Преди десетина години пътеката от местността Локвата към Велинград бе една от най-добрите, които знаех. Байкария бяха тези, които я показаха „на света“ като маршрут за планинско колоездене – първо Васко Тодев я публикува на страниците на МТБ-БГ във времена, в които споделянето на GPS следи бе нещо напълно непознато, затова не се учудвайте на странната таблица с координати на точки по маршрута в края на статията. След това тази пътека се превърна в една от първите маркирани за планинско колоездене, като с няколко събития тя доби популярност сред тогавашните любители на маунтин байка.
В следващите години пътеката претърпя някои поражения от бури и човешки дейности, бе позанемарена и по-трудно използваема, но наскоро Байкария и инициативата „Алабак“ (хората, които се грижат за пътеките над Варвара) отново я почистиха и приведоха в караем вид, както може да се убедите в това видео: http://www.mtb-bg.com/index.php/trails/trails-video/5201-trails-video-2017-lokvata-velingrad.
А пък през пролетта на 2018 г. МТБ-БГ и Байкария организирахме едно пролетно каране с елементи на обучение по няколко от пътеките над Велинград (Локвата не е единствената хубава там!), което ми даде възможност да се убедя, че тази пътека и сега е една от най-добрите в България. Ако не сте я карали, помислете как да наваксате!
Именно от това каране е и настоящата GPS следа, която бе записана от Кирил Радев, за което му благодаря! Аз самият тази година минах по съкратен маршрут, който се включва в пътеката над средата ѝ и също ще публикувам скоро, но представеният тук вариант е възможно най-дългият, с най-плавно и обиколно изкачване, с всички допълнителни екстри (като отклонение до кръчмата с овнешки пържоли при Юндола) и включва пътеката в цялата ѝ дължина.
Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Изходна точка: гр. Велинград
Дължина: 43.0 км (+ 4 км допълнително отклонение към кръчмата в Юндола)
Изкачване: 1000 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, Т4)
Физическо натоварване: средно (КФН=6.5)
Продължителност: 4-8 часа в зависимост от темпото, почивките и т.н.
Вода: 1.5 – 2 л, по маршрута има чешми
Храна: За цял ден, в Юндола има заведения за хранене.
 |
 |
Описание
Както казах, вариантите за достигане до м. Локвата са няколко, като този е най-дълъг и с най-плавно изкачване до Юндола. Ако успеете да си осигурите някакъв транспорт до там, това би бил най-лесният начин да преодолеете основната денивелация, но ако ви се кара, описаният тук маршрут е може би най-приятният.
Началото е от хотел „Деви“ (т.01), където бяхме отседнали за въпросното каране, но маршрутът минава и през центъра на града, така че лесно можете да намерите удобна за вас точка, от която да го подхванете. Напускаме Велинград през кв. Лъджене по пътя в посока Сърница и в т.02 (7.0 км) продължаваме надясно по пътя към с. Абланица. Достигайки селото (т.03, 17.8 км) продължаваме по черен път надясно, следвайки линията на теснолинейката до т.04 (22.5 км), където надясно пресичаме релсите и започваме изкачване по черен път към с. Света Петка (т.05, 24.9 км). От него излизаме на пътя Велинград-Юндола в т. 06 (25.4 км) и продължаваме наляво и нагоре към курортната местност.
По принцип пътят за билото се отклонява надясно в т. 07 (28.1 км), но определено си струва да направите отклонението от 2 км в посока, за да пробвате овнешките пържоли в една малка кръчма в края на Юндола. Ако не, продължавате по основната следа надясно по тесен асфалтов път, който бързо набира височина към билото. След като се поизравни, в т.08 (30.5 км) се отклоняваме вдясно по черен път и се изкачваме до м. Локвата (т.09, 32.4 км), където започва пътеката с жълта туристическа маркировка.
Надолу следвайте GPS-а – не липсват разклони, черни пътища и т.н., но може би най-важен е този в т. 10 (36.3 км), където пътеката се разделя на две и ние продължаваме по лявата част през Славееви скали. По-надолу в т. 11 (38.0 км) пресичаме широк черен път, изоставяме жълтата маркировка (която продължава по пътя наляво) и продължаваме от другата му страна по най-стръмната част от пътеката, която ни извежда на туристическа алея покрай р. Луковица, където в т.12 може да спрете в култовата кръчма „Баба и дядо“, за да се насладите на бирата и на вкусни салати и скара към нея. Оттам по алеи и улици се прибираме към централната част на града.
