vpravov написа:взет на базата на опита ми(слава Богу не е печален)
vpravov написа:имам само едно ПТП за 19 години с книжка, при това причинено нарочно от мен
То добре че не е и с печален край... да причиняваш нарочно ПТП-та и да ми говориш за безопасност по пътищата - ха-ха.
vpravov написа:Това пък от къде го измисли! Не си спомнял да съм те возил!
Случайно да си с един Опел (вектра като че да беше) комби... или нещо такова, ако не ме лъжат спомените?
И случайно така лекинко да е с малко по-високо от заводското окачване?
Ако да - опазила ни съдбата от карачи като теб. Да не говорим за това дали бих се возил.
vpravov написа:Без да съм пряк участник в инцидента, тази картина е жива в спомените ми, все едно се е случила вчера.
Не помня кога точно беше първият инцидент с труп, който съм виждал.
Пътен инцидент с дете - помня да съм бил и аз около 9-и 10-и клас, когато едно скочи пред кола - излетя на няколко метра във въздуха със странно кълчещи се стави падна, стана и изтича на тротоара, където да падне отново... Оцеля де, но не е като да беше особено здраво. 17-годишен труп от разчленена около стълб кола, който снимах от интерес - беше преди около 3 години. Отминаващ влак, за да разкрие човек с отрязани до глезените крака - преди около 12. Тяло на моторист... нещо не искам да си спомням повече...
vpravov написа:Твърде е лесно да зяпаш просто статистика.
Забавно е колко често ми казват, да спра да гледам записи на реални ситуации, без цензура, защото месечно си "губя" по няколко часа в това.
Дори някои от членове на форума са казвали, до колкото помня, че съм побъркан или вманиачен на тази тема.
Защо го правя ли - защото въпреки, че вече знам как всичко може да се случи по всяко време и на всяко място, и най-вече как понякога просто няма какво да се направи, искам това да не ми излиза от главата и постоянно да виждам ситуациите, още преди да са се случили.
Дали го постигам - ако кажа "да", ще е самохвално, ако започна да изброявам ситуации - ще стане поредната
wall of text - ще ги спестя.
Както и да е - всеки си има глава на раменете и правото на преценка.
Да ми твърдите обаче, че 30км/ч са разковничето за ограничаването на инцидентите е по детски наивно (да не го определям по друг начин).
Безопасната скорост се определя от един куп фактори и да бъдат ограничени до това, че
улицата е в квартал е повече от нелепо.
Множество стойности и решения се вземат на база шанса от това едно събитие да се случи и още повече - да бъде в комбинация с второ и трето.
Ако света се градеше на основи като вашите, че лошото ще се случи винаги и на всяко време - нямаше да има дори двуетажни сгради, нямаше да има електроуреди, нямаше да има и превозни средства - защото всяка скорост, над тази която собственото ни тяло може да развие без помощни средства е потенциално опасна за него.
Ценя живота и хората, които уважават собствения си такъв. Тези, които не се замислят за него и не се опитват да пазят съществуването си и това на децата си са само материал.
Не по-малко, обаче, ценя и времето - нямам излишно такова, за да го губя на ляво и дясно, защото някой си смятал нещо си, гледайки от собствената си кула.