Начало Други Интервюта МТБ визитка: Боби Радев (Man6)
МТБ визитка: Боби Радев (Man6)
Написано от Любомир Ботушаров, Боби Радев    Вторник, 12 Февруари 2019 13:22    Печат

В голяма главоблъсканица се вкарах с увода към това интервю. Отпред-назад ли да го започна, или пък отзад-напред? Ако е отпред-назад, трябва да кажа един добре познат на клиентите му факт - Боби Радев е един от най-квалифицираните механици в София и това не е от вчера, но от една година той се подвизава в собствен магазин и сервиз (BAZE.bg), което някак допълнително затвърди тази част от образа му. Но има нещо много важно - не приемайте BAZE само като търговски обект - той е много повече, той е една идея, включваща в себе си много други идеи, но за това може би друг път... Ако пък започна отзад-напред... малиий, ами че те са вече две десетилетия, откакто се знаем с Манши! (Man6 е прякорът му още от форум „Колоездене“ в clubs.dir.bg - място, което предшестваше и Instagram, и Facebook, и МТБ-БГ). Както се досещате, за такъв период от време мога да ви дръпна такъв увод, че ще заприлича на летопис, но няма да го направя. Ще си прехвърля спомените наум, а вие прехврърлете „дежурните“ въпроси и интересните отговори!


Представи се с няколко думи?

За тези, които не са следили родната вело-сцена през последните 20+ години - казвам се Боби Радев, за мнозина по-известен като Маншона. :D

От колко време караш планински велосипед? Как започна всичко и кои са основните моменти в МТБ биографията ти до момента?

Планински велосипед карам от 1997 година и с изключение на леки прекъсвания в периода 2012-2015, поради травма на коляното, не съм спирал. Всичко започна в гимназията, където се запознах с Любето - един от доайените на родното МТБ (пак за по-младата публика), който ме запали по идеята, и оттогава до днешна дата нещата не спират да горят. :) Първото ми планинско каране беше на „ски-пътя“ от Бай Кръстьо НАДОЛУ! със стоманен твърдак с кантарни спирачки и едностенни шини. Оттам нататък се започна с магията, наречена МТБ - непрестанна подмяна на части, рамки, вилки, места за каране, стилове на каране и т.н. Тийнейджърските драсканици, обмен на информация и препирни в тогавашния МТБ форум в Dir.bg… Помните го, нали? :)

Тъй като винаги съм бил обсебен от велосипедите, някъде между 2000 и 2002 г. започнах почасова работа в тогавашния BAS (понастоящем TrueRiders), където се „научих да ходя” - ремонти, продажби, общуване с толкова много интересни и ценни хора. В същия период се запознах и с Иван Маджаров. В периода 2003-2008 работих именно с него (или при него... въпрос на интерпретация) в магазин Industrial. Това, бих казал, е периодът на моя “вело-пубертет” и мястото, на което дръпнах доста напред с опита ми във велоремонтите и познаването на части, велосипеди, рамки и т.н. Последва трансфер във фирма МСМ Спорт, по-известна с дистрибуцията на SCOTT за България. Близо деветте години там, от 2009 до 2018, ме изградиха почти 100% и като човек, способен да движи велобизнес. Имах честта ежегодно да присъствам на множество обучения, семинари и изложения в чужбина, където думата “велосипед” не е просто “колело”, а нещо много повече. В главата си имам хиляди идеи и мечти, свързани с развитието на колоезденето тук… И това ме накара в началото на 2018 година да стисна зъби (и не само) и да започна нещо ново за мен - проектът BAZE. Начинанието е трудно, но в крайна сметка съм оптимист относно жертвите, дадени до момента. Надявам се в близко бъдеще да говорим с повече детайли по темата. :)


Бих желал тук да изкажа искрените си благодарности и уважение и към тримата собственици на фирмите, в които съм работил през годините - Дойчин Дойчинов, Иван Маджаров и Петър Спасов. Без тях нямаше да съм това, което съм в момента, и със сигурност нямаше да познавам всички тези страхотни и ценни хора, които срещнах през годините. Излишно е да споменавам и хилядите прекрасни случки с всички замесени по веригата.

