминете 10-20 м с бутане. Причините са най-вече няколко големи паднали дървета и един кратък стръмен каменист участък, който поне за моето колело с твърда задница се оказа непреодолим.
След около 5 км от началото на спускането се излиза от гората (на снимката горе) и по красиви обширни поляни пътеката продължава в североизточна посока. Много скоро маршрутът се съединява с маркираната с червено пътека х.“Здравец“ – с. Куклен и оттам надолу маркировките са и в двата цвята, а табелите са навсякъде! От мястото на сливането на двете пътеки се открива красив изглед на север към цялата низина около Пловдив. Много е вероятно след като видите панорамата към града да ви се прииска да изоставите пътеката и да си спретнете един хубав фрийрайд направо към града по стръмните каменисти поляни и после през лозята под тях, но ако дам указания как да го направите няма да е фрийрайд, нали?
Пътеката…Какво да добавим?
Бялата чешма
Изглед към Пловдив и района от мястото, където се събират пътеките от х. „Руен“ и х. „Здравец“ (кликнете върху снимката, за да я видите в по-голям размер).
Предполагаме, че продължавате по пътеката. След около половин километър достигате до голяма равна поляна, в средата на която се намира известната Бяла чешма. Остава още малко спускане по непрекъснато разклоняваща се и отново събираща се поизровена пътека до пресичането на черен коларски път. От тук най-добре е да се изостави маркировката и да се тръгне по пътя наляво. (Тръгването надясно също би довело до много интересни преживявания, сред които преобладава изненадата „абе кой идиот се е старал да направи такъв хубав път, който свършва насред гората?“). След по-малко от километър ще достигнете до разклон без никакви означения и трябва да тръгнете надясно (ако все пак завиете наляво, лошо няма – ще изпробвате един друг отличен маршрут, като преминете през най-голямото находище на лешници близо до Пловдив и се озовете в с. Гълъбово). След не повече от 200 м достигате до манастира „Св. Кузма и Дамян“. Задължително тук пийнете от чудната вода от аязмото пред манастира, за която твърдят, че била и лековита! От манастира към с. Куклен ви остават четири скоростни километра спускане по разкошен коларски път с добра видимост и някаква стара, добре утъпкана каменна настилка, която дори в мокро време не се разкалва твърде много! Е, има и камъни, има и изровени участъци, но точно толкова, че да не ви е скучно спускането.
Накрая, ако трябва да изкажа личното си впечатление от този маршрут, то е изцяло положително! Изключително разнообразен, достъпен, оптимален като трудност, дистанция и денивелация за еднодневно преминаване. Наличието на стар римски мост показва, че от много столетия и други (не непременно колоездачи) са оценили красотата му. Единственият малък минус за пътеката е голямото количество паднали клони, няколко дървета, камънаци и други подобни, но това е поправимо, нали 😉
Снимките в тази статия са направени от Димитър Димитров и Бони Бонев
