Ком - Емине

[cholla]

20.08.2010

Не спaх добре... още с влизането ми в чувала усетих, че не съм сам. Няколко бълхи се настанили вътре и алчно хапеха опитвайки се да ме изгонят. Все пак си е мое... Ще ме изтърпите за няколко часа или аз Вас. След многото уговорки и разправии се събудих сутринта, когато минаваше 8.00 ч. и то единственно заради бързият влак с машиниста, машинииистааа .... Чувствах се гроги, нямах и апетит - не е за вярване. Нужни бяха 30-на мин. да се приведа във вид готов за каране, разделих се с бандата и засилих нагоре към неизвестното.
На Грамадлива нямаше никой, а Химик я подминах без да спирам и за секунда, тъй като от нея до прохода са по-малко от 10 мин. С едночасово каране, повечето по черен път се озовах на т.нар. Хаинбоаз. Маркировката наистина е добра, а за мой късмет по пътеката бяха преминали моторетките от някое състезание. Благодарение на тях и никой друг пътеката беше в отлично състояние – никакви бодящи храсти, високи папрати и т.п. гадории растящи в Източният дял. Нямаше изровени места или коловози, както много хора обичат да си измислят. Поне 100 пъти съм им благодарил през този и идните дни - разчистена пътека и доп. маркировка. В противен случай храстите и сухите, нападали клони щяха да ми създават с колелото огромни проблеми.

На Хаинбоаз можех да похапна, карането ме върна в добре познатият режим. Маркирах си едно от заведенията, на чийто маси отпред имаше седнали с по една “Арианка” двама в напреднала възраст чичета и видимо не се притесняваха, че бутилката се стопля бързо в този пек. Взех 3 банички и седнах за тройка билот. Оказаха се текущите хижари на двете хижи покрай които минах, седнали за “кафето” преди да отварят обектите си – петък е. Казаха, че ако няма предварителна заявки са там единственно от петък до понеделник.
След десерта си поръчах допълнително 2 порции скара с пържени картофи - щях да нощувам насред пущинака. Изпих айрянчето и станах да се поразбутам по отсрещният стръмен, но къс баир. Качих го лесно и от там като се заредиха полегати слизания и качвания по тревист коларски път през поляните, та чак до порутената дървена колиба, където спях за оглед. Пада се около 1ч до 1ч и 30 мин от прохода. За посоката след бараката имаше писано имаше писано по-рано из темата. На нея има табела, но тя след срутването сочи в грешна посока... умната тук да не се подлъже някой. Продължава се по пътя, от който се идва. След не особено голямо разстояние има отбивка в ляво + маркировка от моторите. Продължава се по нея и след още малко се достига изоставеният з.Бутура(в ляво). Района е много пуст и горист, в близост има чешма. Малко по-нагоре, по продължението на пътя има друго отклонение в ляво водещо към следващият заслон Караиваново хорище. Той беше заключен и сериозно обрасъл с треволяк, не видях да има вода наоколо. Поразгледах малко и подкарах през гората към х. Буковец.

това е терена през целият ден

Горите в тези райони са широколистни(букови), хвърлящи дебела сянка с много шума и сухи клони. Моторетките бяха натрошили клонака и горе –долу отъпкали шумата, това ми позволи да се насладя повече на карането и да не следя непрекъснато за маркировка. Терена позволява поддържането на висока средна скорост и ето, че към 13 ч. достигнах чешмата над х.Буковец. Пих от студената водица и вкарах една вафла за отскок. При чешмата бяха и 3-ма туриста от Русе, отседнали за почивните дни на хижата. Предният ден си направили разходката до х.Чумерна съвета им бе да не минавам по маркираната пътека, че имало много дървосекачи с обкръжаващата ги техника. Видяли голям зор на отиване понеже циганята с всичката си простотия минавали умишлено близо до тях и на връщане минали по пътя въпреки неудобното за ходене шосе. Доверих им се и поех към х.Чумерна избягвайки класическата маркирова. По пътя срещах на няколко пъти от въпросните камиони носещи след себе си стабилно количество пушилка. Минаването по шосето е груба грешка ! Невероятно скучно със загуба на височина, в резултат на което последните 2 км. са гадно изкачване. А, може така да ми се е видяло тогава, защото вече бях вълчи гладен и нямах търпение да се докопам колкото се може по-скоро.
След близо 5 ч въртене от Хаинбоаз(90%) бях на х.Чумерна. Докато хижаря приготвяше обяда направих справка с картата за предстоящият път и по специално за евентуални места с вода, където да нощувам. Най- привликателното беше района при Изворите на р.Камчия. Те обаче са на голямо разстояние, приблизително 6 ч. според картата. Предвид, че в момента е малко след 15 ч. изглеждаше да съм без никакви шансове за достигане преди залез. Не ми оставаше друго освен да си хапна прилично тук, да взема максимално вода и продължа нататък докадето ме застигне вечерта.
Минаваше 16.00 ч., когато тръгвах от Чумерна, избирайки по-бързият вариянт с подсичащата едноименният връх пътека. Преминава се през няколко морени, по които имаше следи от моторите. Имаше и радост, след като те са минали това означава, че отново ще съм на добре отъпкана пътека този следобед. След морените пътя минава между гъсто растящи млади дървета, толкова гъсто че напълно е възможно да се забие кормилото в тях. По стеблата имаха нанесени начесто с червен спрей знаци под формата на точка. Пътеката е игрива и скоростна, особено където точките са на гъсто - алармиращи опасност. Има какво да се научи за маркирането от мото братята. Този участък свършва преди да се събере пътеката с другата идваща от върха. Двете се сливат в широк път с хубава черна пръст, носещ със себе си адски много скорост. Следваха бързи спускания и кратки качвания, пак спускане и още едно... поддържах страхотна скорост. На няколко пъти усещах, че карам доста неразумно увлякан от скоростта. Намалях малко и след известно време се намирам пак с пълна газ. Записах едно падане, естественно: в краят на пътя чакаше остър десен завой с обратен наклон, влезнах му на скорост описвайки възможно най-широката дъга, перфектната траектория кракът изнесен в положение “само ми ела”, неработещи спирачки. Точно по средата колелото липсваше под мен, избяга като опарено. Две кълбета и го настигнах. Имах леко охлузване на левият лакът и след 5 мин. се носех надолу с пълна газ. Предполагам АТВ-та го взимат с дрифт и от това целият беше с рохка пръст, все едно има пясък(това го видях по-късно). На Агликина поляна спрях за снимка, в близост имаше лагер на цинги с някакво крещящо куче пазач. Това е всичко което помня за отсечката Чумерна-Вратник – газ до дупка, най-продължително и скоростно каране за КЕ.


