В скалите над Гара Лакатник има популярни обекти за пещерняците и катерачите, но се оказа, че има и много технични пътеки, които не бива да останат незнайни за любителите на трудни терени. Затова и настоящият маршрут е насочен към една точно определена група колоездачи, които биха намерили не само смисъл да "бият" 120км път за 12км каране, но и известно опиянение от това кратко кръгче сред скалите. 

Нека ви предупредя от самото начало: пътеката е трудна! Теренът е разнообразен, предимно каменист и скалист, а техничните участъци са много и различни - каменни стъпала с различна височина, както единични, така и групирани в цели "стълбища", трудни серпентини, тесни участъци с пропаст от едната страна - това излиза извън представите за обикновено ХС каране. Посоченото по-горе ниво на техничност не е случайно, но на практика то се отнася за случаите, когато се опитвате да минете абсолютно всички препятствия по пътеката. Ако си спестите  3-4 от тях, може да дръпнете "плъзгача" някъде около границата между червения и черния цвят, но във всички случаи се пригответе за предизвикателно спускане, вземете по-стабилна защитна екипировка, поне наколенки, и моля ви, не поемайте излишни рискове, за да стигнете до долу живи и здрави! 

Пътеката започва от един паметник, издигнат на върха на скалите, до който има асфалтиран път. Изкачването дотам е все по него в продължение на почти 8км (до една махала на с.Миланово), следват още около 2км спускане до паметника и 2км неподправено удоволствие по пътеката. От същото място започва и още една пътека, която все още не съм проучил, но вероятно и тя би предложила подобни емоции. От казаното дотук някои от вас може би вече са успели да направят две бързи сметки: 1) ако не ви мързи да карате нагоре, можете да направите две качвания до паметника и да осмислите още по-добре пътя до Лакатник и обратно; 2) ако успеете да си намерите превозно средсто и шофьор, който да е съгласен да го кара нагоре-надолу, можете да си устроите същинско "пиршество" от технични спускания... Ех, размечтах се!  

Маршрутът е достъпен за каране  през почти всички месеци, тъй като по-голямата част от него е по асфалт, а по пътеката има много малко участъци, които биха могли да се разкалят. Дори след поредица от дъждовни дни е достатъчно съвсем малко време, за да поизсъхнат скалите и готово! Сняг също не се задържа дълго.

Накрая искам да ви препоръчам горещо да не стъпвате в кръчмата, носеща името "Пещерата", която се намира точно срещу паркинга, служещ за начало и край на маршрута. Не правете и грешката да спрете дори и за кратко с колела или кола в пространството пред нея - иначе може да се запознаете с негостоприемния съдържател на това заведение и да научите, че у нас се срещат хора, каквито всъщност не бихте искали да срещате изобщо. Ако се чудите какъв е този изблик на лошотия у мен, веднага ще ви обясня - въпросният човек се отнесе крайно невъзпитано и грубо към нас, без да сме предизвикали с нищо подобна реакция - ако искате да оставите парите си при такъв индивид, ваша си работа. Аз със сигурност няма да стъпя там, докато не се смени собственикът (тогава, разбира се, с удоволствие ще премахна и настоящия абзац).