А основен принос за завръщането ми по пътеките след травмата с колената имат всички палавници от отбора BT Revolution. Несъмнено без тяхната подкрепа и отборен дух нямаше да успея толкова бързо да си върна отново спортната форма.

Снимки от архива


Това е първата снимка, която Боби Радев изпрати за Галерията на МТБ-БГ преди много години. Не се опитвайте да кликнете върху нея - няма да се увеличи! По онова време дори такъв thumbnail минаваше за нормален размер по форуми и сайтове...

Следващите две са от по-късен етап, когато Боби се подвизаваше основно като спускач, а трасето от Голи връх до Бай Кръстьо беше съвсем ново:



Какво е за теб планинското колоездене? Какво те свързва с него?

Планинското колоездене за мен е… Почти всичко в момента - работа, хоби, свободно време (какво беше това…?). От понеделник до петък обслужвам велосипедите на моите любими клиенти, а събота и неделя или карам просто за удоволствие, или участвам в състезания за още по-голямо удоволствие.

Какво ме свързва ли? Като се замисля, почти не ми останаха приятели, които да не са въвлечени малко или много в колоезденето. Повечето ми познати, когато ме видят някъде, винаги захващат темата “колоездене”. Когато си отворя телефона.. излитат всякакви нови и стари модели с бекфлипове или подскачащи в хиляда посоки вериги. Започвам да се притеснявам за менталното си здраве на моменти… :)

Ако мога тук да вмъкна едно предложение? Чете ми се “визитката” на моя най-любим БГ карач и според мен икона на родното МТБ, а именно - Константин Симов (Коцето). Аз си му викам Чичо Бай Коце, защото си го обичам и си имаме особена връзка с него. Така че.. много моля да прочетем скоро историите на българския Том Ричи! :) Това би ни свързало всички една идея повече с МТБ-то. :)

С какво друго се занимаваш в свободното си време (включително и в миналото)?

В свободното си време, когато намеря такова, карам колело. :D Не, наистина… Случва се да си ремонтирам и автомобила или да излезем с приятели на бар, но основният процент е колоездене. Или ски. :)


Какъв е основният ти планински велосипед? Имаш ли други?

През изминалите два сезона основно карах крос-кънтри с карбоновия ми Scott Spark RC 900, “custom” сглобка с тегло около 10.5 кг.

Предвид “спускаческото” ми минало разполагам с една класика - Santa Cruz V10, модел от 2009-а.

Поради модата от последните години, наречена ENDURO, имам един базиран на Shockblaze Skin Elite, отново “custom” велосипед.

За разнообразие си сглобих шосейка, базирана на фреймсет Scott Addict RC с тегло около 6.7 кг. (Не ме допускат на UCI състезания с нея… :D )

В редиците се кипри и една стара градска класика с калници, контра и вътрешни скорости, която е набор на Лили Иванова, но ми е скъп спомен.


Сподели три от любимите си места за каране и защо са такива?

Витоша. Не е нужно да обяснявам какво бижу е тази планина - на 10 минути от къщи има такова изобилие от пътеки, за каквото някои хора могат само да си мечтаят. Кеф ти XC, DH, Ендуро, а и с шосейката можеш доста качествено да се позабавляваш на чист въздух.

“Софийската” част на Стара Планина. Кремиковци, Локорско, Ябланица, Желява, Бухово и т.н. - само който не е ходил там, не би ги наредил сред любимите си места за каране. Разнообразни като наклон, настилка и техничност пътеки, коларски пътища и гори. Дори бих казал, че вариантите на маршрути за каране (основно XC) клонят към безкрайност.

Рилски езера. Каране, носене.. Гледки… Рев(от кеф). Ненормална история. Несъмнено е вълшебно място. Дори зимата е истерия със ските. Колегата Щуров е описал част от пътеките в неговата “визитка”. :)

Мога да продължа.. Но нали само три…. :)

Най-интересната ти случка с колело?