Отбих се за лимонадка в кръчмето на прохода Вратник. Две баби нагъваха кебапчета и гледаха “Листопад” . Мястото предлага храна и др. за нуждаещите се, предполагам може да се разчита на него. За 10 минутно въртене по асфалта щях да бъда при Изворите на Камчия. Не е за вярване само преди 2 ч. незнаех из кой пущинак ще ме настигне луната, а сега 10 мин и ще пия студена водица от р.Камчия. По пътя към пр.Железни врата се разминах с камион - отново дърводобив!? Това не е добре... има ли дървен сеч има и цинги, има ли вода ще има и колиби, а нали планувах да нощувам тук. На последното качване, преди поляната в местността на изворите и порутеният з.Вратник ясно можех да чуя гласовете им – джакпот, голямо племе. Реших да се разположа на криво място в противоположният край. Запътих се натам и какво да видя ... група бели хора и 3 коли, разпъващи или събиращи палатки - вероятно поради същите причини. Наближавайки видях, че беше второто - подготвяха се за нощувка. Ей това ако не е късмет, няма да съм сам сред цингите. Надявах се да нямат против да споделя вечерта с компанията им. Първоначално май успях да ги изненадам с появяването си, но въпреки това бяха любезни и не ми отказаха.
- Няма проблем, само си намери място за палатката, че ние сме с три!
- О, не се притеснявайте, аз ще съм на открито до някое дърво.
Последваха погледи, от които си помислех : Размина ми се с поканата!
Уви, късметлият бях! Все още нямах вид на психо...

Оставаше час и нещо преди стъмване, започнахме да събрахме дърва и леко по-леко се приготвяхме за джумбарето. Напалихме големият огън и седнахме покрай него да се опознаем. Бандата беше голяма – 3 семейства с деца. Бяха от Сливен, дошли сред природата за почивните дни -много приятни и добри хора. Гостиха ме с вкусна вечеря и доволно количество студена бира. Вечерта се изниза неусетно в разкази и смях под фона на приятна музика, идваща от близката кола. Беше толкова приятно, че не исках да си лягам. Накрая, след множество отлагания към 2 ч. ги оставих да пазят огъня и се забих до близкото дърво.


GPS трак --> Тук

[cholla]

21.08.2010


Беше след 8 ч и всички спяха по палатките. Закусих с една вафла и без да вдигам повече шум се отправих към срещуположният на порутеният заслон край на поляната, където започваше пътека за гр.Котел. Карането си е почти като вчерашното от Чумерна до Вратник. Широколистна дебелосенчеста гора с коларският си път и редуващите се качвания и спускания – леко доскучяващо. Някъде на около 45 мин преди Котел в близост до вр.Гредата пътя се обърква, не се виждаше и маркировка. Наложи се бърза справка с GPS-а. Избрах си по заобиколният път, изглеждаше обещаващ за колелото. “Хайванчето” помогна, минава се през поляни като на едно място с отбивка се завива в ляво по тясна пътечка. Малко по-късно се появи и маркировка, а пътечката мутира в коларски път. Спрях да търся маркировка - от картата ясно се виждаше, че пътя води в Котел. Преди това обаче се минава покрай лесничейство, пада се на пътя свързващ с.Кипилово с Котел. Тук се тръгва в дясно, покрай поречието на река Сухойка или както я нар. местните Сухата река. От тук вече до Котел е само еднообразно каране по каменистия на места път, предлагащ хубави гледки и дебела сянка ( ~10 км).
Никога не бях идвал в гр.Котел и да си призная много ми хареса от пръв поглед това възрожденско градче. Предвид факта, че бях изял само 1 вафла сутринта и това, че слънцето седеше в най-високото си положение, чувствах огромен глад. Имаше останали някакви разтопени вафли от Хаинбоаз, но ми се ядеше нещо по-различно - соленко. Бързо намерих близкият магазин “Всичко има” – време е за хранително натравяне. Продавачката гледаше сякъш съм хайдутин дошъл от гората да и обира магазина. Много нещо замина..., уплаших се от себе си, ей! Подсигурих се и с допълнителна храна за вечерта, че не се знае пак до къде ще я докарам. Седнал на сянка, дояждах последният хляб и се чудех: “В този пек дали да тръгвам да се мъча по сухите баири на сит търбух, дали не съм си загубил акъла от многото път?”
Пътят след Котел ако не е минавано предварително е малко проблемен и всеки си намира сам вярната посока. Маркировката е рехава дали от това, че има поляни или близко разположена циганска ма-ала. Като цяло ако е първо минаване ще падне доста лутане и ориентир с карта и компас. Тези райони са доста пусти въпреки близостта си с града, вероятността да се засече някой, знаещ и можещ да помогне с посоката е 0<0.22 % . Дори и да сте сред късметлийските 0.22%-та човека ще е некой цинги овчарин, на тях вяра нямам. Разполагах и с описания изпратени ми от приятел минавал преди 2-3 год., но нещо ми се губеше картинката в тях. В крайна сметка реших да карам според ситуацията и да реша всичко на място.
До Котел беше предимно по сянка и не бях усетил колко е горещо този ден. Излизайки от маалата и вече бях като къпан с дрехите – пот като на негър в царевична нива.
Както се знае пътеката за КЕ се отклоява в дясно от главният път, малко след табелата за край на града, има и маркировка на мантинелата. От според мен има следните вариянти:
1) продължава се към кошарите;
2) или направо покрай рекичката;
3) предполагам ще спести бутане + изглежда по-удобен с колелото, но трябва да се провери - Не се отбива на мантинелата, а се продължава по Котленския пр. до бившите пионерски лагери “Трите Вятъра”. Там са завива в дясно по изкачване до кръстопът с коларски път, тук вече има маркировка.
4) и други;

