От Орцево до Краище

Това е един от най-добрите и разнообразни маршрути в тази най-западна част на Родопите. Съчетава четири от най-добрите пътеки в района (три спускане и една изкачване) в едно дълго каране, което можете да направите изцяло на самоход или да си помогнете с транспорт до с. Орцево и по този начин да намалите значително изкачването, като пак ще остане достатъчно, за да не броите деня за „мързелив“. Затова и в редовете по-долу са посочени два варианта.


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Това каране в този му вид ми е в главата още от времето, когато публикувах сборната GPS следа на целия район около Краище, Бабяк, Орцево и Елешница. Даже още в нея този маршрут е посочен като вариант, но тогава не се случи да го направим „в целия му блясък“, а намирахме и карахме поотделно различни части от пъзела. През пролетта на 2018 г. обаче, покрай едно обучително каране с Biking Tours събрахме всички пътеки в един ден и се получи наистина образцова селекция!

Не случайно публикувам този маршрут сега – пролетта и есента са идеалните сезони за каране по тези пътеки. Първо, защото тогава не е горещо, а пък склоновете обикновено са напечени приятно от слънцето. Второ, и по-важно, защото почвите в района са много сухи и ако уцелите ден след дъжд, ще имате възможно най-доброто сцепление. Ако не, пригответе се за песъчливи и хлъзгави терени и нестабилни камъни, но все пак в количества, които запазват карането приятно и добре балансирано.

Реклама

Ако искате да се качите на самоход до Орцево, този ден ще е дълъг! От Краище до най-високото (живо) село в България ви делят 20 км разстояние и около 800 м изкачване. Кара се изцяло по асфалтов път, като се минава през селата Лютово и Бабяк. Не че не могат да се измислят комбинации и с черни пътища, но те няма да направят нещата по-леки. 😉

Както стана ясно, другият вариант е да се качите до Орцево с автомобил. В такъв случай обаче е добре предварително да си уговорите някакъв превоз за шофьорите след карането или да оставите автомобил в Краище, който после да ги качи до Орцево.

От Орцево височинният профил става много по-начупен и разнообразен, като преобладаващият наклон е надолу. Както казах обаче, не липсват и изкачвания. Първото е стръмно и ви качва на билото над селото. Оттам се кара в западна посока, докато стигнем отклонението към вр. Бабяшка чука. Преди самия връх (към който води стръмен черен път) се отклонява първата пътека, която е и най-технична. Тя слиза в с. Бабяк. Оттам по асфалт се изкачваме до с. Кузьово, което е разпръснато в много махали и спускайки се към една от тях, трябва да намерите втората пътека, която е много скрита, но и много хубава. Тя е най-лесната в този маршрут. Завършва на асфалтовия път Краище-Орцево, малко преди с. Лютово. Третата пътека е в посока нагоре и макар че на места изкачването е трудно и стръмно, по-голямата част от нея може да се кара. Излизайки на един от ридовете над Краище, караме известно време по черен път и се спускаме стремглаво надолу по типична моторджийска пътека, която на места е доста стръмна и нестабилна. Цялата тази част е с дължина малко над 23 км, т.е. ако сте се качили с коли, това е същинският маршрут, а ако сте катерили на самоход, общата дължина ще стане около 40 км.


Профил за изкачването от Краище до Орцево:

Профил за същинския маршрут от Орцево до Краище:

Изходна точка: с. Краище / с. Орцево

Дължина: 42.9 км / 23.2 км

Изкачване: 1300 м / 500 м

Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т3, Т4)

Физическо натоварване: средно (КФН=7) / средно (КФН=4.5)

Продължителност: 4-8 часа за дългия вариант / 2-4 часа за късия вариант (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)

Вода: 1.0 – 1.5 л, по маршрута има чешми на подходящи места

Храна: В зависимост от избрания вариант може да носите повече, по-малко или дори никаква храна. В населените места на магазин и кръчма можете да разчитате най-вече в Бабяк, макар че и в Орцево има.

Терен (само за частта от Орцево до Краище):
– асфалт – 3.8 км
– черни пътища – 12.6 км
– пътеки – 6.8 км

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание

Изкачването от с. Краище (т.01) до с. Орцево (т.02) е пределно ясно като навигация – само по асфалтовия път, в селата можете да питате, ако случайно не ви е ясно накъде да продължите, или пък просто поглеждайте GPS следата, в която тази част е обособена в отделен трак с дължина 19.7 км. По пътя на няколко места има чешми, така че не е необходимо да носите повече от 1 литър вода със себе си. Същинското описание започва от центъра на с. Орцево, пред „хоремага“ на г-н Муса Гулит.

