Начало Други Интервюта МТБ визитка: Алекс Иванов
МТБ визитка: Алекс Иванов
Написано от Любомир Ботушаров, Алекс Иванов    Четвъртък, 31 Януари 2019 14:38    Печат

Винаги има какво да се научи от и за хора с дългогодишен МТБ опит като Боян Шахов или Димитър Щуров, но сега е време в тази поредица интервюта да дадем път и на най-младите. А когато става дума за човек като Алекс Иванов, един от най-силните български ХС състезатели в момента (не само в категория юноши, а изобщо!), можете да сте сигурни, че си струва да се запознаете с този великолепен младеж (както обичаше да казва навремето радиоводещият Васил Върбанов).


Представи се с няколко думи?

Алекс Иванов, на 17 години, от град Петрич. Занимавам се с планинско колоездене и се състезавам най-вече в дисциплините XCO и XCM. Човек, обичащ не само планинското колоездене, но и всичко свързано с планината. :)

От колко време караш планински велосипед? Как започна всичко и кои са основните моменти в МТБ биографията ти до момента?

От пет години вече карам МТБ, като всичко започна със състезание за деца, което се проведе преди 7 години в Петрич за откриване на магазин „Бела Екстрийм“, на което, видиш ли, станах първи, без никой да очаква това. И така, аз започнах да очаквам това състезание всяка година, като на следващата станах трети, а на по-следващата отново първи.


Снимки от личния архив на Алекс

Първото сериозно състезание за мен беше „Байк за Чепън 2015“, на което бях едва 13-годишен и завърших на четвърто място. 2016 година продължи в доста добро темпо и завърших сезона с 9 медала. 2017-а е най-добрата година за мен, за първи път участвах на Национално първенство, което спечелих и сбъднах една от мечтите си. Най-добрият резултат за мен е третото място от  Балканското първенство, на което имах шансовете и за първото място (само минута изоставане от победителя). Огромни благодарности към клуб „Бела Екстрийм“, който помогна за изграждането ми като колоездач. 2018 година я характеризирам със смяната на отбора ми и започването на едно ново начало. Също така, това е и годината, в която преминах в категорията юноши старша възраст. Сезонът беше много успешен, като приключих с 14 златни медала (непобеден в България) и 4 UCI състезания, в които участвах. Мисля, че се представих добре на Балканското първенство с петото ми място. Главна роля през сезон 2018 за мен изигра Европейското първенство и най-вече опита, който натрупах там.


Какво е за теб планинското колоездене? Какво те свързва с него?

В момента планинското колоездене за мен е всичко - нещото, с което искам да се занимавам и занапред. Не си представям ежедневието си без него. С колоезденето ме свързват обикновените неща, от които се чувстваш необикновено.:) Например чувството на свобода, когато се качиш на колелото и отидеш в планината. Колоезденето ме изгради и като един по-добър човек, бих казал. Научи ме да виждам нещата от по-добрата им страна. И въпреки че в България положението с колоезденето не е цветущо, аз ще продължа да опитвам и да се боря за едно по-добро бъдеще.

С какво друго се занимаваш в свободното си време (включително и в миналото)?

Все още съм ученик и, така да се каже, свободното ми време е, когато не съм на училище, но това свободно време се прекарва в колоездене и други тренировки. Когато имам почивен ден, предпочитам да се виждам с приятелите ми, защото не ми остава много време за това през активния сезон.

Като цяло аз винаги съм се занимавал със спорт. Участвал съм в турнири по футбол, тенис на маса, баскетбол, волейбол и няколко състезания по планинско бягане (които спечелих, хаха!). Като най-сериозен и най-много обичан сред тези, и продължава да ми харесва да играя, е баскетболът (да, сега май нещата се връзват, защото съм висок 195 см).

Какъв е основният ти планински велосипед? Имаш ли други?

През изминалият сезон и през настоящия колелото ще е “Cube C:62 Eagle”. Карам колело като това, благодарение на отбора ми Велораптор. Имам и други колела, та кой колоездач има само едно? :) :) Всъщност имам още четири колела.


Сподели три от любимите си места за каране и защо са такива?

Значи, едно от местата със сигурност е Беласица, може би защото именно тук разбрах какво представлява този спорт, но пък и трасетата са много добри и технични, а какво друго му трябва на едни развиващ се колоездач...

Второто е Витоша - това е така заради многообразието от пътеките и тяхната трудност. Разбрах това след сезон 2018, в който имаше доста състезания по Витоша - видях малка част от нея и ако мога, бих я доразгледал.

Третото е всъщност и най-доброто трасе, на което съм карал. Трасето беше в Грац, Австрия на провелото се Европейско първенство през 2018. Да, карал съм 3-4 пъти по него, но на такова трасе ти стига и един път, за да ти стане любимо. Опитах се и да разгледам града и околията, определено бих се върнал там.


Най-интересната ти случка с колело?

Най-интересната ми случка е с Емски (Емил Стойнев) - като се има предвид, че с него всяко каране е интересно, си избирам едно от тях. Та, значи, с Емски решихме да покараме пътеки по Беласица и да направим някой друг клип. Тръгнахме за връх Конгур на хубаво слънце, подобаващо за 534*. Преди върха преспа сняг ни попречи да продължим. Решихме да спускаме, но, видиш ли, времето смени облика си и около нас вече имаше само дъждовни облаци. Тук е моментът да споделя още нещо за мен, а именно: НЕ обичам да карам на дъжд! Започнах да подканям Емски да побързаме, но уви, настройката на камерата ни забави допълнително и започна да вали, а по-късно обикновеният дъжд се превърна в буря. То не бяха гръмотевици, светкавици... Но проблемът беше само, докато не започнахме да спускаме. Получи се едно от най-добрите, запомнящи и интересни карания. Имаме и клип. ;)

Как изглежда за теб перфектният ден с маунтин байк?

На първо място слагам готината компания, продължителност поне 5 часа и да е от онези карания с гледки, които ти спират дъха. А и да не забравяме пътеките, те са елементът, който превръща карането в перфектно (според мен).

Реклама

Колко често караш в активния сезон, къде и как?

Доста често, дори понякога забравям да почивам. Тренирам най-често в Петрич, по планина Беласица и околията. Подготвям се спрямо това какво трасе ме очаква.

Има ли място, където мечтаеш да караш?

Определено има място, където мечтая да карам. Мястото всъщност е Швейцария, а едно от трасетата, което искам да карам и не само, а и да се състезавам, е трасето в Лензерхайде, на което се проведе и Световното първенство през 2018 година.

*534 е жаргонно съкращение за град Петрич.


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Четвъртък, 31 Януари 2019 14:53 )
 

Партньори