За 5-и път
Ден 1: Проклинам се, че се записах. Сам съм си виновен.
Ден 2: Предишни години повтарях че ще си продам колелото и никога повече, тази с Борката и Софчо си обещахме един на друг повече да не се записваме и ако някой от нас реши да го направи - другите двама да му счупят и двата крака...
Ден 3: Един по един и тримата започваме да изпускаме коментари с "...другата година..." "...следващата перпендикулярна..." но другите двама успяват да ги контрират... До края на деня това се случва все по-често и накрая не помним заканата си от предната сутрин.
Ден 4: Събуждам се и имам чувството че всичко ме боли, но нямам търпение да се раздвижа и разбера как ще ни изкривят днес.
Ден 5: Пътуваме към вкъщи и не спираме да коментираме яките моменти. Чудим се как да удължим пътуването, за да не се върнем... За разлика от друг път - скоростта е по-ниска от обичайната за нас. Сигурни сме, че ще се запишем и другата година, като нямаме търпение да дойде стартът на събитието...
Общо взето това се случи с първата за мен (петата), случи се и с втората, третата не беше по-различна. Четвъртата беше онази с градушката, като преживяването е едно от най-яките и паметни за мен и съм супер щастлив, че го преживях - та гореспоменатата схема бе малко по-различна. Петата за мен (десетата юбилейна) отново ми припомни предишните... и искам пак!
И в момента почти всичко ме боли, кръста почва да се пооправя, но съжалявам единствено че съм в София и утре не ме чака някакъв неизвестен за мен маршрут в Родопите...
Криви, не можете ли към септември да го направите пак?
Публикувано на: Пет Юли 22, 2016 1:32 pm
Страхотни пътеки, страхотни хора, страхотно изживяване !!! .....въпреки, че след ден 2 исках да си ходя, сега няколко часа след ден 5 ми се иска да има и ден 6 .... 