02 (0.0 км) – От центъра на Орцево продължаваме за момент в източна посока по основния път, но буквално след 50 м завиваме наляво и започваме изкачване по стръмен черен път към билото, минавайки покрай градини, ливади и отделни къщи. След 1 км (т.03) обръщаме рязко посоката наляво покрай оградата на една нива (може и малко преди това по пряк път, но е по-стръмно) и се изкачваме на върха на билото. Там вече следваме само основния билен път, който е с типичния за такива пътища променлив наклон – малко надолу, малко нагоре. След едно малко по-стръмно нагоре, в т.04 (5.8 км) се отклоняваме наляво по хубав черен път, който е предимно равен или с лек наклон надолу. В един момент пътят става по-стръмен и с 2-3 изровени серпентини излиза на равна поляна в подножието на вр. Бабяшка чука.

Точно от тази поляна, в т.05 (7.2 км) наляво започва първата пътека, която ще ви отведе в с. Бабяк. Началото ѝ в тревата е съвсем незабележимо, но напред по границата на гората ще видите остатъци от черен път – това е началото на пътеката. Оттам до долу тя е предимно технична и доста разнообразна – пригответе се за корени, камъни, улеи, прагове и тесни участъци. В т.06 (8.6 км) пътеката се раздвоява – тук е важно да следвате лявата част и после пак вляво, защото надясно става много стръмно и изровено. С няколко остри завоя и стръмен завършек излизаме на широка поляна и се спускаме по нея. В края достигаме дворове и черен път, по който навлизаме в селото и завършваме на площада (т.07, 9.7 км).

От с. Бабяк се спускаме малко по главната улица и малко след табелата за край на населеното място (т.08, 10.5 км) вляво има асфалтов път към с. Кузьово. Поемаме по него и с няколко серпентини набираме височина до платовидното било с разкошен изглед към Пирин, по което са разпръснати махалите на селото. Караме само по асфалтовия път (вече равен) до т.09 (12.7 км), където има широк разклон. Тук изоставяме асфалта и продължаваме по широк и хубав черен път надясно.

След 1 км в т.10 (13.8 км) се отклоняваме по черен път вдясно от основния и след малко започваме шеметно спускане. Тук е важно да карате по-бавно и да следите изкъсо GPS-а, защото иначе ще трябва да се връщате обратно по баира. Втората пътека се отклонява рязко вдясно в т.11 (14.9 км) и е почти невъзможно да я видите при каране с висока скорост, макар че началото ѝ е като занемарен черен път. Много бързо пътеката се стеснява и става доста обрасла, но после малко се поотваря и става за момент по-стръмна. След 400 м, в т.12, с остър десен завой се включваме в друга пътека и продължаваме надясно и надолу, като излизаме на поляна със самотна къща на нея – т.13 (15.5 км). Тук трябва да продължим по дерето на реката, от дясната ѝ страна. В началото е черен път (беше пътека, но са я разширили заради дърводобив), но после отново си става пътека и то хем скоростна, хем с някои изненади и игриви елементи. В крайна сметка излизаме в долината на Бабешка река – караме стотина метра срещу течението ѝ и в т.14 (16.6 км) има брод, през който прецапваме на отсрещния бряг, изкачваме се стръмно през една овощна градина и излизаме на пътя Краище-Орцево в т.15.

Точно тук няма чешма, но ако искате да допълните запасите си, има една чешма надолу по пътя и една нагоре, преди с. Лютово, което е наблизо.

Иначе карането продължава първо надясно към Лютово, но само след 100-150 м трябва да намерите вляво (т.16) по склона една пътека, която тръгва в обратна посока, т.е. към Краище, но подсичайки нагоре склона към билото на рида. Следва технично и на места доста стръмно изкачване, което може хубаво да ви поизпоти.

В т.17 (18.4 км) достигате билото и има нещо като кръстовище с пътеката, която върви по него. Продължението на маршрута обаче е по една скрита пътечка, която се шмугва в храстите между черния път вдясно и билната пътека вляво. Тази пътечка е съвсем кратка (300 м), преминава в изоставен дърварски път и ни сваля на основен черен път в т.18, където трябва да продължим надясно по него. Пътят описва широка дъга около едно дере и поема в южна посока към Краище. На няколко места вдясно се отклоняват черни пътища и пътеки, но ние следваме само пътя по билото, който е предимно равен или надолу, но има и леки изкачвания. Така стигаме до т.19 (21.0 км), където пътят се разделя на (поне) две пътеки – следваме лявата, по-широката, а след 200 м тя също се разделя (т.20) и тук хващаме надясно по основната пътека (наляво е по-скоро изровен черен път). В т.21 (21.5 км) пътеката отново се разделя и като цяло отново сме наляво, макар че няма гаранция дали ще улучите точно този ръкав, който е в GPS следата, нито пък е фатално, ако хванете някой друг. В крайна сметка всички разклонения водят към Краище, а оттам по улиците ще достигнете центъра на селото.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>