От доста време (поне 2-3 години) ми се върти в главата идеята за нова система за класификация на маршрутите с оглед на тяхната техническа трудност, но колкото повече време минаваше, толкова по-сложна изглеждаше и задачата. Или пък по-малко беше свободното време, защото определено предпочитам да карам по пътеките, вместо да ги класифицирам...
И все пак, нуждата от нова система според мен става все по-голяма, защото при сегашната, която използвам, субективният фактор е твърде голям. Смея да твърдя, че той е не толкова у мен (т.е. не е в момента на оценяване на даден маршрут от моя страна, тъй като в този процес се ръководя от обективните даденост на терена), колкото във възприемането на класификацията, тъй като посочените фактори не са записани никъде и читателите на практика нямат информация за тях. Затова подготвих проект за нова система за класификация, който си позволявам да предложа за обсъждане на вашето внимание. Моля да пишат само хора със сериозно отношение по темата.
Основните трудности при изготвянето на настоящия проект са в същото време и основни фактори, с които съм се опитал да се съобразя, от които съм почерпил опит/идеи или пък съм пренебрегнал по една или друга причина. Ето по-конкретно какви бяха изискванията към новата система за класификация, които си поставих, когато започнах да работя по нея:
1. Обективност – да отразява трудността по обективни критерии, свързани с терена, по който се кара. По този начин всеки ползвател ще знае, че на дадената пътека може да се натъкне на определен вид трудности и елементи и да съобрази това със собствените си възможности.
2. Широк обхват – системата да е приложима за всички пътеки, черни пътища и автомобилни пътища, срещани в България.
3. Разбираемост и информативност както за напреднали потребители, така и за незапознати с материята. Опитах се да направя новата система по начин, че да доставя кратка и лесно разбираема информация за всички нива потребители.
4. Съобразяване, доколкото е възможно, с други налични системи за маркиране и класификация, налични в България (с приоритет) или в други държави (по възможност).
Ако трябва още в началото да обобщя какво направих, то би било: анализирах системата за класификация на IMBA, правилника за маркиране на Байкария и една немска система, наречена Die Singletrail-Skala и тъй като никоя от тях не ми се стори докрай подходяща с оглед на зададените цели, използвах много от идеите, заложени в тях, за да изготвя предложената тук концепция.
Ето малко повече информация за споменатите класификации:
http://www.imba.com/resources/maps/trai ... ty-ratings - класификация на IMBA. Свързана е пряко с маркирането на пътеки и то чрез табели, а не с боя. Тази система залегна и в основата на българския правилник за маркиране, създаден на работна среща от Байкария, МТБ-БГ и др. организации, които по онова време имаха отношение по темата, но при него са използвани други цветове и една категория по-малко, тъй като той е съобразен с тенденцията (и традицията, ако щете) у нас да се използват маркировъчни знаци, нанесени предимно с боя по дървета, камъни и обекти. Подробности за нея можете да видите тук:
http://mtb-bg.com/images/stories/other_ ... ovkata.pdfВсъщност единият вариант би бил (и все още е) да се съобразя изцяло с правилника и занапред да класифицирам маршрутите в МТБ-БГ изцяло по него. Проблемът за мен е, че доколкото правилникът засяга главно маркирането на маршрути на терен, при изготвянето му нямаше как да си позволим твърде много категории, цветове и т.н. Иначе казано, тази класификация е малко по-обобщаваща, което дори беше една от целите му. На мен обаче ми се ще класфикацията, която ще ползвам в сайта, да е по-информативна, по-детайлна, съобразена с повече нива в карането на самите потребители. Затова си поставих за цел да предложа система, която няма да противоречи на правилника за маркиране, но ще е по-широка и детайлна от него.
