Моят скромен опит, като един от организаторите на т.нар. "организирани карания" във Форума е:
1) Като обявиш цифра пари за
организиран транспорт (ed. който е нает транспорт, нещо като такси/маршрутка), за маршрути тип "A"->"B" (при които няма как да затвориш до "А" освен ако не си фен на асфалта в големи дози), хората те гледат съмнително, все едно си фирма, която ги "товари". Българинът е крайно чувстителен към тва да не го минат
Аз лично се отказвам за момента поради тази причина да правя организирани карания във Форума. Просто, нямаше почти никакъв интерес. Другото обяснение е че всички предложени от мен маршрути (организирани) във Форума са били безинтересни и под средното ниво тук, нещо което малце ме съмнява... ама може и да греша де..
2) Организираните карания,
публично обявени, няма как да не са най-много до средно ниво на трудност, в най-добрия случай, просто защото, колкото и да обясняваш, че маршрута е от "такава и онакава" трудност, да посочваш денивелации и наклони, хората не винаги преценяват възможностите си. Особено, това е проблем при маршрути, които не са известни/карани и от организаторите и те самите им трудно съвсем точно да преценят дали да не посъветват някои да не почака друг маршрут, особено когато става дума за близки познати/приятели. Много често, поради тази причина, не един и два планове са ни били изпълнявани в нашия случай на 60%, напр., а не щото сме се губели напр.
3) Даже и в нашта скромна група от приятели/фенове на планинското колоездене от тази година почваме да минаваме на варианта за "разделно" каране, т.е. по-трудни маршрути обявени в по-тесен кръг хора, с които си карал и преценяваш че ще изкарат и ще се
накефят освен това на маршрута, даже и да е пълно дърво при неуспех. Маршрутите, организирани за по-широките гупи, обаче. имат своите плюсове, които поне аз не пренебрегвам и обичам, напр. като по-забавно прекарване сред приятели край палатките с пържоли от
съпорта и без досадното въртене по асфалт да се върнеш до колите.