Неделя 5 май...Очиндол
Публикувано на: Пет Май 03, 2013 10:46 pmЗдравейте съфорумци, в неделя група в скромен състав, сме решили да открием сезона във Врачанския Блакан с една Очиндолска+. Ако някой от вас се чуди как да уплътни една неделя и му се кара по красив и разнообразен маршрут, включващ и атрактивно спускане е добре дошъл. Ще дам кратко описание на планирания маршрут, за да може евентуалният желаещ да си направи сметката дали е неговото каране.
Стартът е при кръчмата Водопада на Лакатник(крайпътната). Оттам се завръщаме леко по шосето и се шмугваме в долината на пробойнишката река и по едни тайни пътеки и пътчета се изкатерваме в село Миланово. Може би си мислите, че ще минем транзит оттам, ама не - малко ще си починем за 20 мин, колкото да ударим по кафе с бира и да съберем силички за нататък. Така...значи след това следва приятен друслив черен път, без особен наклон, който дава чудесна възможност да се наслаждаваме на пролетта. Тая разходка продължава до едни кошари, пазени от големи, но добродушни каракачанки, след което ще захванем по билната пътека, тъй като там има едни много интересни тясни пътечки, образувани от коне, по които твърде приятно се кара, а гледките са насам и натам, докъдето взорът може да хвърли. Билото е широко, от полянен тип, като накрая се минава и покрай едни интересни езера, със сложно име - нещо като изо..поли..антропо..морфни. Който го вълнува толкова, има и табелки там. Тези пътечки лека полека ни извеждат над хижа Пършевица, но до самата хижа няма да слизаме, за да не губим излишно височина, а се насочваме право към най-красивото място в тоя регион според мен - седлото под вр.Бегличка могила. Гледки там да искаш през кое да е време на годината и все е различно. Там слагаме кой каквато протекция си носи и поемаме по атрактивна пътечка надолу към Очиндол. Пътеката е много разнообразна и красива, та няма и да се напъвам да я описвам, щото има неща дето само се виждат с очите, а не се описват.Когато достигнем до една супер скоростна ливада, където се кара със 70км/ч, в местността Падеш, иде ред на плюсчето в наименованието на пътеката. Стандартно известният маршрут завършва тук с черен път, докато ние се насочваме по една следа и тайна пътека, лично възстановена от нас по стара занемарена пътека. Тази пътечка е колкото тайна, толкова и забавна и включва няколко супер технични места. Накрая се озоваваме на шосето около Оплетня. Оттам без хич да му мислим, се насочваме към механата с най-готината гледка на света - дядо Йоцо, под село Очиндол, за да ударим по някоя биричка на залез. След като задоволим бирените си нужди се яхваме на велосипедите и такър-такър по шосето се довлачваме до Лакатник, където са колите ни. Маршрута в изкачващата си част не е особено натоварващ и е по силите на почти всеки, без пълни тюфлеци. Спускането не е подходящо за хора, които карат за втори път в планина, но е по силите на всеки, а техничните участъци, спокойно могат да бъдат преминавани пешком(дори е желателно, ако някой не се чувства уверен).
Бързане по маршрута няма да има, тъй като не ни е в стила, план за точен час за прибиране няма - предполага се да стигнем по залез до механата, щото да можем да си пием табиетлийската биричката на терасата.
Вода има на две места по пътя - в селото и при кошарите. Храна, като за един ден. Придвижване - с кола до Лакатник е най-добре, защото обратните влакове са рано следобед и обикновено успешно се изпускат. Срещата ще е в 10:00 часа на кръчмата с водопада край шосето на гара Лактник. Телефон за връзка - виж ми профила. За подробности - ЛС.
В заключение ще кажа, че който не карал по тая пътека, една голяма дупка му зее в живота...еле пролетно време.
Стартът е при кръчмата Водопада на Лакатник(крайпътната). Оттам се завръщаме леко по шосето и се шмугваме в долината на пробойнишката река и по едни тайни пътеки и пътчета се изкатерваме в село Миланово. Може би си мислите, че ще минем транзит оттам, ама не - малко ще си починем за 20 мин, колкото да ударим по кафе с бира и да съберем силички за нататък. Така...значи след това следва приятен друслив черен път, без особен наклон, който дава чудесна възможност да се наслаждаваме на пролетта. Тая разходка продължава до едни кошари, пазени от големи, но добродушни каракачанки, след което ще захванем по билната пътека, тъй като там има едни много интересни тясни пътечки, образувани от коне, по които твърде приятно се кара, а гледките са насам и натам, докъдето взорът може да хвърли. Билото е широко, от полянен тип, като накрая се минава и покрай едни интересни езера, със сложно име - нещо като изо..поли..антропо..морфни. Който го вълнува толкова, има и табелки там. Тези пътечки лека полека ни извеждат над хижа Пършевица, но до самата хижа няма да слизаме, за да не губим излишно височина, а се насочваме право към най-красивото място в тоя регион според мен - седлото под вр.Бегличка могила. Гледки там да искаш през кое да е време на годината и все е различно. Там слагаме кой каквато протекция си носи и поемаме по атрактивна пътечка надолу към Очиндол. Пътеката е много разнообразна и красива, та няма и да се напъвам да я описвам, щото има неща дето само се виждат с очите, а не се описват.Когато достигнем до една супер скоростна ливада, където се кара със 70км/ч, в местността Падеш, иде ред на плюсчето в наименованието на пътеката. Стандартно известният маршрут завършва тук с черен път, докато ние се насочваме по една следа и тайна пътека, лично възстановена от нас по стара занемарена пътека. Тази пътечка е колкото тайна, толкова и забавна и включва няколко супер технични места. Накрая се озоваваме на шосето около Оплетня. Оттам без хич да му мислим, се насочваме към механата с най-готината гледка на света - дядо Йоцо, под село Очиндол, за да ударим по някоя биричка на залез. След като задоволим бирените си нужди се яхваме на велосипедите и такър-такър по шосето се довлачваме до Лакатник, където са колите ни. Маршрута в изкачващата си част не е особено натоварващ и е по силите на почти всеки, без пълни тюфлеци. Спускането не е подходящо за хора, които карат за втори път в планина, но е по силите на всеки, а техничните участъци, спокойно могат да бъдат преминавани пешком(дори е желателно, ако някой не се чувства уверен).
Бързане по маршрута няма да има, тъй като не ни е в стила, план за точен час за прибиране няма - предполага се да стигнем по залез до механата, щото да можем да си пием табиетлийската биричката на терасата.
Вода има на две места по пътя - в селото и при кошарите. Храна, като за един ден. Придвижване - с кола до Лакатник е най-добре, защото обратните влакове са рано следобед и обикновено успешно се изпускат. Срещата ще е в 10:00 часа на кръчмата с водопада край шосето на гара Лактник. Телефон за връзка - виж ми профила. За подробности - ЛС.
В заключение ще кажа, че който не карал по тая пътека, една голяма дупка му зее в живота...еле пролетно време.
, но за съжаление съм от тези с двете качваня в планината и ще пропусна подвига. Весело каране 
. По рекичката има луди местенца, а горе разбира се е иха. Ама ние ударихме по бира на х. Пършевица
.
АаааААА!! Сетих се кво било. 
Карах с едни менте-ръкавички и там ме е пекло слънцето. Просто съм бил изгорял локално и брутално 
