|

Това е модел от 2002г. на небезизвестната фирма за велосипеди Giant.
Купен е за 1035лв, в които влизат и нови капли (ZAC19 и ZAC2000)
на мястото на оригиналните едностенни . В момента на писането на
теста съм изминал около 2500км, от които немалка част са в планината,
но това не значи че останалите са разходки в парка. Всъщност, където
и да карам, натоварвам колелото доста, доколкото е по силите ми.
Рамката
е от алуминий 6061 и е сравнително лека - 1700 грама. Видът и геометрията
й са класически и са много удобни. Ухото за дерайльора, разбира
се, е сменяемо. Водачите за жилата са от долната страна на горната
тръба - на това място те са достатъчно далече от калта, като същевременно
правят и външния вид на колелото по-изчистен. Нещо, което неприятно
ме изненада, е колко лесно се издрасква боята на рамката - не, че
е от голямо значение, но просто не го очаквах.
За
предния амортисьор нямам база за сравнение и не мога да правя изводи
, но ще си кажа впечатленията. Вилката е с пружини и еластомери
и 75мм ход, като твърдостта на пружината може да се регулира. Като
цяло съм доволен от работата му, настройките позволяват да става
от много мек до много твърд. Проблемите - вече се появи малък луфт.
След поредното каране в дъжд започна да прави проблеми, но след
като го отворих , изсипах значително количество вода от него и го
смазах, отново съм доволен от него.
С монтажа
не съм имал проблеми - с периодично почистване и смазване всичко
си работи перфектно, което именно се очаква от класа Deore. Изключение
правят педалите, единият от които счупих при един не особено висок
скок. Те са с пластмасова основна част и алуминиеви пластини около
нея - на счупеният педал оста му проби пластмасата и изскочи. Педалите
не са с голям размер, но въпреки това държат крака достатъчно стабилно.
Спирачките
Tektro се справят задоволително, като работата им се подобри доста,
след като смених оригиналните калотки с най-евтините на Shimano.
Гумите
са добри като за крос-кънтри. Карах ги и на мокро, и на сухо, само
в кал не ми харесаха, иначе по мокрите камъни в Рила се държаха
доста добре. По асфалт оказват малко по-голямо съпротивление от
колкото ми се иска, но това е нормално за повечето планински велосипеди.
|