За мен най-доброто в случая със стапящата следобедна жега и пълен стомах беше 2-ят вариянт. Пътеката покрай реката е с бяло-жълта маркировка – по пътя на Четата на некой си войвода. Няма значение, че това не е класическата КЕ, посоката си остава изток . Разликата с вариянт 1 е, че този път се движи в ниското, където има рехава сянка вместо по откритият склон на вр.Генчова кория. В един момент ми се стори, че пътеката започва да се отклонява и отцепих напряко през поляните, северно след върха, за да излезна на коларски път с кошари наоколо. От него продължих в ляво до асфалтовият разклон, за който писах във вариянт 3. Не е грешно ако се продължи и по пътеката, изкачваща се зад кошарите в посока изток (не съм го пробвал, но според картата спестява път).
От кръстовището продължих по пътя от който бях дошъл. Има вероятност да се срещне от старата маркировка на някой случайни дървета при внимателно следене. Описва се широка дъга около едно възвишение, изкачвайки се постепеннно източно под в.Лумни дял. Следва кратко спускане отвеждащо на широк и чакълест коларски път с река от дясно. По него след няколко километра се достига на Върбиши пр. като преди това има изоставени пионерски лагери или почивни станции.
Супер скучен участък, въртях и тъпеех. Тази част от КЕ определено не ми допада. Липсваха ми тесните пътечки със стръмните била на централен Балкан. Летните дни са по-горещи и водата има лош вкус.
След всички лутанки и чуденки на Върбишки проход се оказах след потните 4 ч.(при познаване на пътя за по-малко от 3ч) Нацелих извор със солена вода, неможах да пия и продължих - лекува махмурлук и лош дъх. Имах късмет с водата понеже на около 1км по-нагоре по пътя течеше пивка студена водица. Докато и се наслаждавах попаднах в плен на хиляди малки мушици, колкото малки толкова и нахални. Цялото им село се стръпа в гъст черен облак над главата ми, а най-смелите се втурнаха към очите, ушите и устата ми - 100%-но нападение. Скокнах на педалите и направих жалък опит за бягство... бях в капан - нямаше как да поддържам темпото на макс през цялото качване в тази жега. След няколко погълнати летящи семейства се почувствах безсилен и потърсих помоща на специалният спрей против насекоми човекоядци. Усетили че спрях броят им нарастна лавинообразно – Атака!
Не е за вярване... толкова бяха гладни, че дори пръскалото не ги спря. След има няма още 10-на мин. спрях пак, ред беше за план Б – мрежичка против насекоми. Страхотно ... можех да продължа. Не ми се и помисля какъв кошмар ме очакваше ако не разполагах с план Б, особенно като се има на предвид че гадините ме придружиха чак до морето.
Пътя премина в останки от асфалтов с доста чакъл на места. Изкачваше се плавно, а маркировката си бе леко разредена, но налична! След около 1ч от пр.Вратник се слиза на разклонение на пътя при р.Елешница. Съгласно маркировката завих в дясно достигайки до изставена постройка на местното горско стопанство. От тук започва друг черен път, отделящ се в ляво (изток) през рекичка падаща се приток на р.Елешница и водещ към южният склон на в.Байряка. Хапнах една вафла и поех по него, невиждащ табелата над него гласяща – “ Вратата на Ада”. Започна с изкачване по силно изровен от дъждовете път, леко обрасъл с къпини. Забелязах следа от гумите на мотор, което започна да ме съмнява лееекоооо. Имаше маркировка на няколко места, така че продължих с бутането надявайки се скоро къпините да изчезнат и пак да си карам като преди. (Ха-ха, сега като се сетя в какво се натресох заради тази надежда) И все пак само един мотор, къде са останалите ами АТВ-та? Състоянието на пътя – изключително запустял, хм... странно е. Отговора дойде след не повече от 20 мин. тръгването...
Леко обраслият път се преобрази в солиден къпинов масив, висок колкото мен с гъстота невъзможна за преминаване по цялата широчина на пътя. Единственното което ми позволи да продължа беше пъртина оставена от мотора “вампир”, оформил подобие на коридор през средата на храсталаците с форма на буквата “V”. Приятно тесен, за да може да те задират къпини по цялото тяло. Преминах на вариянта с бутане на колелото изправено пред мен. Помачканите къпини ме спъваха непрестанно, краката се надираха с всяка стъпка, а стърчащите на нивото на раменете клони опъваха блузата от всички страни. Всякъш къпинака е жив и се събужда, за да закуси с мен. Няма как опиша пълната картинка, съжалявам че и не съм снимал тук сигурно щеше да помогне в описанието на най-трудната ми част от целия преход.
Този тип с мотора е бил гад и половина, газел е по средата все едно не бяха къпини, а нива с люцерна. Измина близо час и картинката не се променяше към добро. Бутах, охках и се озъртах за успоредна пътека през гората. Другото лошо тук е гората от млади, гъсто растящи дървета, невъзможно да се влезе м/у тях и продължи успоредно. Надявах се по-скоро да свърши този мазохизъм, започваше да ми писва от досадното бутане с темпо на саката костенурка. Съгласно GPS-а успоредно над мен имаше друга пътека, минаваща по билото. Появи се просека нагоре по склона, по която можех да се отбия въпреки къпините. В дъното и се виждаше въпросният спасителен път. Издрапах до горе, мамичката му... още по-грозна картинка – беше напълно превзет от къпини и никакъв тунел от мотор. Слизайки обратно надолу забелязах следи от друго колело – някой го е ял големият преди мен, а? Обмислях дали да не се върна до горското..., но предвид колко мъки ми струваше до тук, кървящите крака и изпокъсана тениска реших да остана пък дори и да се наложи да спя насред тръните. Вече се движех по хоризонтал и това позволяваше леко по-бързо газене, скоро можех и да излезна на някой друг път. Приятно беше, че по дърветата имаше маркировка да те радва, то хубаво я има ама определено си беше забравено от БТС местенце. Колко псувни отнесоха родните турстически дружества само може да се гадае. Милите туристи природопазачи, постоянно нападат нас – колоездачите и мотористите, затова че рушим пътеките и още т.п. глупости. Ей сега ако бяха тук и липсва пъртината от мотора какъв щяха да го берат. Готованци!!!
Наближаваше 19 ч. и аз още си бутах сред пъкала. Всякъкви надежди се изподраха... , но ето че се появи леко обрасла отбивка в дясно! Изглеждаше обещаващо надолу през гората, ще рискувам...няма как да има много къпини, пада се гъста сянка. Не се колебаех повече и тръгнах по него след всичките 3 ч. мазохизъм. Оказах се прав, попаднах на пресни дърварски коловози. Плана беше ясен – търся спасение в ниското, локализирам местоположението и състявам план за повторна атака. Трябваше да побързам преди стъмване да достигна до някое селце. Наклона е в моя полза (и вреда – губех височина, но по-добре да остана цял отколкото да ме намерят на късове из тръните) и след 15-на мин. излезнах в безлюдното с.Каменско. Късмет а, само че продължавам надолу до следващото. От тук започна и асфалта – признак на цивилизация. За още 20 мин. и бях на центъра в с. Манолич. Заварих много хора по масите на кръчметата да лющят карти и гледат любопитно. Спрях до чешмата им и извадих картата от раницата за поглед от високо... лелееее много лошо! Селото се пада от северната страна на яз.Камчия и не се вижда път напряко към билото. На празен корем не се взимат мъдри решения, изкарах хляба със салама и се отдадох на емоцията.
Чувствах лека умора и единственно това, че бях бесен от многото газене ме държеше да не заспя на близката пейка. Имах идея да нощувам наоколо, но май бях доста подозрител за околните. Няколко от тях ме поразпитаха що за индивид съм – дойде от гората целият кървав, чорлав и яде салам като невидял. Селяните са или помаци или турци, децата не говорят български. Едно лапе се приближи и взе да гледа как ям. Предложих му парче от салама, че да не стане като Азис и той го взе изричайки нещо. Баща му обаче не позволи да яде месото и го захвърли в страни.
Явно не съм много желан, дай поне да си измия краката преди да съм отпрашил, че бяха много зле.
В 20ч и 30 мин, почти на смрачаване тръгнах за следващото с.Велислав. Мислех да заобиколя язовира и да се кача на Ришки пр., от където продължа по маркировката. Докато стигна селото и се стъмни изцяло, имаше лина ама изкарах челника да неме отнесе некой селски бек с червената си лада. Бях решил да карам докато усетя умора и след това да си намеря удобна скамейка в близко село. Не издържах много... минах с Есен и спрях в следващото с.Подвис – голямо и добре уредено. След кратко лутане в 22.00 ч. намерих центъра, където имаше чешма и пейки. Голяма тумба консомолци се бяха събрали на лафче в другият край на площада – събота вечер. Бях уморен и само си маркирах най-близката до чешмата пейка, и след малко хигиена.... бум в чувала. Точно заспивах, когато най-смелият от тумбата се появи уж да пие вода. Очаквах нещо подобно затова само го попитах дали преча тук и да не се притесняват, не съм от опасните.
- Добре, лека вечер!
- Подобна и на вас! - казах и заспах.

