Начало Пътеки GPS следи Сред горите и шубраците на Елин връх
Сред горите и шубраците на Елин връх
Написано от Явор Стоянов    Събота, 04 Май 2013 16:15    Печат

Известно време се чудехме в коя рубрика да публикуваме тази творба на Явор Стоянов, подготвена с помощта на още много хора, сред които и Милко Костов (taurus13), Ивайло Станчев, Павел Сидеров и др. - техният принос е със снимки, видео или просто с приятна компания и активна дейност по проучването и прохождането на описаните по-долу пътища и пътеки. В резултат се е получила меко казано полезна статия, представяща едновременно няколко възможности за каране в района между с. Варвара и Елин връх. Независимо дали ще предпочетете само една от пътеките, или пък ще направите няколко карания, за да пробвате всичките, следващите описания и GPS следи ще са ви от полза. С еднакви по сила аргументи бихме могли да отнесем този материал както към рубриката "По пътеките", така и към рубриката "Маршрути", но все пак се спряхме на GPS следи, доколкото много от пътеките в района не са поддържани и наличието на навигационен уред е препоръчително. Разбира се, ако сте достатъчно опитни в храсталясването, може да се пробвате и само по описанието на Явката. :) Благодарим на всички, които са допринесли за създаването на тази статия!

Там е една от портите към Родопите. Чепинска река  с живописния си пролом разделя масивите на Милеви скали (1593 м н.в.) и Елин връх (1471м н.в.). Над „постовите” села Варвара и Ветрен дол се изсипват поредица от пътечки. За Варварските пътечки и популярните Милеви скали има много да се пише и разказва, но сега ще се прехвърлим от източната страна на пролома,  към по-рядко споменаваните и посещавани ридове на Елин връх.

Тръгвайки от Варвара, ще стигнем  до местността Гарваница (Гарванов камък), току под самия Елин връх. От тамошните отвесни скали се открива незабравима гледка към Родопите, с Баташки снежник, язовир Батак, Велинград, Голяма Сюткя, Милеви скали, а под краката ни е крепостта Цепина. Мааалко по-натам се белее Рила и в ъгъла се е прикътал Пирина. За байкърите, дето се вълнуват повече от пътеките, отколкото от гледките, ще споделя една добра и една лоша новина. Добрата е, че пътеки има, при това много добри и разнообразни, а лошата е, че някои от тях са почти превзети от гората. Нападали дървета и саморасляци превръщат карането надолу по някои от тях в меко казано спънато занимание. Все пак почти всеки почитател на планинското колоездене ще намери нещо за себе си. Начинаещите любителите на крос-кънтрито ще могат да се наслаждават на стръмни и не толкова стръмни пътища нагоре и надолу. По-агресивните надолу ще се изкефят на Улеите, а в по-ниската част на планината и на Павираната пътека. Феновете на храсталясването без съмнение ще получат достатъчно удовлетворение от пътеката към гара Марко Николов. С малко допълнително усилие може да се разгледа и забележителната крепост Цепина. За най-запалените храсталясници, дето искат да откриват всичко сами, ще споделя, че има (имало е) поне още поне три пътеки извън описаните. Може би най-подходящият сезон за каране тук е пролетта или ранното лято.

Изходният пункт е доста ниско, а водата нагоре най-вероятно пресъхва с напредването на лятото.

Маршрутът е даден като един основен път за изкачване с отклонения надолу от различни нива.

Най-високата точка, Гарваница, е уникално красиво място и е задължителна за посещение. От нея може да продължите към крепостта Цепина и прибиране оттам през гара Цепина, или да се върнете назад по пътя и да ползвате някоя от описаните или още неописани пътища и пътеки.

Скалата със заслончето на най-високата точка от маршрута попада в рамките на ловното стопанство „Каркария“ и достъпът до нея донякъде е ограничен от телена ограда със заключена порта. Ако не откриете ключа някъде до вратата, може да минете по стълбата встрани от портата.


