|
|
|
|
|
В първия материал от тази нова рубрика, с риск да бъда леко скучен, ще ви представя сайтовете на две от най-важните международни организации, свързани с планинското колоездене, макар че в тях няма да намерите новини за най-новите продукти, нито пък снимки и филчета със зашеметяващи фрийрайд изпълнения. Въпреки това, добре е да знаете, че IMBA и UCI съществуват – някой ден може да ви потрябват! Ще ви представя и един сайт, който може би ще бъде интересен за по-широк кръг читатели – този на Mountain Bike Hall Of Fame.
Зад съкращението IMBA стои International Mountain Bike Association (Международна маунтин байк асоциация). Създадена е през 1988г. и няма да сгреша, ако кажа, че макар в момента да е най-голямото сдружение от този тип, с разклонения в много части на света, дейността на IMBA остава съсредоточена предимно в САЩ. Причината за това е същата, която е предизвикала и създаването на асоциацията – постоянната заплаха от затваряне на пътеки за планинските колоездачи и ограничаване на достъпа им до резервати, национални паркове и други защитени територии, както и до множество частни имоти. Разбира се, подобни проблеми има в много държави, но едва ли някъде те са толкова наболели и изострени, както в САЩ. Трудно е да обхвана, дори и накратко, основните дейности и факти за IMBA. Организацията има десетки хиляди членове, стотици „присъединени” клубове, все по-сериозен бюджет и много специални програми и документи, третиращи улесняване на достъпа до повече пътеки, сътрудничество с организациите на останалите ползватели на природни ресурси, изграждане на нови пътеки (от създаването си досега IMBA е помогнала да бъдат изградени около 8000км пътеки!) и спазване на „морален кодекс” от страна на планинските колоездачи, така че да не увреждат природата и да не създават конфликтни ситуации с останалите ползватели на пътеките. Една от най-важните програми на асоциацията е Subaru Trail Care Crew – група от ентусиасти, специализирани в проектирането, изграждането и поддръжката на пътеки, която обикаля територията на САЩ и помага на местните клубове, земевладелци и други заинтересовани лица в прокарването на нови маршрути и поддръжката на вече съществуващи. В повечето случаи физическият труд се полага на доброволни начала от местни колоездачи, обединени в организации, клубове и т.н. От изключителна важност са и т.нар. „Правила на пътеката” (в свободен превод бих ги нарекъл „морален кодекс”) – няколко кратки, но ясни „закона”, чието спазване има за цел опазване на природата и поддържане на добри отношение с хората, които срещаме там. От 1999г. насам IMBA обявява и т.нар. епически карания (epic rides) – маршрути, които асоциацията препоръчва като особено приятни за каране с цел повече хора да усетят вълшебството на планинското колоездене, но и да оценят колко е важно да се включат в опитите за запазването му. Организацията поддържа и т.нар. байк-патрули – повече от 60 доброволни групи, които информират, подпомагат и обучават планинските колоездачи и другите ползватели на пътеките с цел поддържане на добри отношения между тях и опазване на природата. За всички дейности на IMBA можете да намерите информация и документи в техния сайт. За щастие за повечето български почитатели на маунтин байка проблемите с достъпа до пътеки все още са нещо много далечно, и дано да си остане така, но е добре да обърнете внимание поне на „Правилата на пътеката”. МТБ-БГ ще публикува напролет свой вариант на тези правила в специална статия, защото спазването им наистина е от изключителна важност в дългосрочен план. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
UCI (Union Cycling International) може да се преведе като Международен колоездачен съюз. Веднага става ясно с ккво се занимава тази организация, нали? Сигурен съм, че много от вас са чували за нея по повод на някое състезание за Световната купа или Световно първенство, или дори във връзка с някоя регионална надпревара. UCI е най-голямата спортна организация за колоездене в света, обединяваща всички основни дисциплини в нашия спорт.
Няма да навлизам в прекалени подробности за самата организация. Тя е основана в далечната 1900г. и е определена като асоциация на националните колоездачни федерации. Седалището й е в Швейцария. Целите й са да регулира спортния колоездачен живот на международно ниво, да организира световните първенства във всички дисциплини и т.н. (можете да ги намерите в сайта). Интерес за вас вероятно ще представлява и историята й, макар че тя е представена доста кратко.
В сайта на UCI можете да намерите различни документи, уреждащи правилата за провеждане на състезания в международен мащаб, които осигуряват една нормативна рамка, на която често се позвават и българските организатори на такива прояви. Има и подробен състезателен календар и пълни класирания от международните състезания. Твърде вероятно е в момента нищо от това да не ви интересува, но ако някога ви потрябва подобна информация, сайтът на UCI е един от основните източници. На английски и френски език.
Сигурно сте чували словосъчетанието Hall Of Fame във връзка с не едно и две неща. В превод то означава „Зала на славата” и, с риск да се изкажа неподготвен, струва ми се, че американците доста си падат по такива „зали”. Понякога става дума за истински музеи (което в нашия случай е наполовина вярно) или други видове материален израз на уважение и почит към известни личности (като „Алеята на звездите” например), но често „залата” е само мислена и приемането в нея символизира признание към някого за заслуги в дадена област. Планинското колоездене също има своята „Зала на славата”.
Това е неправителствена организация със седалище в Crested Butte, Колорадо, която поддържа музей на планинското колоездене и е създадена през 1988г. с цел да проследява и отразява историческото развитие на този спорт/хоби. Всяка година членовете на организацията номинират известни личности в няколко различни категории и избират няколко от тях за приемане в „залата”. Досега има десетки такива хора, сред които състезатели, защитници на правата на планинските колоездачи (проблем, за който стана дума по-горе при сайта на IMBA), създатели/изобретатели на продукти за планинско колоездене и други. Техните биографии, снимки и дори някои лични вещи могат да бъдат разгледани в музея. За нас по-важното е, че в самия сайт е публикувана интересна информация за тях, която дава възможност на всеки да научи важни и интересни факти за развитието на планинското колоездене до момента. В сайта има и секция „История”, където са разгледани първите стъпки в тази област. Единственият недостатък според мен е, че е наблегнато предимно на лица и събития от Северна Америка и най-вече САЩ, но това е съвсем нормално – все пак става дума за американска неправителствена организация, която дори не претендира да е международна. Накратко, това е сайт, в който човек може да „утрепе” доста време, научавайки интересни неща!