Кураво се получи днес. Сега като си представя що газене падна... дано не се повтаря никога.
На трака съм отбелязал едно място с Point X, пада се на около 700 м. преди горското стопанство и портата на Ада. Според картата от там се отделя път заобикалящ от север вр. Байряка и отвеждащ към Риш. Предполагам това е заобикалящият вариянт, по който може и да са минали моторетките. Надявам се някой да провери и коригира трака за този участък.



GpS Trak --> Тук

[Анелия]

Слизайки обратно надолу забелязах следи от друго колело – някой го е ял големият преди мен, а?

Може би сме били ние
Ужасно запуснати пътеки и маркировка. И до ден днешен не знам къде сме се лутали, но кошмарът с къпините не е само там, ами продължава във вид на изоставени тесни пътечки с клони, храсти и коприви, по-високи от мен, а нагоре е голямо бутане....
Споменът още ме държи явно, щом вчера карах малко по асфалт по Ришки проход и само като видях червената маркировка и ми идеше да стана шосейка

[taurus13]

Почвам да си търся мачете... - тоя участък явно е кошмарът на Ком-Емине.
Иване, каква мрежичка за насекоми си ползвал - нещо готово или направено от пластмасова мрежа за прозорци например...?
А язовир Kамчия прилича на змия от въздуха..

[cholla]

Мрежичка е от този тип, в БГ вероятно се продава по ловно-рибарските магазини. Може да се сложи в/у каската и бих я препоръчал на всеки. Участъка след Върбишки е наистина много крив - хем бодящи, хем летящи. Мачетето не е лоша идея, ама ако знаеш колко много къпина расте... вземи си 2 . Ако някой има възможност да проучи пътя от др. страна на билото ще е чудесно, все пак мотористите трябва да са минали от някъде.
Анелия, голям смях му теглих докато четох разказа на Заппа.... обаче, идея си нямам откъде точно сте минавали, вероятно и Вий също. Да не е било след горското, покрай притока Япъдере на р.Елешница, там също има изоставен черен път в южна посока за с.Пчелин. От GPS следата на картата виждаш ли съвпадения след р.Елешница? Обраслият път беше маркиран и се отделяше с изкачване на изток.

[cholla]

