Между тези две точки на Витоша има много пътеки, подходящи за спускане, които осигуряват страхотни изживявания и си струва да се опитат. Някои от тях вече са описани в статията "Маршрути за фрийрайд на Витоша #2", към която също ще препращам, но другите, които до този момент не са публикувани, са не по-малко хубави.

За представянето им избрах начин, подобен на книгите-игри, които преди години бяха наводнили и българския пазар. Отделните пътеки са номерирани, дори и свързващите отсечки, така че в крайна сметка да се получи нещо като един маршрут с много варианти. Например: тръгвате от Алеко. След .....км стигате разклон. Ако тръгнете наляво, вж.№..., ако продължите направо ..... и т.н.

На практика само маршрут №1 е описан без такава вариантност, т.е. той е този, от който се отклоняват всички останали. Това е и една от двете традиционни пътеки към Бистрица, която минава през резервата "Бистришко бранище".

Тук не съм използвал скици, и разстоянията не винаги са точни до 10 метра, но все пак не е зле да нулирате километражите си пред станцията на кабинковия лифта на Алеко. Е, ако не го направите, или пък нямате велокомпютър, не е фатално, но ще трябва да действате по-интуитивно.

Имайте предвид, че много от маршрутите са с повишена трудност. Всъщност няма начин да не минете през поне едно място с големи камъни или други по-сериозни препятствия. Но в някои случаи има само един такъв участък и не е никак дълъг, така че ако ви се стори трудно преодолим, си струва да слезете от колелата и да ги поносите малко.

И така, да започнем играта...

0,00км - застанете пред лифтовата стация на Алеко, с гръб към нея и лице към хижа "Алеко". Наляво тръгва равна асфалтирана алея. Тръгнете по нея. Тя води до писта "Витошко лале" (за по-кратко "Лалето").

0,54км - стигате Лалето. Наляво по пистата има стръмна пътека. Ако искате да карате по нея, вж.№5. Ако не, №1 продължава направо, но вече не по асфалт, а по широка пътека.

0,94км - стигате разклон. Направо и нагоре е към х.Физкултурник и оттам към Железница. Този маршрут вече е описан тук. Тръгнете наляво и надолу, очаква ви много техничен участък по големи камъни - това е този, без който не може. Той продължава до един дървен мост над каменна река. Оттам нататък пътеката продължава да е технична, с доста корени и камъни, но все пак може да се мине и от по-неопитни колоездачи. На някои места в гората има и по повече от един вариант за преминаване, обикновено има и следи от велосипеди, така че ще решите сами кой да изберете.

2,26км - Стигате разклон с табели. Дясната пътека е към Бистрица -

тръгнете по нея. Лявата е към Бистрица и Симеоново - за нея вж.№3. Дясната пътека е технична, но не много трудна, а в края си става и по-бърза.

3,60км - стигате тази част от резервата "Бистришко бранище", която бе поразена от смерч преди няколко години. Има мост за преминаване през реката. Оттам надолу следват най-трудните участъци, при които пътеката е оформена на стъпала, някои от които са доста високи и стръмни. След тях трасето продължана да е технично, но вече не толкова трудно.

4,66км - има пътека надясно почти на 180 градуа, едва забележима. Гледайте да не я пропуснете, защото трябва да продължите по нея. Ако пък продължите направо, вж.№2. Дясната пътека слиза до буйната планинска рекичка и се движи плътно до нея, което носи допълнителна наслада. Теренът е техничен, но колкото по-надолу отивате, толкова по-бърза става пътеката. След един заслон тя става направо скоростна, но внимавайте, тъй като на няколко места има напречни канали за отвеждане на водата, които са с каменни прагове - трябва да ги прескочите или да намалите досатъчно, за да не си подбиете каплите. На едно място пътеката се раздвоява - няма значение по коя ще тръгнете, защото след това се събират отново. И двете са хубави и бързи. След това пресичате Обиколната алея и продължавате надолу, като скоро ще се озовете сред първите къщи на Бистрица. Оттам има още малко пресечен терен (черен път), след което асфалтираните улици ще ви отведат до центъра на селото.