http://www.singletrail-skala.de/overview - това е споменатата немска система и тя ми допада изключително много като идея и реализация. Подробностите за нея можете да видите на посочения адрес. Въпреки това и тя не отговаря изцяло на целите, които споменах в началото, защото покрива само пътките (с черни и автомобилни пътища изобщо не се занимава), а дори и по отношение на пътеките тази система набляга на техничните и трудни такива, т.е. от една страна, в нея има категории, които в България едва няколко души биха могли да карат към момента (дори и това не е сигурно), а от друга, има много лесни до средни пътеки, които биха попаднали изцяло в нейните първи две категории, а в България точно тези пътеки са доста различни от гл.т. на подготовка и умения на карачите, т.е. лесни са за едни, но не толкова за други и е добре класификацията да е подробна именно по отношение на тези пътеки, а не по отношение на най-трудните.
Следва също така да отбележа, че аз не съм единственият, на когото са хрумвали подобни неща. Една от основните теми, които ме провокираха още преди време да мисля в тази насока е ето тази:
viewtopic.php?f=3&t=46741&p=455744 За мен обаче предложената от outfaced система бе твърде специализирана и насочена към GPS споделянето, а ми се щеше обхватът на моята да е по-широк и в същото време достатъчно удобен и за стандартизиране на GPS следи – за това ще стане дума по-долу.
И така, ето основните елементи на новата система за класификация, която предлагам: - Като цяло взех идеята на немската система, но промених изцяло категориите и разширих обхвата й към черни и автомобилни пътища.
- Избрах да има две главни категории, означени с буквите R и T.
R идва от Road и се използва за черни и автомобилни пътища.
Т идва от Trail и се използва за пътеки. Признавам, че не ми е съвсем приятно за използвам латински букви, но го правя по две причини: 1) на български и път, и пътека започват с една и съща буква - „П“; 2) с латински букви системата по-лесно ще може да се преведе и ползва от чужденци, по-интуитивна ще е за тях.
- Към всяка от категориите има по няколко степени, указващи трудността на базата на обективни критерии. Степените са R1, R2, R3 и R4 за пътища и T1, Т2, Т3, Т4 и Т5 за пътеки.
Ето и конкретните критерии, съответстващи на отделните категории и степени: R1 – Автомобилни пътища с трайна твърда настилка, без макадам. Тук влизат асфалт, бетон и паваж. Наклонът е без значение.
R2 – Черни пътища със стабилна основа и твърда, добре отъпкана настилка. Максимален наклон – 15%.
Тук влизат пътищата с трошено-каменна настилка (макадам), когато са поддържани в добро състояние (т.е. не са изровени), както и почвени пътища, които са трайно и здраво изградени, утъпкани и заравнени, така че не крият изненади (изровени участъци, коловози и др.), не се променят лесно под влияние на дъжд и т.н.
R3 – Черни пътища с променлива настилка и среден наклон. Това са преобладаващия вид черни пътища в България. Характеризират се с различен тип настилка – тревна, почвена, пясъчна, чакълеста (трошено-каменна) или каменна/скална. Наклонът може да варира от 0 до 20%, широчината може да е от 2 до 5-6 м. Повърхността им е разнообразна, може да има коловози, изровени участъци, прагове, нестабилна настилка, дупки, страничен наклон и т.н.
R4 – Екстремни черни пътища – при тях или наклонът, или настилката , или и двете представляват значителна трудност. Наклонът може да е над 15%, а настилката е предимно от нестабилни камъни или почва и включва дълбоки коловози, прагове, много изровени участъци, корени и др. препятствия.
