Забравихте ли я тази тема? Някои хора не сме.
Както бях писал, в началото на месеца имаше среща между няколко хора и организации, които имаме траен интерес към тези въпроси. За съжаление няколко други не успяха да присъстват, но така или иначе на една среща няма начин да се избистри всичко. Казано най-кратко, на тази среща успяхме да изчистим и да се обединим около модела за класификация на отделните пътеки и пътища, а също обсъдихме реализирането на бъдещи проекти като създаване на база-данни с пътеки и маршрути за планинско колоездене в България, визуализирането й и чрез GPS карти и т.н. Това все още са въпроси от бъдещето, но класификацията, която занапред ще ползвам и аз в сайта, и други хора в техните следи/маршрути, когато ги споделят, доби следния окончателен вид:
R1 – Автомобилни пътища с трайна твърда настилка, без макадам. Тук влизат асфалт, бетон и паваж. Наклонът е без значение.
R2 – Черни пътища с променлива настилка и среден наклон.
Това са преобладаващия вид черни пътища в България. Характеризират се с различен тип настилка – тревна, почвена, пясъчна, чакълеста (трошено-каменна) или каменна/скална. Основата е предимно стабилна и трайна. Максималният наклон може да е до 25%, широчината може да е от 2 до 5-6 м. Повърхността им е разнообразна, може да има коловози, изровени участъци, прагове, нестабилна настилка, дупки, страничен наклон и т.н., но в повечето случаи препятствията могат да се избегнат/заобиколят дори и с по-висока скорост.
R3 – Екстремни черни пътища – при тях или наклонът, или настилката , или и двете представляват значителна трудност. Наклонът може да е над 15%, а настилката е предимно от нестабилни камъни или почва и включва дълбоки коловози, прагове, много изровени участъци, корени, камъни, улеи и др. препятствия, които не могат да бъдат заобиколени.
Основните критерии за разграничаване та R2 от R3 (т.е. нормален черен път от екстремен) са наклонът, количеството/честотата на трудни препятствия и възможността за тяхното избягване.Т1 – Широки пътеки и алеи. Характеризират се с:
- широчина не по-малко от 150 см
- среден наклон не повече от 5%
- максимален наклон не повече от 8%
- липса на остри завои с лоша видимост
- стабилна, твърда и равна настилка
Т2 – Лесни пътеки. Характеризират се с:
- широчина над 75 см (допустими са стеснения в единични участъци, ако са лесно заблежими и не са комбинирани с други препятствия)
- среден наклон не повече от 8%
- максимален наклон не повече от 15%
- стабилна, твърда и равна настилка
- възможно е да има остри завои, но с добра видимост и чист заход към тях
Т3 – Пътеки със средна трудност. Характеризират се с:
- широчина не по-малко от 50 см
- среден наклон не повече от 15%
- максимален наклон не повече от 20%
- предимно твърда и стабилна, но на много места неравна настилка. Може да има отделни участъци с нестабилна настилка.
- може да има неравности, стабилни камъни, корени, коловози, страничен наклон, прагове, стъпала, отделни участъци с нестабилна настилка; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати - до 20 см. Може да има и по-високи препятствия, ако има възможност за заобикалянето им.
- може да има остри завои с лоша видимост; може да има широки серпентини с малък наклон.
- може да има мостове с широчина не по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
- може да има стръмен или отвесен, но безопасен/горист склон от външната страна на пътеката.
- отделни кратки участъци могат да надхвърлят посочените критерии.
Т4 – Технични (трудни) пътеки
- широчина не по-малко от 30 см
- среден наклон не повече от 25%
- максимален наклон не повече от 40%
- разнообразна настилка – предимно неравна и/или нестабилна.
- може да има много и различни препятствия - неравности, стабилни и нестабилни камъни, корени, коловози и улеи, страничен наклон, прагове, стъпала; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати - до 40 см. Може да има и по-високи препятствия, ако има възможност за заобикалянето им.
- може да има остри завои с лоша видимост; може да има тесни серпентини с ъс среден наклон.
- може да има мостове с широчина не по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
- може да има стръмен или отвесен опасен/открит склон от външната страна на пътеката.
- отделни кратки участъци могат да надхвърлят посочените критерии.
Т5 – Много трудни/екстремни пътеки
- широчина – без ограничения
- среден наклон – без ограничения
- максимален наклон – без ограничения
- много неравна и/или нестабилна настилка
- много и различни препятствия - неравности, стабилни и нестабилни камъни, корени, коловози и улеи, страничен наклон, прагове, стъпала; височина на препятствията, които не могат да бъдат избегнати - над 40 см
- може да има остри завои с лоша видимост; може да има много тесни серпентини с голям наклон.
- може да има мостове с широчина по-малко от 50 см, които не могат да бъдат избегнати.
- може да има стръмен или отвесен опасен/открит склон от външната страна на пътеката.
Х - Участък от пътека или път с дължина над 50 м, който неминуемо изисква бутане/носене.
F - Отсечка, която не следва път или пътека, но теренът е с ниска до средна трудност, съответстваща ориентировъчно до R2 и до Т3. Може без проблеми и голям риск да се премине от колоездачи със средни умения.