22.08.2010

Пейката се случи къса и тясна, пробуждах се многократно от нещо схванато по мен, КОМсомола също бяха доста шумни(определено имат нужда от дискотечка в селото), и като цяло се получи един нестабилен сън с пробуждания на всеки половин час. На разсъмване реших, че няма какво да лежа повече и се надигнах от “леглото” със странното усещане за дъска от ляво. Беше 5:30 ч. и селото още спеше, което лично ме устройва. Събрах кервана и айде на камилата. Имаше досъбуждащо въртене до село Прилеп, точно колкото да отворят магазините за закуската.
Около 6:30 мин пристигнах там и останах изненадан от многото хора по улиците в този ранен час. Нахълтах в първото капанче изпречило ми се на пътя, за да купя някакви остарели кифлички с локумец. Излезнах отвън да ги преглътна с кисело мляко и погледа ми се заковава на камион с ремарке пълно с дъски. Беше в моята посока и точно спря за нещо от същият магазин. Май ще ми излезе късмета, а?
- Ще може ли да се повозя с теб до превала на Ришки ? – поздравих шофьора вместо добро утро.
Човека погледна подозрително и каза:
- Качвай го горе! Само да взема едно кафе, че едвам уцелвам пътя.
Втора покана не чаках, докато си вземе напитката аз се бях метнал на платформата, седнал в близост до кабината, колелото го държах легнало до мен, че нямаше прегради. Човека не беше местен и се разбрахме като стигнем до мястото където искам да слизам да му дам знак в огледалото. Перфектно нали...? Този добър човечец ми спести поне 40 мин. каране по път с препятсвия. Много дупки ей, с две ръце държах колелото, за да не отскокне от голямото друсане.
Покрай 8 ч.спряхме преди Крумовия мост, мястото където маркировката се пресича с Ришки пр. Засякох го по GPS тъй като и двамата си нямахме представа къде сме. Нямаше и как да се пропусне, има си всичко –голяма табела+маркировка. Пожелахме си здраве и всеки по своя път. Моят продължи с едно скучно и еднообразно въртене покрай реката (Немайдере), и за добавка към обстановката дирника ми злобно взе да се обажда. Още ме държеше спомена от предният ден и не му обръщах внимание, натисках злобно педалите поддържайки прилично темпо и така се оказах над известното от детският филм Васко да Гама от село Рупча. Денят и днес беше горещ с никакъв вятър - поне да разкара гадните мушички Има много диви сливи по пътя, но от крилатите нямаше как да им обърна достатъчно внимание. Маркировката е добра, малко по-разредена на места, но само защото се пада път и няма опция да се кривне. По билото над с.Рупча до с.Планица, се движех между ниски дръвчета почти превзели пътеката на места. В края ме очакваше вдигащо пулса спускане към селото – кратко, но за поледните дни и това е нещо. От тук отстоях на 10-на мин. по шосето до Дъскотна.
Беше по обяд и се разтърсих за лафка. По уличните стълбове в Дъскотна имаше маркировка минаваща покрай магазина дето всичко има. Вътре богат избор, кеф ти бира с шоколад, кремвирши с лютеница и още. Накупих некой дреболии за вечерта и седнах отвън на раздумка с двама от местните. Питам ги колко е от тук до морето? Било около 60 км... по главният път. Хм, че то ако е така аз до довечера съм там!
- А не, няма как да стигнеш. Много е пътя.
- Ти само стой и гледай... Ай наздраве! Бъди сигурен, че днес ще мокря гъзето в морето.

Изпихме по още 1 бира и се станах да тръгвам, наближаваше 13.00 ч. Евала на местните обаче, седнал още от обяд и млати бирите на сянка. Работата няма да избяга. Младите също не говорят български тук, поне тези с които се опитах да разговорям, така че ако ще се пита някой желателно е той да е поне 25 – 30 годишен.
Качването на склона след Дъскотна на пълен корем, по прашният път и в този задух, изобщо не беше приятно. Незнам дали от бирите, но май ми се видяха прасенца из шубраците. Едни такива леко космати и черни на цвят, полу-питомни. По тези места е нормално да има и е добре да се знае ако ще се спи на открито, много обичат шоколада да е Фин млечен.
Пътя беше страшно прашен от камионите с дърва, гумите затъваха до ръба на каплата в прах подобна на пудра захар, а зад мен пушилка типична повече за мотор от колкото колело. Краката ми се уредиха с кален крем пазещ ги от слънчево изгаряне . Има и вода на прилични разстояния от крайпътни чешми, но вкусът е различен от това с което бях свикнал за последната седмица. Обстановката се промени напълно – никаква прохладната сянка от широколистните, гъсти гори... гледи към хоризонта от тревистото било на планината преминаха в поляни със слънчасали треви... игривата пътека в този прашен път... затова и не спирах да снимам, а се отдадох на сериозно каране. Исках вече на морето. Действително скучна финална част на фона от всичко преминато до тук... Мисля си че по-добре щеше да ми бъде в обратна посока, но сега трябваше да въртя сериозно и да стигна по-скоро Емона.
След около 2ч от Дъскотна видях за първи път морето на хоризонта – моментално 5 коня се събудиха вътре в мен и вече бях убеден, че за вечерта ще пият вода от морето. След “Синята чешма” се минава през обширни поля с буйна трева, маркировка не виждах, но общо взето ако се поддържа “изток” всичко е ОК. По места на пътя започна да се появява и ситен пясък въпреки отдалечеността от морето – леко с колелото, занасящи са! Маркировката отново бе факт и след кратко спускане се озовах в с.Козичино. От изхода му се отделя в ляво по черен път към Дюлински пр. , а в далечината се вижда ясно ТВ Кулата, служеща като маяк понеже пътя е с множество разклонения главно в негова посока. Коловата марировка от Соц. време като по чудо е оцеляла и също помага в намирането на най-пряката пътека. Морският вятър лесно достигаше до тук през оголените хълмове. Беше насрещен, но пък прогони мухите.
Към 17:45 ч. изкачих в.Гезтепе където е построена кулата, пътеката минава точно пред главният вход. Бързах и реших да пропусна горската пътечка, спуснах се по асфалта към Плазовец. На около 0.5 км след селото, преди кратко изкачване се отделя в ляво. Получаваше се завет и спрях да звънна на мойте хора, казах им за утре да ме броят към вечерята. Да бях на телефона(5 мин. само) и отново бях наобиколен от малките мухи + новата им компания Щръклици(Овод), тези вече не се шегуваха - хапеха здраво и вятър ги не плаши. Освен мрежичката се наложи да си сложа и тънката блуза с ръкави, че където гризне дупки прави.
Кара се през широколистна гора с ниски дървета и редуващи се кратки изкачвания, по път който имаше множество дълбоки коловози в засъхналата кал – следи от джипки. Едно продължително спускане по чакъл и излезнах до бариерата от пътя Бургас-Варна. Очакваха ме около 4 км. асфалт в посока Варна с компанията на неделният трафик. Лошо измислено тук от страна на БТС, но факт! На един остър ляв завой има маркировка на мантинелата и отбивка в дясно. Това е началото на черен път, по който продължих, питайки себе си: Къде е това море? До 1:30 ч. най-много и ще се стъмни, нали се виждаше да е на близо...
Извиках на помощ резервните коне и настъпах педала. Коловозите в червената пръст се опитваха да спънат устрема ни, на тяхна страна беше и силният насрещен вятър... започнах да се изморявам, и слизах да бутам по някой смешни качвания. Мислех, че въпреки огромното желание няма да успея преди стъмване. И както става във филмите, когато вече се бях отказал от къпането излезнах в началото на спускане по каменист път, в краят на което беше с.Емона. Гледам и не вярвам на гумите си. Тук за секунди през съзнанието ми премина цялата седмица на колело из планината. Карането чакано толкова дълго, планиране, подготовка и т.п. приключи тук и сега... стана ми кофти. До преди няколко часа нямах търпение да видя морето, а сега съжалявах.
Взех решение да не бързам с къпането поне, а да се отбия в хоремага да похапна и удавя мъката с бира. Кръчмето е точно в центъра на селцето с маси на терасата гледащи към Черното. Маркирах една свободна и нахлух вътре. Магазинера-барман беше хабна, морска тесла, но на кой му пука щом бирата е студена. Започна се здраво ядене и пиене, а случките се прехвърляха в главата една след друга по дни. Неусетно наближило 22.00 ч. и чорбаджията започна да подпитва кога съм щял да ставам, че иска да затваря. О-охоо, не си познал! Предварително го бях питал до колко му е работното време, на което ми отговори:
- Докато има хора!
Отказа да го черпя бира, а сега иска да ми провали готината вечер. Оставих го да си мърмори на съседната маса и засмуках от следващата бирка. По едно време усетих да ми става хладничко, май че бях задрямал и на масата, когато чичито ме сръга - минаваше 23.00 ч, време беше да си ходя. Любопитстваше къде съм щял да спя, станало късно и няма кой да ме настани.
- Ти мен не ме мисли, отивам се изкъпя в морето и тръгвам за Св.Власт!
Като станах обаче разбрах, че съм го излъгал... краката не слушаха. Подпирайки се на колелото забутах към брега, немислимо беше да продължавам – толкова много ми се спеше, а и ногите се предадоха... Излезнах от селцето, отбих в ляво на пътя и легнах до един храст на завет. Имаше силен вятър и облачно небе, можеше и да завали. Не ми пукаше, заспах веднага щом подуших чувала.

