Гумите Sсhwalbe Space едва ли се нуждаят от представяне. Не случайно и не отскоро са на едно от първите места в сърцата на родните велосипедисти. Шарката е просто перфектна за 'off road' и достатъчно добра за пътища. На суха, влажна и кална почва при ниски скорости (до 30км/ч) нямах никакъв проблем. На сухи и мокри ниски камъни (паваж и паркова каменна алея) също. Тук мога да сравня с Nokian 'Boazobeana' която при същия размер (2.35) се държеше по-зле странично на сух терен от всякакъв вид.

Толкова за външния вид и първото сядане. Започваме едно малко градско каране. Естествено, винаги с каска. Този път и с очила - все пак слънцето е решило точно днес да препържи всички минувачи след като цяла седмица се криеше зад балдахина на купестата облачност. Още по-добре. Тъкмо ще представя и социалния ефект от преминаване с такова колело покрай обикновения, иначе претръпнал на какво ли не софийски минувач. Интересното е, че когато карам с каска и ръкавици твърдо колело, а дори и полумеко ме гледат странно, като някое оживяло мезозойско изчадие, което някак се е измъкнало от свръхсекретна лаборатория. Чувал съм какво ли не - от обикновените детски насмешки, до презрителното 'тоя па с каска' от колегите-велосипедисти. Е, сега нещата определено бяха по-различни. Освен пукането на извиващи се след мен вратове, успях да доловя само едно 'ее-е-е-егати' от една двойка велосипедисти в парка :))) Също така ми се повиши 'рейтинга' и сред шофьорите, особено сред тези, дето обичат да играят Carmaggedon по улиците - таксиджиите. По неизвестни причини ми се осигуряваше коридор от 1 метър (хехехе, мечтата на всеки колоездач) от почти всеки. Споменавайки за каране, защо ли не взема да представя и как се кара :)))

Още с първите метри усетих големите недостатъци на колелото. Недостатък 1 - педалите. Тук на място ще е думата 'отвратителни'. Тия дни такива педали се продават за 8лв. Като захват са идеални - обувката просто застава и няма мърдане, леки и черни са, но са обикновени ... Господи, кой в днешно време кара с обикновени педали? Аз още миналата година минах на платформени ('Xerama' по 20лв) и сега ми се струваше, че някой ми е махнал педалите и карам само на осите им. Не ми харесва това чувство и това ще ми е първия upgrade.

Следващото нещо за преглед са скоростите и превключването. Shimano си е Shimano, и това се знае още от преди десетилетия. Нямам думи ... е, ще опитам. Превключването е перфектно, всичките 27 скорости едва ли на някой ще му хрумне да си усуква веригата, за да опита дали се включват, но поне 24 ще изкара :))) Тихо, без никакви протести в никаква позиция можете да си карате във всякаква ситуация и на всякакви обороти. Дори и най-гадното превключване по нанагорно под натоварване стана някак автоматично ... само щракнах палеца за по-висока предавка и това беше. Не се чува нищо друго, гарантирано. На фона на това свободният ход на задното движение е силен и гаден. Напомня някое от онези 100 левови неща дето се продават в магазините за продажба на едро, и дето кой знае защо им казват mountain bike. Предполагам подходящото смазване ще отстрани тази досадна подробност.

Следващото нещо след набиране на скорост е спирането. В натовареното движение на любимия град това се случва на всеки 10-15 секунди, така че дори и тук си е важно да можете да спрете. Е, някой може и да си мисли че Shimano 'Deore' с оригиналните накладки спира, аз обаче изобщо не споделям това мнение. Докато задната гума спира само една идея под перфектното, то предната е зле. Зле. ЗЛЕ - това повторение беше специално за продавача, който ми каза че има достатъчно доверие на марката. Не. В града наистина няма да усетите кой знае какъв проблем при ниски скорости. Обаче... Обаче не всичко което тече се пие, както се пееше някъде. Имах предна спирачка за 10лв, която спираше 100 пъти по-добре. За сравнение - комплекта предни и задни спирачки (с накладки) 'Deore' е 59лв. Може би едни нормални дълги накладки ще променят нещата. Най-вероятно. В близките седмици няма да имам пари да експериментирам :( Това не означава, че някой друг няма да може да спре, или че колелото не може да се кара. Означава, че лично на мен не ми харесва, защото съм видял и по-добро. Това е.)