Като малко отклонение по отношение на пътищата бих направил една аналогия и с моторните превозни средства. По R1 мгат да се движат нормални леки автомобили, по R2 те могат да се движат с повишено внимание. R3 са масовите черни пътища, достъпни за джипове, камиони и руски автомобили, а R4 са пътища, които са подходящи само за екстремен офроуд – високопроходими автомобили/камиони с опитни водачи. Т1 – Широки пътеки и алеи. Характеризират се с:
- широчина не по-малко от 150 см
- среден наклон не повече от 5%
- максимален наклон не повече от 8%
- липса на остри завои с лоша видимост
- стабилна, твърда и равна настилка
Т2 – Лесни пътеки. Характеризират се с:
- широчина над 75 см (допустими са стеснения в единични участъци, ако са лесно заблежими и не са комбинирани с други препятствия)
- среден наклон не повече от 8%
- максимален наклон не повече от 15%
- стабилна, твърда и равна настилка
- възможно е да има остри завои, но с добра видимост и чист заход към тях
Т3 – Пътеки със средна трудност. Характеризират се с:
- широчина не по-малко от 50 см
- среден наклон не повече от 15%
- максимален наклон не повече от 20%
- предимно твърда и стабилна, но на много места неравна настилка. Може да има отделни участъци с нестабилна настилка.
- може да има неравности, стабилни камъни, корени, коловози, страничен наклон, прагове, стъпала, отделни участъци с нестабилна настилка; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати - до 20 см. Може да има и по-високи препятствия, ако има възможност за заобикалянето им.
- може да има остри завои с лоша видимост; може да има широки серпентини с малък наклон.
- може да има мостове с широчина не по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
- може да има стръмен или отвесен, но безопасен/горист склон от външната страна на пътеката.
- отделни кратки участъци могат да надхвърлят посочените критерии.
Т4 – Технични (трудни) пътеки
- широчина не по-малко от 30 см
- среден наклон не повече от 25%
- максимален наклон не повече от 40%
- разнообразна настилка – предимно неравна и/или нестабилна.
- може да има много и различни препятствия - неравности, стабилни и нестабилни камъни, корени, коловози и улеи, страничен наклон, прагове, стъпала; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати - до 40 см. Може да има и по-високи препятствия, ако има възможност за заобикалянето им.
- може да има остри завои с лоша видимост; може да има тесни серпентини с ъс среден наклон.
- може да има мостове с широчина не по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
- може да има стръмен или отвесен опасен/открит склон от външната страна на пътеката.
- отделни кратки участъци могат да надхвърлят посочените критерии.
Т5 – Много трудни/екстремни пътеки
- широчина – без ограничения
- среден наклон – без ограничения
- максимален наклон – без ограничения
- много неравна и/или нестабилна настилка
- много и различни препятствия - неравности, стабилни и нестабилни камъни, корени, коловози и улеи, страничен наклон, прагове, стъпала; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати - над 40 см
- може да има остри завои с лоша видимост; може да има много тесни серпентини с голям наклон.
- може да има мостове с широчина по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
- може да има стръмен или отвесен опасен/открит склон от външната страна на пътеката.
С цел още по-детайлно представяне чрез посочените категории и степени може да се приеме и възможност за тяхното комбиниране по следния примерен начин: R1/R2, R2/R3, T2/T3, T3/T4 и т.н. Подобно обозначаване, ако се приеме, може да се ползва в случаите, когато пътеката/пътят е дълъг и като цяло съответства на по-ниската категория, но има поне няколко участъка, които попадат в по-горната категория, без да са определящи за трудността на цялата отсечка. Това обаче крие и рискове от повече субективност, така че аз лично не съм убеден дали следва да има подобно комбинирано обозначаване.
Посочените горе две категории с по-няколко степени ще могат да се представят и в по-опростен/обощен вариант чрез система от три нива на трудност, които да се отнасят към цял маршрут:
1. Маршрут с ниво на техническа трудност „ниско“ (лесен) – включва пътища до R3 и пътеки до Т2
2. Маршрут с ниво на техническа трудност „средно“ –включва пътища R3 и R4 и/или пътеки T3 и Т4
3. Маршрут с ниво на техническа трудност „високо“ (труден) –включва пътища R4 и/или пътеки Т4 и Т5.
Тук стигам и до въпроса дали горните три нива, или (още по-лошо) всичките степени на двете основни категории следва да имат някакъв цвят за обозначаване. За мен отговорът е по-скоро не, тъй като в дискусиите през годините (включително и цитираната тема на outfaced) цветовете винаги изпъкват като най-проблемна част за единно възприемане. А при описаната по-горе класификация те на практика не са необходими. Веднага давам пример за противоречията дори само при мен – от една страна, за сайта аз лично бих избрал три нива на трудност на маршрутите и цветовете синьо (лесен), червено (среден) и черно (труден) за тях. Тези три цвята са ми най-интуитивни и това далеч не е така само заради ските – виждате, че и в класификацията на IMBA те са общо взето такива (+зелено), и в немската система отново са синьо, червено и черно, и в купища печатни издания, където съм виждал маршрути, се използват именно тези три основни цвята. Едва ли е случайно.
От друга страна обаче, като участник в разработването на Правилника за маркиране, аз нямам интерес да създавам объркване спрямо него – досегашната система не съм я променял, защото беше заварено положение спрямо Правилника, но с новата искам да съм „съвместим“ с него. Затова, ако има цветове, прикрепени към отделните степени или маршрути, би било най-добре те да са съобразени с Правилника.
В този ред на мисли, ето и как конкретно се връзват степените в моето предложение с категориите в Правилника за маркиране:
Лесен маршрут (зелен цвят) – R1, R2 (в повечето случаи), Т1
Средно ниво на трудност (син цвят) – R2, R3 (понякога), Т2
Високо ниво на трудност (червен цвят) – R3, R4 (понякога), Т3
Екстремен маршрут (жълт цвят) – R4, T4, T5
Вижда се и с просто око, че има някои несъответствия. Казано най-просто, в предложената от мен класификация + три нива на трудност средното ниво на трудност представлява вече високо ниво според Правилника за маркиране. Това е една от основните причини да не искам да прикрепям и цвят към стапените и нивата на трудност, за да не стане кашата пълна. А причини за несъответствието има основателни – те се коренят най-вече в насочеността/предназначението на двете системи. Правилникът за маркиране е насочен към физическо/реално обозначаване на маршрути, които после ще се ползват от широк кръг туристи с различно ниво на подготовка. Поради това той е по-детайлен в частта лесни до средно трудни пътеки и самите нива са по-ниски, т.е. пътека, която за редовно каращи планински колоездачи е със средна трудност, за много туристи/начинаещи може вече да е трудно преодолима. Изхожда се и от това, че повечето хора, които търсят удобството на маркираните (физически) пътеки, вероятно ще са с по-слаба подготовка и по-крехки умения.
При нас е тъкмо обратното – МТБ-БГ е специализиран сайт и може да се приеме, че повечето му читатели карат много и дори да са все още начинаещи, сравнително бързо ще напредват и ще развият поне средни умения. От това следва, че ще търсят по-трудни/предизвикателни пътеки и че ще имат нужда от по-детайлна класификация именно за такива терени, а не за най-лесните до средни.
Затова ми се струва, че двете системи могат да съжителстват самостоятелно, особено ако не прикрепяме цветове към степените и нивата на предложената от мен класификация.
Докато сме на тема цветове, аз започнах с моето мнение и подход, но има поне още няколко възможни. Владо (outfaced) например беше предложил в споменатата тема система, в които някои от цветовете са според настилката (например черно – за асфалт), други според трудността, а също така са съобразени и с наличните в GPS апарата знаци. Други хора пък биха предпочели, когато за дадена отсечка има туристическа или веломаркировка със съответен цвят, да я отбележат на карта или в GPS следа именно с този цвят. Изобщо, шаренията е страшна! Затова на мен лично ми се струва, че може да минем и без нея (или поне без стандартизиране, освен направеното вече за целите на реалното маркиране).
Ако всичко дотук ви е звучало твърде теоретично, смятам да завърша с няколко примера, показващи как би изглеждало практическото приложение на класификацията.