Карта и GPS следа общо за всички описани маршрути/пътеки

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален):

gpstrack0041_Varvara-ElinVrah.zip

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Село Варвара - Гарваница (Елин връх) - Улеите

Изходна точка: с.Варвара, разклон за с.Ветрен дол
Дължина: 32 км
Денивелация (изкачване) – 1440 м
Ниво на техническа трудност: средно ( R1,R2,Т3,Т4)
Физическо натоварване:
високо КФН=8
Продължителност:
4-6 часа
Вода:
3 литра
Храна: за цял ден
Терен:

-асфалт - 9 км
-черни пътища – 15 км
-пътеки и улеи - 8 км

От главния път, минаващ през с.Варвара в посока Велинград, малко преди навлизане в дефилето на Чепинска река, се отклоняваме към селата Ветрен дол и Паталеница. Преминаваме по главната улица на Ветрен дол и на 5.75 км след отклонението завиваме вдясно към Баткунския манастир. От главния път до манастира са още около 2.00 километра по асфалт. Продължаваме по пътя още стотина метра и малко преди Психиатричната клиника „Паталеница“ завиваме по черния път вдясно.Държим вдясно по по-плавно изкачващия се път. За 3.50 км (11.55 км от началото) по черния път леко се изкачваме почти до неясно обособеното връхче Дъбовица (787 м н.в.).  На един завой ще видим идващия под ъгъл отдясно спрямо пътя улей, даващ началото на „Павираната пътека“ (750 м н.в.).

Продължаваме по пътя и след около 500 метра излизаме на поляна с пресичащи се пътища. Пътят, идващ отляво, е пряк път към манастира. Вдясно и надолу пътят върти около дерето на реката. Ние трябва да пресечем поляната и да поемем по изкачващия се десен път. След около километър и половина (13.50 км) заобикаляме едно долче с блатисто езерце насред гората. В близост до него има паметник на убита партизанка. Достигаме дъното на долината и се прехвърляме на съседното ребро. Пътят става малко по-стръмен и бъзро ни извежда на билния ръб. Там, на 7.70 км след началото на черния път (15.70 км от Варвара) и на на 1050 м н.в. е разположен ловен заслон и чешма. Мястото е удобно за отдих, защото нагоре почва да става по-стръмничко.

Няколко метра преди заслона вдясно под формата на бивш път започва „Улеят под вр. Байряка“ за спускане към с. Ветрен дол. Зад заслона започва друга (некарана още) пътечка, минаваща през връх Байряка, пак за Ветрен дол. Тя на места се губи в гората.

След почивката продължаваме по пътя. Той върви по ръба и бързо набира височина.

Има тук-там по някое странично разклонение, но тъй като те слизат общо взето надолу, няма как да сбъркаме. Около 2 километра след ловния заслон стигаме до директна стръмна  пътека през гората нагоре, означена с табелка за Гарваница. Избутваме по нея и отново излизаме на пътя. Там поемаме по левия. Ако тръгнем по десния ще излезем на билната поляна над Жълтата скала и началото на спускането към спирка Марко Николов.

Левия път с две изтеглени сепрентини ни качва до оградата и портите на ловното стопанство „Каркария“(19 км от Варвара, 11 км от началото на черния път). Някъде на пората има ключ от катинара - ако не го намерим, има поставена стълба до портата.

Пресичаме поляната. Вляво над нас е гористият Елин връх. Под него се вижда пътят, който може да ни отведе до Цепина. Пред нас, като скалисто островче, е Гарваница  (Гарванов камък). Няколко стълбички ни отвеждат до заслона на самия ѝ връх. Гледките се ширват пред очите ни. Струвало си е цялото усилие да се доберем до тук.

Като съберем сили да се откъснем от гледката, е хубаво да затворим портата на излизане от ловното стопанство. Оттам поемаме вдясно, първоначално по път. При достигане на реброто, спускането се оформя като избиране на линия през поредица от улеи. В горната част има доста нападали клони. В крайна сметка се отзоваме на прякото пътче между манастира и поляната с пресичащите се пътища, на 750 м н.в.