FX - Отсечка, която не следва път или пътека, но теренът е с висока трудност, съответстваща ориентировъчно на R3, Т4, Т5 и Х. Може да се премине от колоездачи с добри умения, но за хора с начални до средни умения би била прекалено трудна и рискована или направо некараема.
Отсечките F и FX следва да се използват в маршрути и GPS следи само по изключение, когато са проверени като възможни за преминаване и когато без тях маршрутът би бил невъзможен.
Бележки към така приетата класификация: Повечето неща от нея бяха изяснени още преди срещата в настоящата тема, на срещата най-костелив орех се оказа въпросът за категорията F и нейните степени. Бяха разгледани доста варианти, включително за липса на F, за F само като една степен и за F с 5 степени. В крайна сметка приехме за тази категория такъв по-общ подход с две степени, заради следните съображения, които важат и при използване на означенията:
При описване на маршрути и дори на отделни отсечки е добре винаги да се следват пътеки и пътища. По принцип карането извън тях в много случаи е или в даден момент ще стане незаконно, поради което не е добре да се насърчава. Освен това масово каране по места без път и пътека е предпоставка за ерозия и нанасяне на вреди на околната среда. Не на последно място, "свободният" терен по правило изисква добри умения и крие повече рискове от скрити препятствия, от объркване и от падане на затънтено и трудно достъпно място. Заради всичко това споделянето на подобни отсечки е добре да се ограничи до случаи, в които карането по свободен терен не е просто за кеф, а е необходимо за получаването на добър маршрут, който иначе би бил невъзможен.
Типичен пример за отсечка F би бил случай, в който например маршрутът достига място, където пътеката свършва, но е ясно, че на няколкостотин метра от тази точка има сигурен път/пътека и до това място може да се достигне само чрез каране през поляна, гора или гол склон с лек до среден наклон и достатъчно чисти линии и стабилна настилка.
При FX случаят би бил аналогичен, но трудността на терена е по-висока, т.е. включва по-голям наклон, по-трудни линии, нестабилна настилка, провиране между храсталаци и дървета и т.н.
Отказахме се от идеята за 5 степени на F именно заради това, че карането по свободен терен обикновено не следва ясна линия, а има много възможности, така че като цяло се свежда до два основни типа - караемо за хора с по-слаба подготовка или караемо само за по-напреднали колоездачи. Доколкото при споделяне на маршрути такива отсечки трябва да са изключение, преценихме, че с две степени нещата биха имали едновременно прост вид, но и досатъчно информативност.
Пак наблягам на това, че целта на класификацията е да обхване пътеките и пътищата, а не голите склонове. Затова, когато караме някъде без път или пътека заради кефа от такъв тип каране, в повечето случаи е добре да не го споделяме като маршрут, за да не подтикваме хора към масово налазване на склона - както заради екологични подбуди, така и от съображения за безопасност на евентуалните последователи. П.П. Препоръки относно споделянето на GPS следи, маршрути и т.н.За жалост на самата среща не успяхме да разработим в детайли някакво ръководство в тази насока, но като цяло препоръчваме да се следват следните принципи/подходи, поне на първо време:
Вариант 1 - целият маршрут представлява една GPS следа, като при всяка пътна точка (waypoint) се отбелязва степента на трудност на участъка до следващата точка. Ето пример за подобно представяне на
маршрута "Бакьово - Ябланица", публикуван в МТБ-БГ през декември 2011 г.:
Вариант 2 - следата се "нарязва" на отделни отсечки, които задължително са разграничими по тяхната техническа трудност (т.е. в точка, където теренът рязко променя характера си, трябва да се постави началото на нова отсечка - например пътека излиза на път или обратното, отклонява се от него и т.н.), а по преценка на автора може да са нарязани и по допълнителни критерии - например при важни разклони/кръстовища и др. Този подход е по-детайлен и като цяло би бил по-полезен за напреднали потребители, тъй като ще им позволи по-лесно да си направят в бъдеще собствена база данни от отсечки, които да комбинират по различен начин. Същото важи и за евентуалното създаване занапред на обща база данни, на карти и т.н., поради което препоръчваме по възможност да се използва преимуществено именно този втори подход, макар той да изисква повече усилия от автора на маршрута.
Ето пример за такова представяне на същия маршрут "Бакьово - Ябланица":
Всъщност при втория вариант забравих да добавя означение за трудността на следващия участък при отделните пътни точки, но не е проблем и дори е препоръчително да има такова, ако на автора му се занимава. От друга страна, при наличие на класификация в името на самата отсечка, пътните точки вече не са толкова важни.
За цветово означаване на отделните степени от класификацията - засега решихме да не добавяме такова. То би намерило приложение в проекти от типа на карти и бази-данни с маршрути, докато за отделните отсечки най-важни са буквено-цифровите означения. В този смисъл използваните цветове в горните примери за GPS следи са си лично мой избор и съм ги направил шарени за по-лесно разграничаване на отсечките, но все още обмислям дали да прилагам подобно цветово отделяне в маршрутите, които ще публикувам занапред и по какъв признак точно да го правя.
