Хубава "почивка" осмисляща житието... благодаря!
Събуждам се сутринта на петия ден към 7.00 и начумерен (като всяка сутрин преди кафето) изпълзявам от палатката. Нивата с тютюн под черния задънен път, на който се бяхме разположили е с поне 35 градуса наклон. В горния и край точно под пътя, където е палатката - още по-стръмно. Заварвам 60-70 годишна баба, с малка мотичка и мъкнейки поне 6-7 килограмово чувалче амониева селитра, която равномерно в горния край през около метър копае малки дупки и слага по шепа от торта, придвижвайки се по наклона и използвайки мотичката като пикел. Правя си кафе. Вече пиейки го - бабата стига точно под мен. Добро утро, ториш ли? - питам аз. Торя да - отговаря тя -
без тор нищо не става тук...
Предишната вечер, гледайки отсрещните хълмове се наслаждавах на малките махали, пръснати навсякъде по тях. Вечерта, като се скри слънцето - къщите, които светеха, се брояха на пръстите на двете ми ръце.
В кръчмата в село Припек ми поискаха 1.70 лв. за две кюфтета с гарнитура от домати и краставици. 0.60 лв. за кюфте и 0.50 лв. за гарнитурата.
Та... да са живи и здрави хората, дето го стопанисват тоя край и ако "протяжното виене" на непонятен за мен език в непонятно ранен час им помага да са там... добре. На мен ми стига това да съм добре посрещнат навсякъде.
Публикувано на: Съб Юни 15, 2019 9:46 pm
Намерихме за петък, 21-ви, ще пробвам, и ще има с какво да си чешем езиците 