Возия. Ееейц ... не съм карал за дълго меко колело, и возията ми се видя нещо като сън. Целия град се превърна в една супергладка, ултраскоростна магистрала. Всичко под 2см не се усеща, което ще рече - ако много внимавате може и да забележите как понякога се полюшвате като вълничка, а ако някой с твърдо или полумеко колело кара до вас в този момент ще забележите че нещо се тресе ... горкия. М-м-дам. Меко. Сигурно и затова твърдата седалка ми се стори удобна. За ефекта още повече допринася геометрията на рамката - както споменах рамото е извън веригата, и съответно го няма характерното тракане на почти всеки бордюр. Идва и кофти момента с лавирането между пешеходци и спряли където не се спира автомобили. Тук дългото кормило затруднява проходимостта, още повече отстрани е с метални капачки (ръкохватките не го обхващат отстрани както е в обикновения случай) - а допряхте някоя кола, а драскотината по нея ще докара до инфаркт някой и без това изнервен шофьор.

Преминавам на тестовите препятствия. Първото и най-интересно е скачане тип 'drop-off' или на български 'отвесно падане'. Това е когато скачате от бордюр, примерно. Значи, че денивелацията е отвесна и няма склон, който да свързва по-ниското и по-високото. Е, поради лошата ми физическа кондиция и загубата на всякакъв тренинг направих едно малко опитче, просто 'да има'. 70см са си едното нищо, но ... извиненията в по-дълга форма накрая :))) Все пак с твърдо колело най-високият ми скок е от 110-120см, така че пак се брои за опит, нали ;) Амиии ... ами едното трак, леко потъване и давай нататък. Това е. Няма чуденки ама коя гума да падне първо, ама как се тресе кормилото, ама натърти ми се г*за. Просто. Следващото изпитание е 'слизане по стълби'. И тук изпитанието е 'псевдо'. Височината е същата, общо 4 стъпала с наклон около 40 градуса. Дори не минах зад седалката - станах прав и се изнесох малко назад ... и толкова. Ъгълът на челната тръба ми позволи да не се 'забия', а да мина през стъпълцата като косъм през топло масло :))) Третото изпитание е 'каране по бордюр'. Може би някъде по света парчетата бордюр са плътно допряни едно до друго, без никакви разминавки и никакви изхвърлени боклуци по тях ... е в София нещата са по-различни. Въпреки това на обикновен бордюр (ширина около 12см) нямах никакви проблеми. Освен архитектурните извращения, дето служат да не позволяват на колите да спират по тротоарите и представляващи 50см бетонни кулички досами бордюра. То и те не са проблем, но примерно по ул.'Витошка' - там са поставени на разстояние от бордюра и може да се кара спокойно. Другия проблем са металните решетки, които са социалистическия предшественик на тези бетонни кулички - кормилото е твърде широко за голяма част от тях. Все пак е и по-високо, така че пак може да се кара на доста бордюри. Четвъртото изпитание е Парка на Свободата - или както е известен в последно време 'Борисовата градина'. Твърде неприятно ми е да карам и да виждам, че други карат по алеите, затова и го правя само при подлезите - където е необходимо. Поради влошената ми физическа кондиция (виж извиненията накрая) в посока катерене бях поизморен (вече над час въртене из града) и се наложи да включвам на 4-та, дори на 3-та скорост, среден венец, в участъка от Биологическия Факултет до басейна и тенис-кортовете. Това ми се е случвало и с 12,5 килограмовото Appolo, така че смятам аз-човекът съм единствената причина. В горните части (между басейна и х-л Москва и между радиокулата и Руското посолство) е почти равно, свободно от хора и скоростта ми рядко падаше под 27км/ч. В обратната посока - надолу една горска фея (разбирай блуждаеща добре изглеждаща студентка) ме спря да не се забия в наскоро паднало дърво, а ми спря и ускорението. Така че пак карах с малко над 30км/ч, никакви проблеми и по сухо и по мокро (има избили поточета тук-там). Така де, имаше един проблем. Както споменах, шарката на Shwalbe-то е перфектна, преведено това означава, че е достатъчно рядка за да не се задържа кал, и проблемът беше точно, че не се задържаше никаква кал - аз я задържах :))) Тук е мястото да спомена, че планирам купуването на поне преден калник, което ще реши този проблем. То и сега си имам, но обикновен пластмасов калник, и е по-тесен от гумата - явно безмислена е употребата му.

И така, едно обобщение - за градско каране това колело се представя малко над средното. Ако оценявам по шестобалната система бих му писал Мн.Добър (5-), но мислейки за нуждите на повечето хора най-вероятно е друг да му пише Среден (3). Минусите са широкото кормило, никаквите педали, прекомерната тежест, спортната седалка. Плюсовете са двойното окачване, монтажа Deore - предполага мнооооого дълъг живот, удобните ръкохватки, удобната стойка, здравината на елементите и на конструкцията като цяло, страхотния външен вид. Смятам за града само тези неща имат значение :))) Може би тук е подходящото място да спомена и за дългите предпазители на жилата - това съм го виждал като 'проблем' при едва ли не всички колела. Тук шлауха към предната спирачка е идеален, към задната е по-дълъг от необходимото с около 2см в частта точно преди спирачката, шлауха на предните скорости също е по-дълъг по около 2см в двете си части, а шлауха на задните скорости би могъл да бъде с цели 8см по-къс - по 3см в предната и задната части, и 2см в средната част. Това е лично мой естетичен проблем, защото никъде нищо не пречи, и друг едва ли ще го забележи. Ще си поиграя някой ден :)))

М-м-дам, да поговорим за пари. Смятайки цените на всеки един компонент поотделно, получих 1280лв (само рамката и задния шок са около 350лв). Е, сега си отдъхнете - цената в магазина е 890лв :))) Какво щастие, че успях да измуфтя половината си живи роднини и че го имаше в момента за продажба това колело :))) Една друга модификация с тънички гуми и по-слаби капли се предлага за 840лв.

Сега обещаните извинения. Значи, първото и основно нещо е, че преди 30-ина дена ми откраднаха колелото (споменатия Sprint 'Appolo' с малко подобрения). Вследствие на това започнах да отслабвам, и за тези 30 дни свалих 7кг - от 64 станах на 57кг ... а съм висок 173см ... анорексия, ходещ скелет, наречете ме както ви е угодно. Може би затова и намерих склонни да спомоществувателстват роднини :))) Всякаква натренираност изгубих, виждат ми се артериите едва ли не по цялото тяло, прозрачни уши - ако сте виждали болезнено слаб човек (супер-изгладнял студент), значи имате представа. Е, сега това ще се промени, и още как :)

На всички - благодаря за интереса и вниманието. Очаквайте втората част от прегледа на колелото - в планински условия !

Част 2
Вече мога да се похваля с планински опит, при това в най-тежки условия. Също и с малко проблеми ...

А сега в подробности....

Съдържанието на вилката е пружина в левия крак и еластомер. Още на 25-ия километър някъде отпред ми се появи луфт. Поглеждайки странните чашки, реших че е в тях. В сервиза ми ги пристегнаха (бяха хлабави), но и техника добави - 'Е, другото си е във вилката...' от което една голяма ледена буца взе да ми се образува някъде из гръдния кош. Така че вилката вече си има луфт, неголям, но дразнещ. Обаче му свикнах. В действителност не съм искал да ми я заменят, защото не виждам този луфт да пречи по какъвто и да е начин на работата, още повече, доколкото зная всяка пружинна вилка е такава. Също така, разглеждайки у дома настройките, установих абсолютно ненастроена предна спирачка - едната накладка опираше само в предната си част, само на горния си ръб! След настройката нещата със спирането са значително по-добре, дори се размислям дали да сменям накладките или да карам с тези докато са 'живи'. Да се върна на тестването :)))

И така, в петък (9.Авг.2К2), надъхан като религиозен фанатик, се отправих към спирката на 'Хладилника'. Някъде 400-500 метра преди нея нещо каза 'щрак', предния депласьор отпусна на най-малкия венец и ледената буца ми напомни за себе си. Проблемът беше в окабеляването, според мен - направено неправилно. Самата дължина на шлаухчетата няма никакво значение, а това, че на едно място шлауха на жилото за предните скорости се захваща не на пъпки на рамката (както се захващат всички други шлаухи), а на пластмасови скоби. Съответно едната от тях беше поддала. Скалъпих временно работещо предно превключване (бях решил да се кача на планината задължително), при което шлауха опираше в рамката и когато се прибрах у дома ... да не изпреварвам хронологията :))) Накратко ситуацията - останах само на среден и малък венец.

Пътувайки към с..Железница с лека тъга отбелязах много намокрената планина - за разлика от съвсем сухия град. Обиколната пътека ме посрещна с кал, предложи ми най-вече кал, и ме изпрати с кал. За десетината километра до Симеоновския лифт вече надписите по колелото не се четяха, аз самия приличах на трол. Впечатления от колелото и компонентите - движех се със средна скорост (от 25 км/ч до 32км/ч) не само защото нямах голям венец, но и защото никога не съм карал в такава кал. Иначе казано - беше ме страх да засиля. Въпреки това нямам забележки към нито един компонент, дори педалите - както знаете пътеката е равна и приятна, няма друсане и от калта беше дори още по-мека. След преминаване през по-големи локви спирачките проскърцваха няколко пъти, все пак и каплата и накладките са още нови, несработили. Следващата точка от маршрута - х.Алеко беше над непромокаем пояс от мъгла, така че поглеждайки надолу не се виждаше нищо, но покрай самите сгради и нагоре дори имаше слънце. Пътя през платото ми предложи нови водни преживявания, вече доста по-друсави. Над 5 от маркироващите стълбове бяха паднали, внимавайте ако минавате скоро от там ! Продължавайки към заслона от другата страна на платото вече почвата беше суха, камъните много, гумите - мокри. След заслона в посока х.Златните Мостове започва интересното. Ако не знаете - пътечката там е приятна (по моите критерии), сигурно защото й бях навикнал да я минавам с изцяло твърдо колело, и само веднъж с полумеко. Сега на много от местата карах с 10-12км/ч. Мога твърдо и уверено да пиша 6- на гумите Shwalbe SPACE. Най-добрите гуми, които съм карал досега (а са с универсална шарка !!!) - перфектни за сухи камъни, мокри камъни, суха почва, мокра почва, сухи малки камъчета (от тези дето се посипват по пътя, когато няма никаква настилка), мокри камъчета, суха трева, мокра трева, сухи корени. Минусът е, защото се държат малко слабо за мокри корени, и за мокри камъни със голям страничен наклон (при напречен наклон са идеални). Задната спирачка ловеше винаги и при всяка ситуация, предната се показа като малко слаба, особено след като се накваси сериозно и наклона стана голям, а камъните - още по-големи. Задният амортисьор би могъл да е с около 5%-10% по-мек, но пък и аз съм доста лек и бях с малко багаж (аз, багажа и дрехите около 65кг общо). Вилката се показа като отлична. За да бъде перфектна трябва само да връща по-бавно, но при чиста пружина за амортисьор ми се струва невъзможно. Не паднах нито веднъж, няколкото залитания бяха когато още не си бях свалил седалката, и после на няколко места бях наклонен настрани и отката на вилката ме изхвърляше встрани, а не нагоре. Преодолимо, нужен е само опит. Седалката се оказа удобна за много друсав преход 3-4 часа, след което става неудобна и е нужна кратка почивка (половин час брах малини). Лостчетата на спирачките също се оказаха поносими - бях свикнал на 4-пръстни, а тези са 2-пръстни, но пак стават. Педалите си показаха 'рогата' - трябваше да мисля при всяко сериозно друсане дали ще ми изпадне крака от педала, как да го наместя най-удобно под стъпалото ... иначе проблеми като хлъзгане и самоволно падане на крака от педала няма, независимо от килограмите вода и кал, независимо от скоростта. Идеални педали, само да бяха платформи ... Проблеми с която и да е друга част от монтажа не съм имал, всичко си работеше тихо и безотказно. След х.Златните Мостове в посока кв.Бояна пътеката беше суха, предразполагаща тестването на високи скорости - 49,8км/ч беше рекорда ми. Не е кой знае какво, но пък и за пръв път минавах с това колело от там, а и го карах едва от 7 дни :))) На път за дома минах през една автомивка с водоструйка - не го правете никога и под никакъв предлог! За 1 лев и 5 минути колелото заприлича на карано поне 2 години - прецака се покритието на рамката, курбелите, педалите ... ужас. Или пък си го мийте сами, струята да е от поне 1 метър - никакво директно пръскане от по-малко разстояние дори и да е боядисано с боя не прилагайте! Знаех, че пароструйката разказва играта на колелото, но вече знам, че и водоструйката е същата :(((

На другия ден пренаредих жилата, в момента тези пластмасови скоби ги ползвам само за водачи на жилото за задната спирачка - то никъде не се вижда, навсякъде е покрито с шлаух. Смятам това е единствено правилното окабеляване. Смазах движенията, зъбците, веригата, педалите. Досадния шум при свободен ход на задното движение стана много по-тих, всички лагери се въртят осезаемо по-леко.

Започнах да си възвръщам формата и да се уча на различните трикове - продължавам от където бях стигнал с предното колело. Мисля, че ми се удават по-лесно - успях да отскоча с цялото колело на 5см още от първия път, правя няколко оборота с предна гума във въздуха също от почти всеки опит, прескачането на 3 стъпъла дори не го таксувам за препятствие.

Нека направя равносметката до тук. За изминатите 194км по почти всякакъв терен (без сняг и сух пясък) и почти всякакви атмосферни условия (и градски и планински) мнението ми е следното - купувайки си DRAG Behemoth в такава конфигурация получавате едно много добро колело, на което е нужно да му смените само педалите (30лв.) и да оправите окабеляването (около 2 часа). Препоръчително е да смените и накладките, а също, ако карате по мокър терен, калниците са задължителни, но това се отнася за всички нови 'заводски' колела. Ако ви притеснява луфта във вилката, тогава ще трябва да посъберете още поне 500лв за добра нова маслена или въздушна вилка, но има хора из ebay.com продаващи за 350$-450$ Marzocchi MonsterT втора ръка, така че ми се струва не особено подходящо да се ръководите от притеснения :)))

12.Aвг.2К2

screamBoy@cult.bg

*** Моля, разбирайте този текст като мой, много личен и пристрастен поглед върху едно колело - до тук тестът не обхваща нужните 1000км. Това, което прочетохте най-вероятно не би имало никаква реална стойност за Вас, освен информативна и/или някакъв тип забавление. Още веднъж благодаря :)