Изходна точка: площада на с.Железница, последната спирка на автобус №98

Дължина: 16,94км.

Денивелация: 480м.

Натоварване:

Техничност:

От Железница до Дяволския мост (който се намира на шосето за Самоков, близо до с.Кокаляне и ез. Панчарево) има няколко възможни варианта на преминаване, кой от кой по-привлекателни и, бих казал, предизвикателни. Хубостта им идва от няколко неща: колкото и да е изкачването, спускането винаги е повече, защото Дяволският мост е с около 400м. по-ниско от Железница; съществена част от спускането е по пътеките около Кокалянския манастир, които са наистина забележителни. Можете да изберете по-лек или по-труден като терен вариант и винаги да останете доволни.

Един от тези варианти вече е описан на сайта - маршрутът "Железница - Кокалянският манастир - Дяволският мост". За мен това е едно от най-хубавите крос-кънтри карания, които могат да се намерят в близост до София. А познавам и други на това мнение...

Какъв е настоящият вариант? В сравнение с първия маршрут, този е доста по-сериозен във всяко отношение, макар че голяма част от спускането е обща и за двата. По-дълъг е, с по-трудно изкачване, с по-технично спускане, дори с лек момент на ориентиране. С други думи, каране, което бих препоръчал на всеки запален ХС колоездач и дори на тези, които предпочитат спускането, защото и те има какво да намерят в този маршрут, а стръмните баири могат да се изкачат не само с въртене, но и с бутане. В това няма нищо нередно, защото изкачванията са наистина доста предизвикателни на места, а пък спусканията определено си струват труда.

С няколко думи маршрутът се състои от: изкачване по стръмен, но поносим черен път, близо до Железница; спускане по продължението му, като се редуват бързи участъци с такива, които изискват повишено внимание (най-вече поради килимът от шума, който скрива камъните и прави настилката доста коварна); преминаване на река по един мост от два дънера и парапет; изкачване по широка и стръмна пътека, след това тя преминава в черен път и по него през поляните над Железница се стига до подножието на вр.Манастирище (най-високият връх на Плана); оттам се продължава по хубави вълнообразни черни пътища , като нанадолнищата все пак са повече; след това се кара вече само надолу, по черен път, като се минава покрай Кръстатия дъб - дърво на възраст над 1000г.; стига се до едни бараки с градини, където вместо да се тръгне по пътеката за Кокалянския манастир, се продължава по една друга (може да има малък проблем с намирането й, но не е толкова сложно) - тази друга пътека е най-голямата забележителност на маршрута. Тя очевидно се използва много рядко, защото цялата е покрита с дебел пласт шума и клони, има формата на улей и е с прилично стръмен наклон надолу. Макар да не е от най-трудните (за черна точка), тя крие много коварства (под шумата) и изисква внимание и добра подготовка, като в замяна получавате веселие и удовлетворение от преминаването й. Тази пътека излиза на голямата пътека от Кокалянския манастир до Дявлоския мост, по която се слиза до последния.

Всичко това звучи страхотно, нали! И все пак, "най-отговорно заявявам", че това каране не е подходящо за тези, които не обичат техничните пътеки и определено не е от най-лесните, така че не го препоръчвам за хора, които все още нямат опит с по-трудни терени.

Като време, заедно с отиването и връщането до София (което не е никак кратко), маршрутът отнема около 5 часа. Това е достатъчен повод да си вземете някаква храна, а също и достатъчно вода (0,7-1,0 литра).

Ако погледнете първия маршрут, ще видите бележките ми за вариантите за връщане. Тук няма да ги повтарям. Ще отбележа само, че най-хубавият от тях вече не е възможен, поне отчасти. Става дума за това, че строежът на развлекателния комплекс напредна доста и пътеката/пътя, свързваща Дяволския мост с ез.Паначарево вече е прекъсната. Ако все пак не желаете да се връщате по шосето до София, мога да ви насоча към следния усложнен вариант: тръгнете по черния път под Дяволския мост. Ако реката е голяма, тя не може да се премине и ще трябва да слезете по една стръмна пътека, тръгваща през мантинелата от дясната страна на шосето (в посока София), точно в края на моста. По тази пътека и покрай реката ще стигнете въпросния черен път. През лятото е по-лесно да прегазите през реката под моста. Пътят върви покрай р.Искър, но на едно място ще стигнете друг черен път, идващ отляво. Трябва да се изкачите по него нагоре до шосето, защото направо пътят е преграден. Като покарате малко по асфалтовия път (от него ще видите и въпросния комплекс), при една отбивка за коли на един ляв завой (но не тази, която е над строящия се комплекс, а следващата отбивка) ще намерите бетонни стълби, водещи надолу към реката. Слезте по тях и ще се озовете на прекъснатата пътека, но след комплекса. По нея ще стигнете до ез.Панчарево и с.Кокаляне.

До площада на Железница можете да стигнете с автобус №98 от Хладилника, №69 и 70 от Дървеница, както и с автомобил, ако има кой да го върне обратно до София. На площада има чешма. Застанете с гръб към нея и нулирайте километражите си. Започваме...

Таблица на маршрута

Легенда и упътване за използване на машрута

Още маршрути