На сутринта станах преди изгрева. Вятъра утихнал, бриза носи тишина. Събрах багажа и тръгнах за сутрешният душ. Господата военни ме изненадоха с табелата “Не влизай, военен обект” при базата им построена на самият нос. Кой друг ще вдигне “свръх секретен” обект при финалната точка от Междунареден маршрут – Е3? Ако беше в друга страна това щеше да е място правещо пари – сувенири, снимки, парцалки и т.п. далаверки. Използвах факта, че още е тъмно и прескочих оградата въпреки всички предупреждения. Имаше пътека отвеждаща надолу по стръмният, скалист бряг. Най накрая при водата. Първото усещане беше лек сърбеж идващ от краката – къпините! Изкъпах се и зачаках изгрева докато дрехите ми съхнеха. Изпрах и тях понеже бяха се ароматизирали, а днес ще съм сред цивилизацията, че да не излагам вело обществото сред туристите.
Снимки, камъни за спомен, вълни, изгрев – кефче!





В 7 ч. една свежарка караше колелото си на панорамният коларски път свързващ с.Емона и Св.Влас. По късно същият субект бе забелязан с банички и боза в гр.Несебър, чакащ автобус на автогарата. Не беше сам, придружаваше го кално и прашно колело. Успях да преброя 6 скъсани спици отзад.





GPS Trak ---> Тук
********************************************************************************************************************************************************************************************************

Толкова много се изписа за това Ком-Емине, че се чудя кога ще си направим едно състезание Въртят ми се идеи за най-дългото, най-тежкото и единственно по рода си състезание, правено някога в БГ.

[Rayko]

Това за състезанието, ми е отдавнашна мечта, дори съм го сънувал. Решил съм първият уйкенд на август 2011 да съм на стартова позиция на х.Ком. Който желае, и е подготвен да заповяда. Ако няма никой, тръгвам сам. Мислех да го обявя по-късно, но Colla като хвърля ръкавицата, не можах да се въздържа.
Този маршрут има потенциал да стане като "Париш - Дакар" но за всичко, което се движи без мотор - колела, парапланери, планински маратонци.
Вярвам, че идното лято ще падне рекорда от пет дена и 17 часа.
Толкова време премислях как да го обявя, а то си дойде от самосебеси. Браво на Colla, че ми даде повод.

П. П. Забравих да поздравя Иван за успешния преход, и много добре направи, че го сподели.

[emoonthemove]

Какво да ви кажа, момчета, тръгнали от Ком и стигнали до нос Емине... За няколко седмици, с удоволствие и без да бързам, прочетох всичко написано тук и в сега мен тихо гори пламъкът на този маршрут... Браво на вас, три пъти браво!

[papi007]

Въртят ми се идеи за най-дългото, най-тежкото и единственно по рода си състезание, правено някога в БГ.

Така като се повдигна темата..... Безсънни нощи, като го мислех между мен и Rайко, като единия тръгва с един ден аванс... Но нали имало приказка... Колкото повече - толкова повече На края на прехода исках да си изхвърля колелото, но ..... Ноооооо просто вече само ми се въртят тактики , как да стане работата , да стана държащия рекорда (поне за една година,или поне за момент) за най-бързо преминал по Ком-Емине....
Също така , в спортсменския дух, мислех да правя следното - да направим маркировка, специално за велосипедисти (т.е. да се придържа към основната , но примерно на х. Чавдар да има вариант и за минаване по черния коларски път ,вместо да се бута човек между дърветата). И тъй като разказа на Чола свърши, мисля че е време да мислим за нещо сериозно по този въпрос... На първо време състезание помежду ни, а след време - на балканско ниво, надявам се.

п.с. Поздрави за разказа, пак се върнах "там"

best wishes, papi007

[maratonec]

Тази тема я следа още от самото и начало през 2007. Браво на всички опитали се и/или преминали по маршрута! Колко тренировки, организация, пот и мъка по баирите ви е коствало - само вие си знаете. Но със сигурност си заслужава - в това съм абсолютно убеден! А за тези (като мен) които си мечтаят един ден да го направят - дерзайте!

