|
Оттук
пътят започва да се движи по хоризонтала в западна посока, като
вляво се откриват обзорни гледки към Рила. За около 10мин. пътят
отвежда до широки поляни, на места заблатени, откъдето идва и името
им - Локвата. Следва леко изкачване и за нови 10мин. достигате малка
полянка, сгушена в западното подножие на вр.Арапчал, където в миналото
е имало малка хижа, а сега има дървен заслон.
От
това място започва 9 километрово спускане до Велинград, като разликата
във височините е около 800м. Тръгва се на изток, по маркираната
пътека, която в началото се спуска с лек наклон. Ниско долу в подножието
се вижда виещият се път Велинград - Юндола, билото на вр.Острец,
пръснатите наоколо селца. На около 10мин. от заслона пътеката се
раздвоява, като вляво (североизток) се отделя пътека водеща към
местността Бялата скала и хижа Кладова.
Продължава
се надолу (изток), наклонът се увеличава и се достига седловината
Самара. Оттук вероятно по-добрия вариант е да продължите по широкия
коларски път, а не по маркираната пътека. Той заобикаля от север
една височина и в изток-югоизточна посока, с висока скорост, извежда
до малко било, разположено южно, над долината на р.Еленка. Продължавате
надолу и за няколко минути дотигате пътя, свързващ м.Гергевана (дясно)
и м.Стария чарк (ляво). Тръгва се на изток към Гергевана и за по-малко
от 5 мин., като държите пътеките вдясно, достигате обширни и много
обзорни поляни, в източния край на които се издига параклиса Св.
Георги, дал името на местността. Оттук вляво слизате в кв.Каменица,
а вдясно в кв.Лъджене.
В участъка
след седловината Самара има доста пресичащи се дърварски пътеки,
но описаният път е най-използван, което може да служи като ориентир.
Общо взето състоянието на пътеките по маршрута е добро, което дава
по-голяма пълнота на изживяването.
|