Склоновете на Софийска планина (дял от Западна Стара планина, намиращ се северно от София) продължават да ме изненадват приятно! Пътеката над с.Локорско, която е основата на настоящия маршрут, е поредния пример в това отношение. От гл.т. на физическо натоварване описаният тук маршрут не е тежък, става дума за час-два каране, нищо работа! Но в същото време този кратък излет може да ви натовари много по-осезаемо от разходка в парка, защото изкачването е доста стръмно - баирът се изправя пред вас още в рамките на селото и до излизането на първото било може да ви препоти няколко пъти. Следва приятна и сравнително равна част, в която можете да поуспокоите дишането и пулса си, преди да ги учестите отново, но този път със спускането. А какво спускане само! В началото е песъчливо-каменен черен път с поне няколко възможни линии, включващи бабунки, подскоци и други интересни занимания. Той преминава в пътека, която започва нормално, гладка и постлана с листата, нападали през есента. Скоро обаче се разкрива и истинската й същност - излиза се на открит склон с разнообразни по форма и размери скалички, през които криволичи пътеката, от скала на скала. Тук нещата загрубяват откъм техничност. Не, че е прекалено трудна, но не е и съвсем лесна, особено ако човек има желание да я мине цялата. Удоволствието от каране директно по големите камъни обаче е завладяващо - ако имате афинитет към технични терени, трябва да пробвате това!

Друго достойнство на маршрута е, че по него може да се кара дори след скорошни превалявания. Голяма част от изкачването е по асфалт, а черните пътища след него, дори да са мокри, не образуват дълбоки слоеве кал, освен на 1-2 места. Пътеката също не задържа дълго влагата - дори да се натъкнете на кал в горската й част, излизайки на скалите бързо ще забравите за нея. Това я прави подходяща за каране през пролетта и есента, когато дъждовете са по-редовни. През лятото откритостта на маршрута предполага доста силен "слънцепек",тъй че ако решите да я пробвате в такъв ден, направете го рано сутрин или привечер. 

Малката дължина на маршрута го прави подходящ и за делнични излети преди/след работния ден. А след като се запознаете с пътеката, ако решите отново да се върнете към нея, можете да го направите и в рамките на по-дълъг маршрут, тръгвайки от някое друго населено място в подножието на Софийска планина и карайки известно време по билните черни пътища.