Трасетата над Сандански

Много от вас вероятно вече са чували нещичко за МТБ трасетата над Сандански. Някои дори са ги и карали. За да не се повтарям, ще използвам като въведение в темата линк към статията, в която представям тези две (засега) пътеки и кратката история на тяхната поява: https://mtb-bg.com/routes/travel-2019-sandanski-trails. В настоящия материал ще наблегна само на същинското им описание като маршрути, за да може всеки желаещ да ги пробва.

Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

И двете пътеки са по един и същи склон, така че изкачването към тях е общо, само че първото (по време на появата си) трасе започва по-високо, т.е. явява се второ по пътя нагоре. Като цяло аз ги наричам първо и второ по реда на създаването им.

Техническата трудност и на двете пътеки е Т4, като при втората има и някои елементи (най-вече големия пад), които надвишават това ниво, но за тях има обходни линии.

Дължината на пътеките не е голяма (около 1.5 км за всяка), но заради отличното разнообразие на терена те създават усещане за по-голяма продължителност на спускането, отколкото е реалната.

Сандански е изключително подходяща дестинация през зимните месеци (тогава обаче може да срещнете по пътеките дори и кал), както и през ранна пролет (до края на април) и късна есен (от октомври). Разбира се, пътеките са си там и през лятото, но ако искате да ги карате тогава, трябва да сте сигурни, че можете да понесете високите температури в района. От друга страна, като се има предвид, че Сандански е популярен курортен град за семейни почивки с минерални води, много хотели и чудесен парк, МТБ трасетата са страхотна възможност за всеки, който реши да отседне там за уикенд или повече и иска да покара нещо кратко, до час-два на ден. В този смисъл, ако го направите през топлите месеци, просто изберете сутрешните часове или пък късния следобед.

Второто трасе е лесно достъпно и с автомобил, докато за първото има и изкачване по черен път, така че с МПС може да си спестите само половината баир. Лесно е да се види обаче, че дори на самоход изкачването не е никак дълго, така че не бъдете мързеливи и заложете на добрата форма! 😉

Описание

Изкачване

Изкачването е съвсем лесно като навигация. Намерете мястото, където започва пътят към с. Поленица – т.01. Можете да стигнете до него както по градските улици, така и през парка. Ако идвате с автомобил, над разклона в посока Попина лъка обикновено има места за паркиране край пътя (например при отбивката за болницата, което е съвсем наблизо).

Изкачваме се по асфалтовия път до с. Поленица и в началото на селото (т.02) продължаваме направо, изоставяйки главната улица, която минава през центъра. След малко в т.03 (края на селото) се включваме отново в основния път точно при разклона за с. Дебрене. Ние обаче продължаваме наляво към комплекса „Св. Врач“ (бившата резиденция). Достигаме го в т.04 и тук е краят на хубавия асфалт. Продължаваме надясно и нагоре по бетонов път – в началото му има две уширения, които са удобни за паркиране, ако сте решили да спестите денивелация с МПС.

В т.05 е отбивката към пътека №2 (по-новата). За пътека №1 продължаваме по бетоновия път и след малко, в т.06 се отбиваме надясно по черен път, който подсича склона и се изкачва плавно нагоре. В т.07 излизаме на заравнена част от рида, където има чешма за животни (вдясно) и кошара/краварник на хълма вляво. Между тях се простира равна поляна с много следи от животни (има и кърлежи, внимавайте!). Оттук започва пътека №1.

Пътека №1

Излизайки на поляната в т.07, насочете се към горичката вляво (под кошарата) и ще намерите пътека, навлизаща в нея. Буквално 10-20 м след влизането в горичката (т.08) пътеката завива рязко надясно и започва стремглаво, стръмно спускане в улей, като има изградена и една дървена рамка (пад с височина около 70-100 см). С други думи, началото е ударно!

В т.09 излизаме на черен път и караме по него наляво точно 200 м, където пътеката е скрита надясно по склона между млади иглолистни дръвчета (т.10). Слудва участък, който не е труден и е много забавен, но и малко плашещ с близостта на дърветата. След него има стръмно, технично спускане към дерето на един поток, след което пътеката се разширява, става доста бърза и със забавни камъни и прагове за отскок, като в този дух завършва на пътя от Сандански към Попина лъка (т.11). По това шосе наляво и надолу се спускаме към града, като може да минем и през парка, когато той се появи вдясно от пътя.

Пътека №2

Отбивката към по-новата пътека е в т.05 и представлява черен път, като цяло равен. В т.12 пътят завива наляво покрай оградата на „Св. Врач“ и точно на това място започва пътеката – първоначално тя се движи успоредно на пътя, буквално на 2-3 м от него. Така стигаме до т.13, където има секция с камъни, последвана от два скока, ляв вираж и голямата дървена рампа (тип пад или дроп над един канал за вода). Това най-голямо препятствие може да се заобиколи с широк обход надясно, за който съм добавил отделен трак. След него пътеката продължава с труден десен завой, още една стръмна част с малки падове, скокове и завои, а след това има дори и кратко изкачване. През цялото това време се движим близо до оградата на „Св. Врач“. Надолу пътеката става с по-малък наклон, но не по-малко забавна – изградени са още скокове, има и страхотни естествени завои, както и бърз улей с корени и дупки, а към края достигаме спъната и много технична секция с големи камъни. След нея пътеката свършва в т.14 на пътя от Сандански към Попина лъка.

Изкачването: