Zlobilka написа: Имал съм перипетии и с таралеж един път , половин час с зареден и насочен автомат , викам СТОЙ , КОЙ ИДВА , не ебава да отговори гадината . Само туп-туп като човек ходи. Та така .
Важното да има какво да се разказва за бъдещето!!! Тогава е било преди 2 години и сега се чудя как сме ги правили тия неща, с толкова желание и храброст да спим по гори. Аз бях на 17 както споменах по-горе... Те дори сега мои приятели не ги пускат за един ден в Стара Планина. А мен тогава пък майка ми даже не знаеше точно какви ги върша защото ме е пуснала да ходя на палатка на къмпинг.
Ама искам да добавя нещо към историята горе.
Ретроспекция към приключението ни: Действието се развиваше 2016г, лятото. Една вечер преди джамиите да ме побъркат от страх, търсихме къде да спим малко по-близо над Юндола. Без крайна цел и единствен план, да намерим равно място за палатка. Едно куче от населеното място не спря да ходи след нас и аз не знам защо, но много съм му благодарен! След малко ще се разбере. Докато ходим в гората видяхме едно разровено до едно дърво, но нищо не ни направи повече впечатление. Тъй като беше стръмно, аз изчаках с багажа малко надолу, а дружката се качи нагоре да огледа. След 1 минута се връща с желание да слизаме по-надолу. Аз нямах против ама се изненадах, че го чувам от него. НА СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА! 2017 лятото, чак тогава той ми каза, че видял мечка в гората тогава....... и не ми казал защото съм щял да се върна в София.
И си мисля, това куче добре, че беше с нас цяла нощ след това и щеше да сигнализира или въобще с миризмата си да прогони нещо. Все пак ние имахме храна в себе си и на дали само то я подушваше.
Айде, дано някой прочете писаниците и мерси на всички отговорили. Не бях влизал във форума дълго време, ама след Витоша 100 реших да огледам.