На Светльо, Борис, Чола и Райко - благодаря Ви сърдечно за чудесните разкази! Успях да се пренеса и аз с вас по този легендарен маршрут. Страхотно описаните преживявания и снимки разпалват въображението и увеличават още повече апетита и ентусиазма за един такъв епичен преход.

Идеята за състезание е също страхотна, макар че да се организира официално ще е колосална задача. Успех в начинанието! Надявам се един ден и аз да се вкюча (като пешеходец, а защо не и комбинирано с колело, както го направи Борис).

[Rayko]

@maratonec, падна ли ми май-сетне? И аз следя с интерес твоите разкази по форумите, и се възхищавам от постиженията ти. Знам, че не си в България, но ако успееш да си дойдеш на лято, сигурен съм че ще вдигнеш летвата.
Организирането на официално състезание наистина не е лека задача, но не е невъзможно. Отдавна мисля по въпроса и имам някои идеи. Но в близък план (идното лято), нищо не ни пречи да си направим неофициално състезание, така за наше удоволствие и от любов към спорта. Вече сме се наговорили няколко души, ще се радвам и ти да се включиш. Става дума за скоростно преминаване от група екстремисти, желаещи да счупят рекорда.

[nicky bike]

Преди 5-6 години имах идеята да го мина този маршрут. Даже почти бях навил и Райко като съмишленик. Така и не намерих десеттина дена да го мина. Не съжелявам. Вече ми е като идея Ком - Мазалат или Ком - Бузлуджа. Промени се след разказите на Боби Бомбата, а сега окончателно след този на Иван.

...
Пътя беше страшно прашен от камионите с дърва, гумите затъваха до ръба на каплата в прах подобна на пудра захар, а зад мен пушилка типична повече за мотор от колкото колело. Краката ми се уредиха с кален крем пазещ ги от слънчево изгаряне . Има и вода на прилични разстояния от крайпътни чешми, но вкусът е различен от това с което бях свикнал за последната седмица. Обстановката се промени напълно – никаква прохладната сянка от широколистните, гъсти гори... гледи към хоризонта от тревистото било на планината преминаха в поляни със слънчасали треви... игривата пътека в този прашен път... затова и не спирах да снимам, а се отдадох на сериозно каране. Исках вече на морето. Действително скучна финална част на фона от всичко преминато до тук...

Ето за това не желая да стигам до Емине. Представете си гледката ...

... гумите затъваха до ръба на каплата в прах подобна на пудра захар ...

а ние въртим в 40 градусова жега и... о нещастие 40 мотора и 10 ATV -та минавайки към Емине ви махат само леко с ръка за поздрав (не намалявайки и малко дори) ... тук коментара е излишен. Това е първата причина заради която не желая да ходя "чак" до морето (не че не съм ходил и по далеч). Другата причина е неподдържаната маркировка в източната част. Затова ,Благодаря!
Вече съм бил там през 2006.
,

...
Толкова много се изписа за това Ком-Емине, че се чудя кога ще си направим едно състезание Въртят ми се идеи за най-дългото, най-тежкото и единственно по рода си състезание, правено някога в БГ.

За това се включвам като съмишленик и с каквото мога ще помагам разчитайте на мен, но няма да съм сред състезателите. Хората които ме познават знаят хобито ми така, че ще съм на подходящо място с фотоапарат в ръка.

Поздравявам за "техничните" епитети в разказите си Иван и Райко.

[cholla]

Николайчо, маркировката в Източната част е учудващо, но в по-добър вид спрямо Западната примерно. Дори и в запустелият район Върбишки -Ришки си я имаше.
Разбира се ако не бяха моторетките проходимоста нямаше да е същата, но маркировката е факт и много се радвам, че имах възмжност да разбия този мит в главата си за Източният Балкан.
А достигането до морето колкото и да е скучно пак си струва да се види, и пак бих го преминал. "Скучното" ми беше от типа на карането най-вече, но и там си има красотите характеризирни за този дял... със сигурност и върли привърженици.

Oтносно състезанието предлагам да го обсъждаме в темата при Анкетите да не спамим тази. Вярвам, че с общи усилия може и района Върбишки-Ришки да стане изцяло караем след време благодарение на състезанието и нас най-вече. Едва ли има здраво мислещ човек, който да не осъзнава, че състоянието на пътеките и маркировката зависи единственно и само от консуматорите им.

ПС. Пудрата захар по пътя беше единственно след Дъскотна за около 10-на км. другото е сух черен път с изключително твърда пръст на места, направо бетон

[did]

Пробвали ли сте да потърсите туй-онуй във форумите за ATV и offroad-форумите?

Те са с години напред пред нас в информацията за участъците, където велосипедът може ефективно да се кара, макар да е скучно.

[boris_borisov]

Вас лъжа, мене истина, ама вижте какъв късмет ми се падна от новогодишната баница:

[boris_borisov]

Много приятна изненада от жената, въпреки всичкото й мрънкане цяла година, тайничко взела, че написала и такова късметче И, естествено, оня горе си знае работата, съответно си го изтеглих аз Да сме живи и здрави и всичко да ни е наред, и датата вече я виждам - 29.07.2011! Грешките от миналата година са детайлно анализирани и се надявам този път да успея - без да си спестявам нищо и в рамките на 10 дни! Сравнено с постиженията на Райко и Иван, а и с други като тях, които ще тръгнат, не е кой знае какво, но за мен ще е напълно достатъчно. Това ще бъде моето състезание - със самия себе си! Тренировките вече са факт, някои подобрения по екипировката - също. Ще ми се да си взема и друго колело, като си мисля за нещо с твърда рамка и вилка и 28-цолови гуми (гледам от Райко ). Ама понеже това ще е четвъртото колело вкъщи и просто нямам място за всичките, с мъка на сърцето ще трябва да обявя стария си боен другар за продажба... Всъщност основната причина е, че рамката не е много удобна за носене на рамо. Ще гледам тия дни да пусна обява в съответния раздел, иначе ако някой отсега има желание да му се радва като собственик занапред, нека ми пише на лични, цената няма да е висока. Колелото, мисля, е добре известно, историята му - също
За отсечката Върбишки-Ришки проход, която се очертава като най-проблемна, ми хрумна да се съберем някой пролетен ден няколко човека с остри режещи инструменти в ръка и да пробием една пътека през къпинаците. След което да поканим всички мотористи и АТВ-исти, които познаваме, да си устроят едно състезание по тая отсечка Отворен съм и за алтернативни предложения

[Анелия]

Шуменци вече обмисляме поход пеш в съответния участък. С удоволствие ще се включим в чистенето.

