Изходна точка: площада на с.Железница, последната спирка на автобус №98

Дължина: 19,73км

Денивелация: 400м

Районът между Железница, Кокалянския манастир и Дяволския мост (на Самоковското шосе) е един от най-хубавите за каране край София. Всеки който е карал по някоя от тамошните пътеки, се е връщал не един и два пъти за още. Причините за привлекателността на тези маршрути съм ги казвал и преди: близост до София, неголямо натоварване, повече спускане отколкото изкачване, разнообразни терени, които предлагат тръпка както за новаците, така и за по-опитните.

Като цяло основните пътеки в района са три. Две от тях вече са описани. В маршрута "Железница - Кокалянския манастир - Дяволския мост" се минава по най-използваната пътека, която понякога наричаме "Царският път". Това е най-разнообразната пътека, редуваща участъци с различни наклони, ширина, настилка и т.н. Като цяло тя е бърза, но има и доста каменисти отсечки, някои от които се предизвикателни дори и за опитни колоездачи. Втората пътека е включена в маршрута "Железница - Дяволския мост 2". Тя не минава през Кокалянския манастир, а се спуска по-напряко през гората. Това е най-техничната от трите пътеки, без да е много трудна. Наклонът й е по-стръмен от на другите, на повечето места е тясна, покрита е с доста шума и завоите й са бая "засукани".

Третата пътека, която е описана в настоящия маршрут, доскоро беше съвсем "нелегална". Началото й бе незабележимо, поради което цели два опита за откриването й отгоре-надолу завършиха неуспешно. В крайна сметка пътеката бе намерена и, което е още по-хубаво, почистена от доста дървета и храсталаци, които я правеха трудна за откриване и неудобна за каране. Понастоящем трасето е в отлично състояние и карането по него стана хит за повечето от тези, които знаят местонахождението му. Маршрутът, който четете в момента, е най-лекият от трите към Дяволския мост във всяко едно отношение. Денивелацията е едва 400м., по-голямата част от изкачването е по асфалт, а споменатата пътека (повечето хора я наричат "Почистената") е съвсем лесна и не би затруднила дори и най-начинаещите. Затова, ако искате да привлечете някой познат към планинското колоездене, този маршрут е един от най-подходящите за целта! Това обаче не значи, че тя е скучна за по-опитните. Нищо подобно! Пътеката изглежда гладка, но всъщност не е. Освен това ширината й на много места е не повече от 50см, а настилката позволява скорости и над 40км/ч. Завоите се нижат един след друг, доставяйки неописуема наслада. Като се добавят "подправки" от типа на хлъзкав мъх, покрити със шума участъци и малко чакъл и камъни в долната част, карането се превръща в истинско удоволствие. Всъщност, точно поради високите скорости, които позволява, пътеката крие сериозна опасност от падания при погрешна преценка. Затова, макар и лесна, тя изисква повишено внимание. Не е зле да си носите и някаква екипировка от типа на наколенки. (Не случайно на снимките колоездачите са добре екипирани.)

Описан накратко, маршрутът включва: Начално изкачване по асфалт от Железница през махала Елата (на с.Плана). Следват вълнообразни черни пътища до Хайдушкото кладенче, което е традиционно място за почивка и презареждане с вода и енергийни ресурси. От там вече е само надолу - първо по черни пътища, след това по описаната пътека.

В зависимост от темпото ви карането може да отнеме дори по-малко от два часа, макар че нормално, с почивките и т.н., ще го направите за около три часа, плюс още един за прибиране до София. Вода има при Хайдушкото кладенче, до там 0,5л обикновено са достатъчни. Храна вземете по свой избор - може би нещо леко, с което да се подкрепите по пътя (вафла, солети и др.).

Както и при други маршрути от Железница, началото е от чешмата на площада на селото. Застанете с гръб към нея и нулирайте километражите си.

Таблица на маршрута

Легенда и упътване за използване на машрута

Снимките дотук бяха за онагледяване на пътеката. Следват две, които са направени специално на местата, където е най-вероятно да се объркате поради буйната растителност и да не намерите пътеката. Дано тези картинки ви помогнат:

При 16,55км ще излезете при няколко бараки/бунгала с дворчета. До тях идвате по пътя, който се вижда в долния десен ъгъл. Пътеката, по която трябва да тръгнете е наляво, преди първата ограда. Точно по нея се движат колоездачите на снимката.

Малко по-надолу, при 16,83км пътеката тръгва стръмно надолу между дърветата вдясно. Внимавайте за този разклон, защото направо сякаш също има пътека, макар и силно обрасла с храсти, но тя свършва в "нищото". Първият път, когато ползвате маршрута, преминете отсечката между горните две снимки бавно и си отваряйте очите. Оттам нататък пътеката е ясна, макар и доста тясна на места.