Е, тия времена отминаха, горите ни са почти стерилни, ако не броим някое прасе и някоя баба меца в най-дивите части от планината.Лично за мен нощтта е по-романтичната част от денонощието, когато всичко притихва, светлинките мъждукат, а земята си почива от попълзновенията на човеците. Представете си лятна неделна вечер, хората отдавна са по домовете си, заети с тривиално битови дейности - кой с деца се занимава, кой перални пуска, кой с бирата пред телевизора...утре е понеделник, въртележката ще се завърти с пълна сила. Както казваше Том Сойер(интерпретация), мразя неделите, защото заради тях делниците изглеждат още по-тягостни. А ти...ти си в планината, някъде из горите. Наоколо пълна тишина, мастиленото небе обсипано със звезди, а нахапаната медна луна виси в ъгъла на небосклона леко накривена, като закована с пирон. Мощния челник пали листата, пукота от прегазените от гумата съчки отеква в гората. Излизаш на полянка, посядаш на скалата, гасиш челника и тишината и тъмнината те обгръща и ти си там, заедно с вселената, заедно с тия всички звезди и светове горе. Минало и настояще се сливат и ти като че се връщаш хиляди години назад, когато пак си стоял на тази скала, облечен с кожи и пак си гледал звездите със същия трепет.
Обличаш се, палиш фаровете и поемаш устремено по скалистата пътека. Светлината канализира терена пред теб, нищо не те расейва. Чуваш само тропота на камъните и собственото си дишане. Всъщност нощем се кара по-лесно. Преди години, когато ходех по пещери и бях млад курсант, вечерта край огъня старите коментираха един траверс на една пропаст, през който бяхме минали през деня и как добре сме се справили с това. Ами че то беше елементарно, репликирам аз. Елементарно, ама знаеш ли каква пропаст имаш отляво? Имаш, но не я виждаш, така че какво значение има, отговарям аз. Те се смяха, но истината е, че така е устроен нашия мозък. Същият ефект се проявява и при нощното колоездене. Фара ти дава линията и нищо встрани не расейва съзнанието. Факт е, че има дузина пътеки, на които нощем карам по-добре, отколкото денем.
Разбира се, има го и момента с ориентирането. Лесно се карат познати пътеки, но както знаем това рядко се случва на хора които обичат да не повтарят много пътеките. Нощем се губи пейзажа и човек с фар вижда до под носа си. Понякога можеш да минеш на 10 метра от пътеката и да не я намериш. Нощното лутане в гора, също не е от най-приятните изживявания, защото трудно се намират рехавите места в гората. През деня прониква светлина и така можеш лесно да определиш линията на придвижване из храсталака, докато на светлината на фара, пред теб има стена от храсти и дървета. Разбира се, GPS апаратът е незаменим помощник в нощните пътеко търсения. В крайна сметка обаче, ако сте приключенски настроен, гарантирано няма по-добър начин да задоволите тая си потребност.
Макар лятото да е основния сезон за нощните скитания, зимата също има своят чар, макар и по познатите поутъпкани пътеки. Леки снежинки падат и припламват на лъча на челника, снегът под гумите скърца, но звука някак веднага попива и изчезва, звездите блестят със студена светлина като изумрудчета на синьо-кадифеното небе, хладния въздух "хапе" лицето, а по земята хиляди ледени кристалчета прибляскват за миг и угасват, като светлинен калейдоскоп, лъжейки съзнанието и очите да ги следват. Катериш нагоре по едно джърси, противно на всякакви представи на хората за планинска екипировка, включваща пуфкави якета и шапки ушанки. Топло и свежо ти е, не се потиш. Знаеш, че ако спреш трябва веднага да се облечеш, но докато въртиш ти е добре. Горе те чака една светла топла и уютна хижа, където ще хаппнеш, ще пиеш чай с ром или бира, палачинка с кафе. След това ще облечеш дрехите за спускане и ехааа. Снегът сам по себе си хлъзгав, всъщност е перфектна настилка за каране, ако не е кишав или заледен. Всъщност, на сняг се вдигат най-виски скорости, а по пътеките често се образуват в резултат на туристическата дейност чудесни скокчета и виражи. Паданията са меки и предизвикват само смях, както у падащия, така и в околните. Снегът е страхотен отражател, така че светлините на фаровете предизвикват истинска нощна феерия в гората. Страхотно е да спреш и да погледнеш назад, как 6 човека палят гората със бяла светлина. Всичко е едно такова коледно, че аха ей сега, ще мине и дядо Коледа с елените. Прибираш се доволен и щастлив, оттърсен от всякакви негативни емоции, мушваш се в топлото легло и заспиваш.
В заключение все пак трябва да кажа, че техническата подготвеност е основен фактор при нощните карания. Всяко подецянаване на техническото състояние на челници, фарове и батерии, може да ви изиграе лоша шега. Винаги трябва да се носят достатъчно резервни батерии и никога не трябва да се разчита само на един осветител. Хубаво е да си имате дрешки и ако сте любител на нощните пътекотърсения, задължително запалки. В крайна сметка, ако човек все пак се загуби, много по-удачно е да си запали един огън и да изчака светлината, отколкото цяла нощ да се лута до изнемога в кръг.
И накрая, пускам тая тема, не за да ви занимавам с излиянията си по тоя въпрос, а за да споделите вашите нощни карания и приключения, както и за обсъждане на технически въпроси свързани с осветления. Също така се надявам да предизвикам интерес у някои хора към този вид изживявания.
Животът не се измерва с броя на вдишванията, а с моментите в които ти спира дъха!