О! Това е много труден въпрос. Ежедневно имам интересни случки, свързани с велосипеди. В работата постоянно се появяват интересни велосипеди, части… Но най-интересната част са собствениците - всички сме от една и съща хем странна, хем хубава порода магарета и когато завържем разговор, изникват хиляди забавни истории.

Откъм случки, свързани със самото каране - ами там всеки път има по нещо. Или ще се пребия като куче, или ще си подобря времето, или ще счупя нещо по най-нелепия начин. Възможно е и да вбеся някого с налудничавите си идеи за маршрут - няма как да си позволя скуката от еднообразието да мина два пъти от едно и също място в един ден.

Ако трябва все пак да отлича някоя случка като най-интересна, може би ще е тази: някъде през 2010-а, когато Драгалевски лифт работеше и карахме DH на Витоша, беше класика да завършим с каране през платото и заслон „Ушите“ към Кулата. Във въпросния ден времето беше страхотно - слънце, без вятър. Но! Като се качихме на платото, откъм Черни връх се появиха ужасни черни облаци и задуха. Беше ми ясно какво следва. Не успяхме да избягаме от бурята, но за наше щастие не ни хвана на самото плато, а малко по-надолу, вече в гората. Гръмотевици и градушка със зърна като орехи. Успяхме да се покрием за кратко в хотела под Кулата, но вече бяхме прогизнали и премръзнали и решихме, че ще се раздадем по пътеката зад Кулата и ще се надбягваме с бурята. Интересното предстоеше. На стотина метра след “стръмното” зад хотела до мен на няма и два метра падна гръмотевица… Няма такова усещане! Мисля, че по-бързо не бях се спускал до София… :D Там като малко дете нарочно карах през топлите локви и се радвах, че ще караме отново.

Реклама

Как изглежда за теб перфектният ден с маунтин байк?

Всеки един ден с МТБ е перфектен - хората и местата ме зареждат толкова много, че ми се иска да продължава вечно. Ако трябва да пофантазирам… Лека закуска, хубаво кафе и… ПО КОНЕТЕ! Обяд на някоя хижа и отново на педалите. В края на деня вечеря с БИРА и хилежи. Може и на бар, както споделя Pupinator Pradakshan, но то е на много късен етап, когато може и да сме заспали след баня или басейн. :)

Колко често караш в активния сезон, къде и как?

Колко? Всеки уикенд, понякога и в работните дни.

Къде? Най-често планинските пътеки около София - Витоша, Люлин, Лозенска, Стара планина. Като ми се чупят кокали - Боровец, Рилски езера.

Как? Винаги със стил: Не си падал - не си карал! :)

Има ли място, където мечтаеш да караш?

Обичам да карам на нови места, така че мога да кажа, че всяко каране на ново място ми е като осъществена мечта. Ако имах добри “траялджийски” умения, бих покарал по някой скалист ръб а-ла “Кончето”, “Котешки чал” и други подобни щуротии. :)




Add this to your website

Коментари

avatar mirelay
+1
 
 
Л Е Г Е Н Д А
avatar raveunit
0
 
 
Хубавия сайт с хубавите хора и статии, дето все хубаво не мога да си вляза в профила и трябва да ползвам втория ... обаче Маншината си спомня гръмотевицата, но не си спомня как ми продаде оня як V-Brake (по-дълги рамена имаше от всякаквите ши*ано и съответно спираше по-добре) ... баси, беше само преди 18 години!!! Цуп-цуп. Но да, щом върти шосе всичко е ясно. Той изобщо не го споменава, но според мен първия път, когато спря да е боженце а се усети сред свои с нас останалите простосмъртни беше след катастрофата на сестра му. Но така е, дечицата стават хора или в казармата, или когато нямат тоя шанс при няква такава простотия. А ко стана с далматинчето? Все колела та колела. Като че целия свят не едно колело без спирачки. Е, бъзето е гоуем страх (това относно магазина), но пък нали затова живеем ^_^ Айде успех и да станеш читав човек!
Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Вторник, 12 Февруари 2019 15:49 )
 

Партньори