Наближава 8.00 от колегата никакъв сигнал, обаждам му се и " О, чудо ... ", почиваме като бели хора
Много развълнуван веднага включвам компютъра, с надеждата да си намеря компания за карането, което ми се върти в главата от приблизително месец, месец и половина.
След пускането на темата се усещам, че тези които са били съгласни и свободни за каране вече са тръгнали по пътеките, малко разочарование, но и сам война е войн !
Точно в заплануваният час, започва да гърми и вали
, няма нищо, защото съм сигурен, че днес ще карам колелото си в Родопите.
В 13.00 стегнал багажи и напълнил догоре раницата си, слизам пред блока и включвам хронометъра на мобилният апарат (нямам километражче, но поне времето ми беще интересно какво ще е ), започвам с леко темпо като се пазя да не се напръскам от локвите, след около 100 метра разбирам, че това е напълно глупаво и давам мръсна тяга към Митницата.
Започва кътеренето, след Каменоломната усещам едно парене в областта на слабините. Спирам хем за почивка, хем да намаля ъгъла на седалката. Хапване ан шоколадче и малко водичка и отново яхвам колелцето
Правата преди с. Гълъбово е нещо сатанинско, хем виждаш селото с прясната балканска водичка, хем не може да забързаш.
Почивка на чешмата и малко разтягане на стави и връзки, защото се бях малко схванал.
На горе си пуснах музичка от телефона и темпото ми се забърза, но спирах повечко пъти, за да се наслаждавам на неописуемата гледка на стичащият се воден поток по хълмовете и деретата
След по-малко от 3 часа от тръгването от моят квартал, съм вече на Здравец и веднага се запътвам към храната. Кебапи+картофки+ 1л натурален сок. Опустошвам ги за 20 минути и яхвам байка, нагоре ми остават не повече от 500 метра изкачване, това ме изпълва със желание и радост
.
Зяпам от ляво, зяпам от дясно но табелата не е видях и се набутах в шубраците
, намерих пътя и газ по пътеката, която в началото е равна и широка, но ... едно огромно куче се излегнало на пътя 
, заобикалям го и продължавам ...
Седлото вече е по-ниско, изнесен съм назад и газя калта.
Пътеката е прекрасна, това е един от любимите ми маршрути - кратък, прекрасна гледка и яко спускане
В началото пътеката е широка, след това се стеснява и се появяват доста шубраци, по-надоло се появяват серпентини с камънак.
Спускам си внимателно по пътеката, но въпреки това на 3-4 пъти удрям каплата отзад, надявам се да няма сериозни поражения и за моя радост гумата оцеля ( за разлика от предишните ми минавания по това спускане). Калта е малко за мое огрмоно изумление, скоростта се вдига ...
Вече излизам на червената почва ( малко след Белокаменна чешма ), тя е суха и позволява скорост, но съм на щрек, понеже има огромни свличания на земна маса от течащите води, който кръстосват пътя по цялата си дължина.
На манастира си правя почивка, като поздравявам група млади и готини хора, които са си направили неделята по-привлекателна сред природата на Родопите. Леко ми се вие свят и ме заболява глава
, след 10 минутна почивка скачам върху колелото, като давам всичко от себе си и достигам скорости от около 30-40 км по каманака 
.
В Куклен ме наваля солидно дъждец
, скрих се под една козирка, но след 30 минути реших да тръгна.
Вече мокър, кален и меришещ на гадно се прибрах до нас.
Това ми е първото самостоятелно каране, винаги съм карал с компания, но това ме е спирало понякога да карам....
Ето сега вече знам, че дори да нямам приятел или колега, с който да карам - МОГА и сам !
Ще дам и няколко полезни съвета, които не са революционни, но са полезни за начинаещите колоездачи.
- При започване на изкачване, намалете ъгъла на седалката ( носа на седалката да се приближи до горната тръба на рамката ), така ще намалее натиска в/у слабините ви.
- Напомпете гумите на повечко атмосфери, така ще намалее триенето и загубата на скорост ще е по-малка.
- При започване на спускането, изпуснете малко въздух от предната гума, както и от задната. Тук всичко е въпрос на вкус и става с проби и с каране
Маршрута си струва, не е непосилен за хора със слаба подготовка и е много приятен.
Останах само с добри чувства от карането, като вече чакам идните почивни дни, за да тръгна пак по планините
Снимки има
Тук
Валентин
