Aко трябва да сме точни, слагането на токени постига точно обратното. Токените влияят само в края на хода, там става една стена от прогресия, ако се комбинира и с намаляне на налягането (иначе остава много неизползван ход) и рецептата за недобре работещо окачване е на лице. Правилният подход е махане на токени и увеличаване на налягането. Но най-безболезно решение за мен си остава един екста спейсър под лапата, за да се запази височината на кормилото.Harka написа:1. .... В момента този проблем се "решава" или с наблъскване на токени във въздушната камера, които увеличават прогресията на въздушната пружина, или с набримчване на low speed компресията. И двете "лечения" не са оптимални, защото отзивчивостта на вилката страда и това го усещаш веднага в ръцете. Колкото е по-тежък колоездача, толкова този проблем се засилва.
Окачването е компромис,няма перфектно такова. Ако се намали потъването при спиране, то ще е за сметка отзивчивостта, натъртвам при спиране. През останалото време, когато спирачката не е натисната, ефекти върху отзивчивостта - няма да има. Ако се ползва low speed компресията, за да се задържи височината на предницата, то компресия остава и в други не толкова подходящи ситуации - пак компромис.the_rookie написа: По моя преценка, му се дава прекалено негативна оценка, а също така се създава впечатлението че борбата ще мине без жертви.
Причините за потъването едва ли са неясни за някой, но ще ги спомена отново- спирачна сила и прехвърляне на натоварването към предната ос.
Лечението -най-правилния(и невъзможен в случая) начин е моментално съобразяване коравината на пружината с възникналите нужди за подържане на окачената маса на проектната височина. При пневматична пружина има някакъе вариант за система, но е неприложима в колело!
Друг начин е отделянето на част от сумираните сили и "впрягането" им в противодеиствие чрез подходяща система от лостове и стави.Има доста примери за това.
Тук противодеиствието е функция на позицията, тоест част от силите винаги ще се съпротивляват в дадена позиция - резултат ултраплюшеното изчезва ,като много е важно да се подбере правилния момент и количеството на противодействието за да има оптимален компромис.
Нали това е идеята на компютърното проектиране. Да се стигне до някаква начална точка, годна за първи физически прототип, като се отхвърлят известните и неизвестните възможно най-рано в цикъла. Ясно е че няма как да стане от първия път, но може да се отсеят, кои идеи са релевантни и кои - не.Нашите търсения като начало мисля че попадат в тази посока?! Ако е така , без изходни данни за приблизителна геометрия на рамката,очаквания от задницата е като да си правим сметката без кръчмар! Същото важи и за варианта с отделяне на спирачните сили с "плаващ" апарат и използването им за съпротива на потъването. Като прибавим и факта че 80-90 процента от масата е "жива" със собствена динамика, проектирането на леко,добре работещо и безопасно окачване си е много тънка работа изискваща предварително максимално възможно стесняване на кръга от нейзвестни.
Oбщо прието е в колоезденето да се мери от хоризонталата. По-малък ъгъл (64°), по-голям ъгъл (65°). В моторизирания свят може да си говорим за rake angle и caster angle. Тук обаче не са общоприети тези термини.И едно уточнение за възникнало объркване свързано с ъгъла на вилковата кормилна тръба (Rake, caster angle) . Предлагам да потвърдим общоприетото измерване от вертикалната ос,щото допускам в т.1 иде реч за мерене от хоризонтала!?
Pinkbike написа:... fork that is as sensitive as an emo teenager kid.
Pinkbike написа:... fork that is as sensitive as an emo teenager kid.
the_rookie написа:формулата напиши
Pinkbike написа:... fork that is as sensitive as an emo teenager kid.
Pinkbike написа:... fork that is as sensitive as an emo teenager kid.
the_rookie написа:С този въпрос се опитвам най-добросъвестно да докажа че "общоприетите" тук, няма да работят добре в компютърния модел.
Harka написа:
А сега последно - да отварям ли следваща тема, в която да навлезем по-навътре в темата за 4-ставното окачване отпред, или не?
the_rookie написа:jayblack
Harka написа:
А сега последно - да отварям ли следваща тема, в която да навлезем по-навътре в темата за 4-ставното окачване отпред, или не?
Да ви попитам от гледна точка на безопасноста ! Какво мислите (на 0.30 https://www.youtube.com/watch?v=VfngbsIUSj8 ) ,възможно ли е 4-ставното окачване да провокира нещо подобно в подходящи условия? Някой срещал ли е такава ситуация при колело с окачване?
the_rookie написа:Да ви попитам от гледна точка на безопасноста ! Какво мислите (на 0.30 https://www.youtube.com/watch?v=VfngbsIUSj8 ) ,възможно ли е 4-ставното окачване да провокира нещо подобно в подходящи условия? Някой срещал ли е такава ситуация при колело с окачване?
zero knowledge написа:the_rookie написа:Да ви попитам от гледна точка на безопасноста ! Какво мислите (на 0.30 https://www.youtube.com/watch?v=VfngbsIUSj8 ) ,възможно ли е 4-ставното окачване да провокира нещо подобно в подходящи условия? Някой срещал ли е такава ситуация при колело с окачване?
Срещал ли си нещо в литературата или в реалния свят, което да провокира този въпрос? Планинските велосипеди са много по-устойчиви на такъв тип нестабилности (wobble/weave).
the_rookie написа:Като се замисля, това може би и е една от причините да ограничават повечето електрически колела до 25 км/ч.
ЕДИН ЗАВЕТ написа:Нямям желание да коментирам , но се чувствам задължен -това ставаше /почти винаги в лек завой / при скорост над 50 км / час при старите шосейни велосипеди Diamant - стоманени рамки ,които се славиха с най-голямата си здравина и елестичност /имаха най-тънките вилки /.Отклоненията на задната вилка стигаха до 20-30см в едната посока- доста нездравословно усещане...и тъй като сега вече се държи на твърди рамки- вероятността е нищожна...
Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта