Този модел на българският производител Крос се появи преди три години и макар че от тази гледна точка е малко поостарял и вече не се призвежда, това си остава най-доброто колело на Крос, което съм срещал.

Байкът е адресиран към дисциплината спускане, което си личи още от пръв поглед. Успява ли обаче да се справи с изискванията за тези "тежки" карания? Целта на теста беше да установи точно това.

Рамката на колелото грабва вниманието още от пръв поглед. Тя е типична Y-рамка, като тръбите имат правоъгълно сечение със заоблени ръбове. Производителят на рамката е тайвански - Yoan. Материалът според лепенките на Крос е алуминий 7005. Рамката изглежда много солидна с дебели тръби и плочка при долната и челната тръба за допълнително усилване. Металните парчета, на които е закачено окачването, също са доста ячки. Същото може да се каже и за втулките на задницата, които са добре изолирани от калта и мръсотията и през целия период на теста работеха без никакви проблеми. Друг добър детайл е, че водачите за броните вървят по горната част на тръбите, за да са предпазени от замърсяване жилата. Доста е работено и по задницата - стойките на веригата са с правоъгълно сечение и са закривени за повече място за гумата. Ухото за дерайльора е сменяемо, в случай че го изкривите или счупите. Единственият недостатък е липсата на уши за дискова спирачка, но тук трябва да се вземе в предвид и това, че моделът все пак не е първа младост. 

Системата на задно окачване е четириточкова и осигурява ход 14см. Амортисьорът, който е използван, е DNM Inferno с маслено смекчаване и допълнителен резервоар за маслото. Такива резервоари имат повечето задни амортисьори за спускане, за да се подобри действието им. Единственият недостатък по окачването и по цялата рамка е твърдостта на пружината - 1100 либри. Това пречи на по-леки колоездачи да използват целия ход на колелото освен при доста големи скокове. Въпреки твърдостта обаче окачването работи мнго добре. Голямото предимство на рамката пък е регулируемия ход на окачването, като освен него може да се променя и твърдостта му посредством променяне на положението на пружината. Тези настройки се правят чрез дупките за закачване на амортисьора. На металните пластини, които свързват стойките на седалката с рамката и за които е захванат амортисьора от страната на задното колело, има две дупки. Ако амортисьорът е закачен на по-горната, ходът е по-малко, ако е на по-долната, се увеличава до отличните 14см. На металното парче от рамката, разположено точно в ъгъла на "игрека", за което се захваща другия край на амортисьора, има три дупки. Закачвайки амортисьора на по-горна дупка, правите окачването по-меко, защото пружината заема по-вертикално положение спрямо седалката и по този начин тежестта на карача въздейства по-силно върху нея, сгъвайки я по-лесно. 

Отпред за поемане на неравностите е сложена двукоронна вилка RST 281DH, която е само с пружина и еластомер и със 76мм ход. Тя също е твърдичка, но това е по-скоро добре, защото иначе би стигала до края си твърде лесно поради малкия ход. Като неин недостатък може да се посочи малкото разстояние между краката, което пречи да се сложи гума по-голяма от 2.3. Жалко е също, че няма регулатори за твърдостта. Като цяло обаче вилката също се представи много добре за класа си.

Преминавайки към останалата част от монтажа на байка трябва да отбележа, че този модел на Крос се предлага в две разновидности - по-евтината е с движение Шимано Асера, а по-скъата е с движение Шимано LX. Ние тествахме първият вариант - по-евтиният. С движението на колелото имахме един по-сериозен проблем- едната команда се "разчасти" и половината от нея остана някъде по пътеките. Разбира се, това е доста неприятен инцидент, но трябва да се отбележи, че Крос проявиха отлично сервизно обслужване, заменяйки командата за своя сметка. (Инцидентът стана в гаранционния срок.). Други проблеми с движението нямаше, освен педалите, които издържаха само няколко дни, след което не само си смениха формата, но и лагерите им се разхлабиха безвъзвратно.