Оттам имаме два варианта:

Вариант 1- По познатия път нагоре отново достигаме до ловното заслонче с чешмата и продължаваме спускането по „Улея под вр. Байряка“. От ловния заслон тръгваме по пътя надолу и след десетина метра поемаме по добре изразено отклонение вляво. Спускането започва като тесен горски път. На места трябва да преодоляваме препятствия от рода на паднали стволове и клони. Под шумата се крият подвижни едри и дребни камъни. Постепенно пътят преминава в пътека по дъното на дълбок улей. На места педалите дори задират по стените. От време на време се появяват алтернативи за преминаване. На места теренът е поразровен от копитата на конете, с които прекарват дървения материал. В долната част улеят отново преминава в постепенно разширяваща се пътека. След около 3 километра излизаме от гората. Оттук са възможни различни линии  и пътчета, които да ни изведат до началото на село Ветрен дол.

Вариант 2. От полянката с кръстосващите се пътища се връщаме 500 метра по десния път и вляво, на завоя на пътя под връх Дъбовица на 750 м н.в търсим добре изразен улей, даващ началото на „Павираната пътека“. Първите метри са под формата на улей, покрит с шума. Много скоро видът се сменя и вече летим надолу по камениста пътека. Тук-там по някое скално падче засилва емоцията. Настилката доста прилича на карст и по-скоро нестабилните камъни са изключение. Караме през млада горичка, като спускаме с няколко завоя. Тук-там покрай нас се мяркат преки пътеки. След километър и половина пътеката се разширява и ни „изплюва“ в полето по следите на бивш път. След около 500 метра свиваме по лявото разклонение и пътеката се шмугва отново в храстите. Излизаме в близост до селото и по брега на рекичката се спускаме надолу към черквата „Св.Георги“.

Освен за спускане, пътечката може да бъде карана в една голяма част и нагоре, което си е интересно предизвикателство.


Спускане към спирка „Марко Николов“

Препоръчва се само за любители на храсталясването със задължително ползване на GPS трак!

Изходна точка: Портата на ловно стопанство „Каркария“
Дължина: -
5.6 км
Денивелация
(спускане) – 1000 м
Ниво на техническа трудност:
високо (R3,Т4)
Вода:
1.5 литра
Терен:
земен път, обрасла пътека, камъни

От  портата на ловното стопанство „Каркария“ се спускаме обратно 1 км и завиваме по левия път. След още 700 метра излизаме на обрасла поляна. На места пътят през нея дори се губи, но ние следваме посоката на реброто и се придържаме в дясно. Някъде в самото начало на поляната вляво би трябвало да се отделя пряка пътека за Жълтата скала и Цепина (не е карана!).

На 2.5 км от началната точка окончателно навлизаме в гората. Пътят е притеснително широк, но не намерихме в началото подходящи отклонения.

На  3.8 км от старта изоставяме по-добре очертания път и започва забавната част. На доста места трябва да се гадае коя е вярната линия. Пътеката е доволно залесена. Падналите дървета и клони създават допълнителни трудности. Придържаме се към слобо очертаното било по левия (южния) ръб на дерето.

При  4.9 км излизаме на обгледна скала.

След още 300 метра излизаме на раздвояване на пътеката. Хванете дясната и след още 200 метра излизаме на края на ж.п. тунел преди спирка „Марко Николов“. Следват около 4 км по шосето до Варвара.


Видеоклип, заснет от Ивайло Станчев по една от пътеките:

Снимки от "Павираната пътека":

Снимки от "Улея под вр. Байряка":

Снимки от каранията по описаните пътеки и маршути, включително към Цепина, направени от Милко Костов (taurus13):

Целите галерии на Милко Костов можете да видите тук:
https://picasaweb.google.com/kostov.milko/140413?noredirect=1
https://picasaweb.google.com/kostov.milko/060413?noredirect=1#


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Събота, 04 Май 2013 22:27 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори