Тези бележки се отнасят само до маршрутите, писани от Любомир Ботушаров (Хей, това съм аз!). Що се отнася до маршрутите, изпратени от читатели, към тяхното оформление нямаме почти никакви изисквания, така че написаното тук едва ли ще може да намери приложение спрямо тях.

Тези читатели на МТБ-БГ, които са чели няколкото маршрута, които публикувахме през 2001г. като статии, сигурно помнят, че те са придружени от скици на по-важните разклонения, кръстовища и др. подобни. Знаят също така, че в тях описвам подробно всяка пътечка или път, които се пресичат, отклоняват или съединяват с пътя на маршрута. Всичко това не съм го измислил аз. Така се правят маршрутите в почти всички западни списания, които съм разглеждал, само че там са в табличен вид. Предимствата на този начин на описание са, че нещата са достатъчно подробни и нагледни, за да не се изгубите и каращият няма нужда да носи със себе си карти, които да отваря през един километър. (Макар че картата никога не е излишна!). По-новите маршрути вече са представени в табличен вид и има картинка за всяко разклонение и кратко описание. По този начин всеки може да си принтира маршрут на един или два листа (зависи от дължината му) и да си ги сложи в джоба, за да ги ползва в планината. Във връзка с този начин на представяне на маршрутите се налагат някои обяснения за това как най-лесно и ефективно да се ползват те:

Това е легендата към скиците на маршрутите. Тя съдържа повечето означения, които съм използвал. Виждате, че нещата не са много по-различни от тези по картите.

Маршрутите се използват по следния начин: Трябва да имате велокомпютър. Намирате началото на маршрута (за целта има подробно описание как да стигнете до него). Нулирате дневния брояч за разстоянието (trip distance). Тръгвате в описаната посока и си отваряте очите за други пътища и пътеки. Да речем, стигате до кръстопът. Поглеждате километража си и виждате, че сте на .....км от началото. Поглеждате маршрута и намирате описание на съответния кръстопът - ще го намерите чрез разстоянието от старта на маршрута. Възможни са известни отклонения в показанията на вашия компютър и числата, отбелязани в маршрута - все пак показанията на всеки велокомпютър могат да се различават в известна степен, но търсете поне близки стойности. Разстоянията в таблицата обикновено с минимално завишени, т.е. ако има неточност, по-вероятно е вашият велокомпютър да изистава - това завишаване е търсено нарочно, защото то позволява периодично да калибрирате велокомпютъра си - за целта вдигнете предното колело във въздуха, завъртете го и изчакайте да достигне стойността, посочена за съответния разклон. По принцип, ако следите внимателно описанието от самото начало, дори да има разминавания, едва ли ще ви е трудно да намерите мястото, което ви трябва в листа хартия. При новите маршрути този проблем почти не съществува, тъй като там за всяко кръстовище и разклонение има картинка, така че ще можете да го познаете и по нея. След като прочетете (или видите) накъде трябва да тръгнете, продължавате натам. И така до края. Не е никак трудно. На места обаче може да стане досадно, тъй като понякога кръстовищата са много нагъсто. В такъв случай е най-добре да запомните например предстоящите три кръстовища и накъде трябва да продължите при всяко от тях, за да не ви се налага да вадите листа с описанието през 100-200 метра. Имайте предвид и това, че когато маршрутът излезе на асфалтова отсечка, не са отбелязани всички пътеки и черни пътища, които се отклоняват от асфалта, а е дадена чак тази отбивка, по която трябва да се отклоните, така че в този случай си следете километража и като стигнете указаното разстояние се оглеждайте за съответния път или пътека.

А тези, които нямат велокомпютри какво да правят? Според мен те също могат да ползват маршрутите без особени затруднения, тъй като нещата са описани и с думи, а не само с картинки. Просто следете поредността на кръстовищата и разклоненията и би трябвало да се справите. А пък новите маршрути (тези, които са като таблица) ще улеснят и вас, тъй като ще можете да следите местата и визуално и да ги сравнявате с картинките в таблицата.

Маршрутите съдържат и указания за трудността от гледна точка на физическото натоварване и техничността. За целата се използват различни цветове, като синьото означава "лесен", червеното "нормален", а черното "труден" (така е и при ски пистите).