На първо място, когато има въпрос за трудността на някоя пътека или път, отговорът може да е много прост. Пътеката през Кокалянския манастир към Дяволския мост е Т4, „сингълтрака“ над Локорско е Т3 (с отделни участъци Т4, което е допустимо, както казахме), а пътеката със скалите над Локорско е Т4. Повечето пътеки в Перпендикулярните вселени до момента бяха Т4, или дори Т5. Пътеката в скалите над гара Лакатник е Т5. Трасе номер 15 в Боровец е Т5, №10 е Т4 (но новите части с дроповете са Т5), трасе №8 е Т3 (поне докато не се изрови – иначе в него има и препятствия от Т4, но се заобикалят), а трасе №5 е изцяло Т3. Някои части от Обиколната алея на Витоша са Т2, а има дори и такива, които са Т1, има обаче и Т3.
Черният път на Безбог е R4, такъв беше и пътят по билото на ПВ3, дето вървеше перпендикулярно нагоре-надолу. Повечето черни пътища са R3. Пътят до хижа Стрелец над Кремиковци и нататък чак до Ябланица е R2, защото е здраво направен, гладък, с хубава настилка.
Дадох тези примери, защото споменатите пътища и пътеки са познати на много хора.
Когато става дума за цели маршрути, а не за отделни пътища или пътеки, те могат да бъдат класифицирани по някаква система с нива (например тази от Правилника за маркиране или пък тристепенната за МТБ-БГ), но в скоби или по друг начин да се отбележи какви пътища и пътеки са включени в маршрута. Ето например как биха изглеждали някои от последно публикуваните в МТБ-БГ маршрути:
Батулия - Буковец/Огоя - билото – Батулия
http://mtb-bg.com/index.php/trails/rout ... oya-bilotoНиво на техническа трудност: средно (R2, R3)
Гара Бов – Седемте престола
http://mtb-bg.com/index.php/trails/rout ... e-prestolaНиво на техническа трудност: средно (R1, R2, R3)
Батулия – Буковец
http://mtb-bg.com/index.php/trails/rout ... ia-bukovecНиво на техническа трудност: ниско( R2, R3)
(R3 обаче е само една отсечка от пътя с дължина няколкостотин метра и то само в отделни участъци, затова маршрутът е лесен)
Бакьово – Ябланица
http://mtb-bg.com/index.php/trails/gpst ... -yablanicaНиво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, Т4, Т5)
Говедарци – Мальовица
http://mtb-bg.com/index.php/trails/gpst ... -govedarciНиво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, Т4, Т5)
При самото детайлно описание на маршрутите степените за трудност също могат да се използват като важна допълнителна информация. Например:
10.56 км – надясно по черен път надолу (R3). 11.48 км – продължете нагоре и надясно по черен път (R2). 13.07 км – излизате на асфалтов път (R1) – наляво и нагоре по него. 14.90 км – отклонете се наляво по стръмна пътека надолу (Т4), следваща дерето на малък поток.
При нанасяне на карта или при съставяне на GPS следи степените могат да се ползват по подобен начин, като на местата, където започва отсечка с различна трудност, се поставят пътни точки и се кръщават с номер на точката и означение за степента на трудност. Например, както е в GPS следите в МТБ-БГ, точките биха изглеждали от типа 01-R1, 02-R1, 03-R3 …, 07-T4 …, 11-R3 и т.н. По този начин самата точка може да има символ в зависимост от мястото (кръстовище, параклис, река, място за отдих), а от името на точката ще става ясно каква е трудността на следващата го отсечка.
Надявам се, че хората, които имат интерес към тази материя, ще изкажат мнение по темата, защото целта не е просто нова система за класификация на маршрутите само в МТБ-БГ. Ако беше това, можех просто да обясня каква е класификацията, която ще ползвам занапред, и дотам. Желанието ми обаче е да стигнем до система, която да е общоприета и да се използва от всички заинтересовани, за да можем да се разбираме от една дума, когато трябва да определим трудността на дадена пътека от гл.т. на планинското колоездене.