[Runaway]

Много приятна изненада от жената, въпреки всичкото й мрънкане цяла година, тайничко взела, че написала и такова късметче И, естествено, оня горе си знае работата, съответно си го изтеглих аз ...

Хмм... Боби, ти сигурен ли си, че в изтеглянето на късметчето само "онзи горе" има пръст... да не би жената да е позавъртяла баницята по-ей-така към теб с късметчето... ;-))))
... а пък после, викаш, мрънкала... на мен ми се струва, че си те побутва към поредното КЕ, ама така че да не се усетиш

[Watanabe]

Шуменци вече обмисляме поход пеш в съответния участък. С удоволствие ще се включим в чистенето.

Казвах аз, че е време да купим за клуба едно АТВ да ни прокарва нови пътеки, издърпва паднали дървета от любимите ни пътечки, да носи торби с бира...

[zacky]

Ванка, поздравления за успешния преход и интересния разказ! Старозагорската школа си е класа hahahah

[cvb]

:offtopic:

Много приятна изненада от жената, въпреки всичкото й мрънкане цяла година, тайничко взела, че написала и такова късметче И, естествено, оня горе си знае работата, съответно си го изтеглих аз ...

Хмм... Боби, ти сигурен ли си, че в изтеглянето на късметчето само "онзи горе" има пръст... да не би жената да е позавъртяла баницята по-ей-така към теб с късметчето... ;-))))
... а пък после, викаш, мрънкала... на мен ми се струва, че си те побутва към поредното КЕ, ама така че да не се усетиш

може всички късмети(или половината)да са били такива..

[cholla]

Браво за идеята!
Дано се съберете повече хора на събитието. Аз не мога да участвам лично, но ще опитам да осигуря бирата поне.
Една от идеите ми покрай състезанието КЕ беше точно това - на доброволни начала да се съберат средства или жива сила, за обновяване на Маршрута(колкото и оптимистично да звучи за някой)

П.С. Зарко, намирай колелото и се стягай! Едно състезателно КЕ ще ти се отрази чудесно на холестерола

[boris_borisov]

Категорично трябва да бъде изключен всякакъв опит за манипулиране на резултата при тегленето на късметите! Самите късмети бяха 10-15 на брой, всичките различни, баницата беше предварително разрязана и парчетата натрупани накуп в една чиния. Ядящите бяхме 5 човека общо, като след детето аз втори си взех парченце Кой каквото ще да казва и да си мисли, за себе си аз си знам - няма нищо случайно, съдбата ми показа, че трябва да тръгна отново по тая пътека!
Относно почистването на отсечката между Върбишки и Ришки проход, ще е хубаво да получим детайлна информация от изподраните и разкъсани наши събратя какъв точно е характера на заплевеляването: какви точно по вид са страшните ботанически изчадия, каква е гъстотата им, дебелината на стъблата, твърдостта им и т.н. Това има значение при подбирането на инструментариума, с който ще се борим със страшната напаст - мотики ли, лопати ли, мачетета, брадви, храсторези или други оръдия на труда? Защото няма да е приятно да се изсипем една сюрия народ, надъхани и осверипели за бой, и на място да се окаже, че врагът е непобедим, понеже оръжията ни не са подходящи... Също така е важно да се знае дължината на гадния участък, за да можем правилно и ефективно да разгърнем фронта си, както и пътищата, водещи до бойното поле, за да можем да планираме снабдяването на армията с провизии, муниции и подкрепления в жива сила

[taurus13]

какъв точно е характера на заплевеляването: какви точно по вид са страшните ботанически изчадия...

Трифиди...?

Това има значение при подбирането на инструментариума, с който ще се борим със страшната напаст - мотики ли, лопати ли, мачетета, брадви, храсторези или други оръдия на труда?

Напалм...

[Rayko]

Ей така - два три километра. (може и повече да са били, поне така ми се струва, защото се озорих.)
Мисля, че решението е по-често газене. В началото си носих колелото на рамо, но така много си издрах краката. После открих тактиката: ръцете с ръкавици, хващат кормилото навътре - близо до лапата. Така нямаш право на спирачка, но не ти и трябва. Стойката - прав на педалите, като краката не правят пълен оборот (благодарение на свободния венец), колената - близко до рамката. Използваш колелото като кокили и пускаш минимално количество кръв.
Най-близко място за достъп - Ришки проход или горското стопанство до р.Елешница.

[Watanabe]

Трифиди...?

Който чел, чел това хорър фентъзи.

[cholla]

Съгласно GPS софтуера участъка, в който съм газил е близо 6км. Най-удобно за достигането му е през с.Бяла река, южно по черният път покрай р.Елешница до достигане на горското стопанство. Само да отбележа, че аз се отказах малко преди в.Байряка т.е. приблизително по средата на отсечката Горското стопанство - Ришки пр. ако след това е пак така пишете ги грубо 15 км.

ПС. От снимката на Райко изглежда горе-долу добре, да не се подведе някой, ей!

[Rayko]

ПС. От снимката на Райко изглежда горе-долу добре, да не се подведе някой, ей!

Вярно е това, после стана още по-брутално, но не ми беше до снимки.

[boris_borisov]

Понеже в тази тема основно публикуваме пътеписи за Ком-Емине, ще си позволя да дам линк към една книга, която е такъв пътепис, но същевременно е и много повече от това. Нямам илюзия, че много хора ще я прочетат, предвид на това, че книгата е стара и дори на места се изискват добри езикови познания по български език, за да бъдат разбрани някои думи. Вярвам обаче, че истинските любители на Стара планина, на българската история и на маршрута Ком-Емине, ще я оценят подобаващо:
http://mountain.bajhui.org/pictures/Ot_ ... IRADEV.pdf

Между другото, излизането в нета на тая книга го дължим на един наш съфорумец (hemus), макар че го е направил в един друг форум, посветен на туризма и планините

[cholla]

Книгата е страхотна, като заровено съкровище е... Благодарско на Hеmus-а и на теб