При 2,26км от началото (вж.№1, 2,26км) тръгнете по хубавата пътечка наляво. Тя влиза в гората и се разширява малко, като позволява средно високи скорости. След около 400м от разклона пътеката прави широк завой наляво, почти в обратна посока. Всъщност на това място има доста завои, тъй като пътеката се вие между падналите дървета, но, погледнато като цяло, тя завива наляво.

2,70км - Точно там, където пътеката окончателно тръгва наляво, има разклон, но едва забележим. Ако се взрете наоколо, може да видите и табелите на едно дърво. Ако продължите наляво, вж.№4. Надясно е към х.Погледец - тръгнете натам и след 300м ще стегнете хижата.

От х.Погледец надолу тръгва черен път, който след малко започва да се вие на серпентини, но има и пътека, която го сече напряко. Следвайте пътеката, която е много по-интересна и изобщо не е трудна. След време пътеката и пътят отново се събират в едно и следва шеметно спускане

При 2,70км от началото (вж.№3, 2,70км) продължете по пътеката наляво и надолу. Тя е бърза, но и доста друсава на места. След около половин километър се излиза на широка алея/черен път - продължете по него наляво, има доста скоростни места. Той пък излиза на асфалтов път - продължете по него надолу (вероятно подгонени от кучетата на х.Ведра).

Около 4,15км стигате в подножинето на Лалето. Оттук има много възможности в посока Симеоново и Бистрица, като продължите по асфалтовия път и се отбиете вдясно по пътеката и следвате нея. Тези маршрути са описани тук, както и в края на настоящата статия (вж.№6).

Но нашият маршрут №4 продължава по пътеката покрай Янчовска река. Тя започва от асфалтовия път точно преди да минете под хотелчето (или каквото е тази сграда) в подножието на Лалето. Има и табела. Ще минете по два метални моста, които минават над пистите за ски-бягане. След втория мост пътеката продължава надолу покрай реката, от лявата й страна. Редуват се технични с по-бързи участъци, за съжаление има и някои доста кални места, така че е по-добре да изберете за този маршрут по-сух период. (Дори и тогава калта си я има, защото е причинена от поточетата, вливащи се в Янчовска река, но поне е по-плитка). Като цяло пътеката е лесна, но скоростта е ограничена заради неголямата ширина и завоите.

Един от най-калните участъци покрай Янчовска река

Около 6,00км от началото пътеката за пореден път пресича реката, само че тук мостът е паднал на едната си страна в реката и е доста труден за преминаване. Препоръчвам ви да се върнете стотина метра нагоре, за да намерите импровизирано мостче от два брезови ствола и два клона за парапет, по които минаването е по-лесно. След това по пътеката отдясно на реката ще стигнете до килнатия мост.

От този мост нататък пътеката става значително по-скоростна. След половин километър стигате място за почивка със заслон и пейки, а 100м по-надолу стигате до водохващане за питейна вода, оградено с бодлива тел. Тук има два варианта - единият е по черния път наляво, който е много бърз. Другият е да продължите по пътеката отдясно на реката - и тя не е за изпускане!

Ако вървите по пътеката, след половин километър ще стигнете Обиколната алея, която е надясно и леко нагоре, а надолу се слива с вашата пътека за малко. На 100м от това сливане главната пътека прави шикан наляво и надясно, а направо има малка пътечка, която също е интересна. Тя е само един от вариантите. Ако изберете него, ще излезете по един черен път на асфалтирана улица с паркинг отляво. Това е около 7,90км от началото. На това място е добре да минете наляво над паркинга до една широка алея надолу, за да си удължите карането по пресечен терен.

Ако следвате главната пътека, ще стигнете сложно кръстовище, където отляво идва пътят, който тръгва от водохващането, а още по-наляво и нагоре е Обиколната алея. Към Бистрица надолу покрай реката продължава черен път. Скоро ще стигнете разклон - надясно е пътят, а наляво е пътека. И двете водят до едно и също място - изкуственото езеро ("Басейна") над Бистрица. Оттам надолу има широка алея, спомената в предишния абзац. По нея ще стигнете до улиците на Бистрица.