Вело- леорда.Леордата (левурда) е т.нар. див чесън и направен на салата е невероятно мезе за ракия. Повечко- тук
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B0Сезонът й е точно сега, през месец април. Май месец преминава и не става. Находищата й не са много и за наша радост са трудно достъпни за градските тулупи.
Тръгнахме рано- рано, като за събота сутринта след петък си беше доста рано- 11,30ч. Времето влажно, от няколко дена все перевалява и гората щяла да бъде кална ни предупредиха. Вождката ни, Анелия, звънна профилактично дали да се включва, но чух отстрани некво боботене (ъъ сегапредисъстезаниесамовгоратамитрябвадавлизашвтаякал ) Колегата Powerslide изпълнява по съвместителство и веломеханик на шампионката ни по XC и се сърди момчето.
Качихме платото по асфалтеца и с диви викове нагазихме в калта. Давай! Атака! Никакво забавяне на скоростта, че шините потъваха целите. След кратко лутане пътят стана непоносим и по едно време завърши ето тук.
Иначе официално на нашето плато няма езера. Коловозите си бяха чиста проба рекички-
Но ние търсихме обетованата земя. Аз знаех от наши приятели любители на пешия туризъм, че нейде там, на Търнов табия има огромни находища от леорда. Търнов табия е много тъпо място и ако не беше най- високата част на шуменското плато никой нямаше да го е и чувал. Ето я леордата
Пуснах колегата да пасе... Голямо момче е, 194 см и много яде (и пие). Та затова много леорда бра.
Аз понеже почти не пия и толкова салата не ми трябваше, си набрах колкото ми трябва за довечерашното алкопарти. Разхождам се, разхождам се- а, какво е това... съкровищенце, 52 градусово.
Отнякъде се появиха чаши. Времето беше хладничко ей!
Казахме наздраве... няколко пъти.
Чудихме се с какво да замезваме... Гъби?
Нее, никакви гъби! Леордата макар и без съответната подготовка беше достойно мезе и колегата заръфа едно парче.
Но да припомня къде бяхме- бяхме в част от шуменското плато- резерват "Букака", където всякакви дейности били забранени...Поне така пишеше.
Бе, кой ще ни се скара тука бе?! Усетихме тежък поглед над себе си. Гледам- а Дървобрад. Здрасти бе, чичо! Нали го виждате като се вгледате- малко си е намръщен.
Сочи чичото- "Айдеее, марш от тука!". И ни посочва веломаркировката направена от пичовете от
http://adventura.bg/.
Добреее, разбрано! Тръгваме по-нататък, по римския път, който ни извежда към асфалта. Пак кал, пак ужасни коловози но МТБ- то си е фън. Фън, фън, ама никой не падна. Язък. Няма снимки... Бърз отскок до втория офис на велоклуб "Илчов баир"-шкембеджийницата (опс -бистро) "Шанел" за възстановяване на електролитния баланс. Снимки сме поствали много пъти, така че обичайни снимки на маса няма да има. Да не дразнем неприсъствалите
Направихме и нещо екстраординерно- посетихме автомивка. За тая година толкоз стига. Брех какви лъскави ни били колелета.
Айде чао засега и стискайте палци за довечерашната салата.